Решение № 414 от 13.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Казанлък, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510102174 по описа за 2024 година

Предявени са иск за обявяване нищожност на договор с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност - иск за обявяване нищожност на клаузи от същия договор на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Х. Я. Х., ЕГН: ********** моли съда да признае, че договор за потребителски кредит № ***********/*********** г., сключен между нея и „***********“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, във вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Моли съда при условията на евентуалност да приеме, че клаузите съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № ***********/*********** г., сключен между нея и „***********“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Моли да бъде осъдена ответната страна да й заплати направените в настоящото производство разноски.

Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 1

***********/*********** г., подписан с ответното дружество „***********“ ЕООД.

Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, трябва да върне кредита сума в размер на 11 280,08 лева, при получена в заем сума в размер на 4000.00 лева, с уговорена обща месечна погасителна вноска от 313.38 лева, срок на погасяване на кредита 36 месеца, при ГПР:49.10 %, ГЛП: 41%.

Съгласно същия раздел от договора, трябва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ в размер на 2800 лева.

Счита, че договорът за потребителски кредит

№

***********/*********** г., сключен между нея и „***********“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора за потребителски кредит № ***********/*********** г., е посочен лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент 41.00%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на договор за потребителски кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал.1ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва обаче, 2 каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент от 41.00%, е неясно как точно се съдържа и как се изчислява по отношение на общия ГПР. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. Твърди, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които тя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 4400 лева се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.

Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание цитираната разпоредба заплащането на допълнителен пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, 3 тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 Съда на Европейския съюз е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за потребителски 4 кредит № ***********/*********** г., относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или възможност договорът за потребителски кредит да бъде сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

Следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност, ако съдът не обяви целия договор за нищожен, заявява че счита, че клаузите съдържащи се в VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № ***********/*********** г., сключен между нея и „***********“ ЕООД, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26, ал.

1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Излага следните съображения:

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предд. 3-то, ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Позовава се на практика на ВКС /Р №4/2009 г. по т.д. №395/2008 г., Р №1270/2009 г. по гр.д. №5093/2007 г., Опр. №877 по т.д. №662/2012 г./ Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

5

Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл. 3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на й с цел извличане на изгода за кредитора.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.

Услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.