Решение № 586 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901425 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ № гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Алина Т.а, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1425 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 вр. чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя" № 7, срещу „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД, ЕИК 204821530, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Надежда 2“, бл. **** и Л. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Етрополе, бул.

****, искове за установяване съществуването на вземания по договор за банков револвиращ кредит № 0003/263/20022019, за които ищецът бил снабден със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК), но срещу която ответниците депозирали възражения.

1

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува освен при наличието на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска, но само с оглед на подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.

При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника – възразяване срещу заповедта за изпълнение, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая предявените от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, срещу ответника „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД установителни искове не се установява да са процесуално допустими, тъй като депозираното срещу заповедта за изпълнение възражение е подадено от Л. В. Х., която не разполага с представителна власт спрямо дружеството. Вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството сочат, че негов управител и органен представител е Г. К.Н., който е легитимиран да прави волеизявления от името на дружеството и с последици, които да настъпват в правната сфера на „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД. Лицето, подписало възражението - Л. В. Х. е само съдружник в дружеството, но не е негов управител и не може да волеизявява от негово име, съответно подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение е от лице без представителна власт. Тази констатация е налагала по реда на чл. 101 ГПК да бъдат дадени указания за потвърждаване на подаването му от името на „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД от неговия управител – Г. Н., който в лично качество не е възразил срещу заповедта за изпълнение. Но заповедният съд не е предприел действия за отстраняване на нередовността.

Заповедният съд не е съобразил, че възражението по чл. 414 ГПК е подадено от името на „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД от лице, което не е негов органен представител и не е указал потвърждаването на това ненадлежно извършено действие от управителя на дружеството, което би валидирало изявлението и трансформирало установителните искове в процесуално допустими. Без валидно възражение тези искове са недопустими, тъй като заповедта за изпълнение ще е стабилизирана и за кредитора не би бил налице правен интерес за провеждането им.

Този пропуск е наложил исковият съд да предостави възможност на ответника „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД да потвърди депозирането на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като при бездействие са му указани съответните неблагоприятни последици – невземане предвид на подаденото възражение и възприемане на извод за влизане на заповедта за изпълнение в сила. Указанията са съобщени на ответника „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД на 16.09.2024 г. в приложение фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, като в рамките на предоставения 1-седмичен срок за потвърждаване на извършеното от мнимия представител процесуално действие, изтекъл на 24.09.2024 г. (първи присъствен ден след неприсъствения 2

23.09.2024 г.) тяхно изпълнение не е релевирано. Ненадлежното процесуално действие не е потвърдено и съответно правни последици от същото не са настъпили. Възражение от страна на ответника „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД не е депозирано и издадената заповед за изпълнение се е стабилизирала. А при стабилизирана заповед за изпълнение, провеждането на установителни искове за съдържащите се в същата вземания, които са безспорни, е лишено от правен интерес и затова - процесуално недопустимо, съответно исковата молба, предявена срещу ответника „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД е върната с влязло в сила на 22.10.2024 г. разпореждане, поради липса на депозирано възражение, поради което в настоящото производство ответник е само физическото лице.

Ищецът твърди, че на 20.02.2019 г. сключил с „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД (кредитополучател), Г. К.Н. (солидарен длъжник) и Л. В. Х. (солидарен длъжник) договор за банков револвиращ кредит № 0003/263/20022019, по силата на който предоставил на дружеството кредит в размер 20000 лева, който следвало да бъде върнат до 20.02.2020 г.. На 19.02.2020 г. страните постигнали съгласие в анекс № 01 към договора да бъде предоставен кредитен лимит от 50000 лева, с нов срок на погасяване на задълженията - 20.02.2021 г., който краен срок бил продължен с последващи анекси до 20.11.2021 г.. Кредитополучателят и солидарно отговорните лица не изпълнили задълженията си по договора, като към изтичане срока за връщане на кредита дължали главница в размер на 47000 лева, възнаградителна лихва в размер на 1736,24 лева за периода 21.06.2021 г. – 20.11.2021 г., обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 21.06.2021 г. – 30.01.2024 г. в размер на 9942,47 лева, мораторна неустойка за периода 21.06.2021 г. – 30.01.2024 г. в размер на сумата 6227,50 лева, сумата 861,34 лева – просрочена лихва за периода 21.06.2021 г. – 19.11.2021 г. и сумата 122,50 лева – периодична такса за периода 20.08.2021 г. – 30.01.2024 г.. Неудовлетвореният кредитор депозирал заявление за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по частно гр. д. № 5805/2024 г. на СРС, като заявлението му било уважено, но ответникът Л. В. Х. възразила срещу заповедта, поради което ищецът претендира установяване съществуването на вземанията по исков ред.

В депозирания отговор на исковата молба Л. В. Х. не оспорва сключването на договора за банков револвиращ кредит и усвояването на сумите, но твърди, че същите постъпили по сметка на юридическото лице-кредитополучател, с която платежна сметка тя не могла да се разпорежда, поради което счита, че банката следвало да събере вземанията си от „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД и Г. Н..

В допълнителна искова молба „УниКредит Булбанк” АД поддържа исковете срещу Л.

В. Х., която била солидарен длъжник, независимо, че кредитът бил усвоен от дружеството.

Пасивната солидарност представлявала обезпечение за кредитора и същият разполагал с възможността да претендира вземанията си от всеки солидарен длъжник.

Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение № 567/07.02.2025 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че на 20.02.2019 г.

„УниКредит Булбанк” АД сключило с „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД (кредитополучател), Г.

К.Н. (солидарен длъжник) и Л. В. Х. (солидарен длъжник) договор за банков револвиращ кредит № 0003/263/20022019, с разрешен лимит 50000 лева, който бил усвоен и следвало да бъде върнат в срок до 20.11.2021 г..

3

От представения договор за банков револвиращ кредит № 0003/263/20022019, се установява, че на 20.02.2019 г., между ищеца, в качеството му на банка и дружеството, по отношение на което производството е прекратено, с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение - „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД, в качеството му на кредитополучател, е постигнато съгласие на последното да бъде предоставен краткосрочен банков кредит (кредитна линия) в размер на 20000 лева, срещу заплащане на възнаградителна лихва в размер на приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен процент и надбавка в размер на 7,75 %, който лихвен процент към датата на сключване на договора бил 7,85 %. При забава в плащането на главницата, върху падежиралата просрочена главница се начислявала възнаградителната лихва, но с надбавка за просрочие от 2,0 %. Допълнително се дължал и фиксиран лихвен процент от 5,0 % върху наличния кредит при забава в плащанията (т. 4.3 от договора). Дължима била и комисионна за ангажимент в размер на 1,5 % годишно при условията на т. 9.3 от общите условия (при наличие на разлика между разрешения кредит и усвоения такъв), както и еднократна комисионна от 1 % по т. 9.2.1 от общите условия към договора. Ответникът Л. В. Х. се съгласила да отговаря за задълженията на кредитополучателя като съдлъжник при същите условия.

Страните сключили на 19.02.2020 г. анекс № 01 към договора, с който размерът на кредитния лимит е увеличен до сумата 50000 лева, възнаградителната лихва е намалена до размера от 7,5 % и срокът на действие на договора бил продължен до 20.02.2021 г., но с анекс № 02, сключен на 02.06.2020 г. страните договорили ново продължаване на срока до 20.08.2021 г. и съответно - до 20.11.2021 г. с анекс № 03, сключен на 04.11.2020 г..

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че общо усвоените средства по процесния договор за кредит възлизат на сумата 49500 лева, преведени по платежна сметка с титуляр „МАНИ ТРАНСПЕД“ ООД. Общо отразените погашения по договора са в размер на 9690,85 лева, които са отнесени за погасяване на главница в размер на 2500 лева, лихва върху редовна главница - 4236,57 лева, такса за управление на кредита – 885 лева и мораторни неустойки. Така усвоената и непогасена главница, съгласно търговските книги на кредитната институция възлизала на сумата 47000 лева, възнаградителната лихва - в размер на 1736,25 лева, лихвата върху просрочена главница – 9942,46 лева, наказателна лихва - 6227,50 лева, просрочената възнаградителна лихва - 861,34 лева, като била дължима и периодична такса за управление в размер на 122,50 лева.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 5805/2024 г. на СРС, 75 състав, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за револвиращ кредит и анексите към него, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК, за сума в общ размер от 65890,05 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението – 31.01.2024 г. до окончателното погасяване и направените за производството разноски в размер на общо 3683,43 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, срещу която заповед солидарният длъжник Л. В.

Х. депозирала възражение в срока по чл. 415 ГПК, в което освен общото оспорване на задълженията, не се съдържат фактически твърдения и правоизключващи възражения, разглеждането на които исковият съд да дължи.