Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 25.02.2024, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Административно наказателно дело 80/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
25.02.2024
В сила
15.03.2024
Състав
Катерина Георгиева Дедова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Котел, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20232210200080 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0287-000312 от 26.06.2023 г., издадено от Началник РУ Котел към ОД на МВР Сливен , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на М. В. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска отмяната му и присъждане на разноски.

В съдебните заседания жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Не се явява и неговият защитник адв. Т., който изпраща становища, с които поддържа жалбата на Д. и моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди на подзащитния му сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебните заседания и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.01.2023 г., около 17:00 ч. в с. Градец, ул. Димитър Ганев пред хранителен магазин “Кишер“ М. В. Д., с ЕГН ********** управлявал товарен автомобил ГАЗ 53 А с рег. № ************, собственост на В. И. Д. с ЕГН ********** от с.Градец, ул. **************, като от извършената от спрелия го екип справка в ОДЧ – Котел се установява, че товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация от дата 20.12.2022г. При проверката се установяват и други нарушения. Материалите от проверката били докладвани в РП - Сливен, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 23-0287-000312 от 26.06.2023 г., издадено от Началник РУ Котел към ОД на МВР Сливен , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на М. В. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице имащо право да обжалва, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник РУ Котел към ОД на МВР Сливен.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Съдът намира, че АНО следва да посочи, не само кога е подадена информацията за процесното МПС, а също и кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което нарушава правото му на защита.

Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Съдът счита за необходимо да посочи, че разпитаният по делото свидетел С. С. заяви пред съда, че той е установил, че лицето не е било осведомено за прекратената регистрация, което твърдение се подкрепя и от изисканата от съда и приложена по делото преписка. От тук пък следва извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.

Горните изводи водят съда до извод, че процесното наказателно 3 постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, в този смисъл е и Върховната практика, а именно Тълкувателно постановление №2/2023г.

При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя, който е поискал присъждането им , на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 23-0287-

000312 от 26.06.2023 г., издадено от Началник на РУ Котел към ОД на МВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на М. В. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на М. В. Д., с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4