Определение № 3184 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502919 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.278 ал.1 ГПК.

Депозирана е частна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, срещу определение № 3311 от 30.07.26г. постановено по т.д. № 2202/22г., по описа на СГС, ТО, VІ-19 с-в - в частта, в която е прекратено производството по два от кумулативно съединените искове по съображения за недопустимостта им, почиваща на мотивите на ТР № 3 ОТ 22.04.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2016 Г., ОСГТК НА ВКС – СПН на влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на частично предявен иск, в който смисъл са доводите на СГС в обжалваното определение.

Съобщението за това определение е връчено на жалбоподателя на 02.09.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 09.09.2026г., т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване.

Жалбоподателят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, изтъква факта, че след като с решението на ВКС е прието, че исковете са установени по своето основание (налице са валидни договори за имуществена застраховка; настъпило е застрахователно събитие, причинено от трето лице, което е покрит от застрахователните договори риск,; настъпилите вреди за застрахования са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие; налице е противоправното поведение на служители на „Топлофикация София" ЕАД по поддържане на топлопрсносната мрежа; застрахователят е заплатил на застрахованите лица дължимото застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди) или са възникнали всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, то не може да се приеме, че решението на САС, 13 състав /с което са отхвърлени частично предявените искове/ се ползва с превес и тези факти не са се осъществили, съотв. регресното право па ищеца по исковете, по които не 1 е допуснат касационен контрол не е възникнало. Твърди, че не може едновременно да бъде зачетена СПН на решението на ВКС за правопораждащите регресното право на застрахователя факти, а в същото време да се зачете и СПН на решението на САС, че тези факти не са се осъществили. Ако бъде зачетена едновременно СПН на двете решения би се стигнало до противоречащия извод, че регресното право на застрахователя, касаещо обезвреда на част от стоките е възникнало, а за друга част от тях, които са увредени от същото застрахователно събитие, но са покрити от друг застрахователен договор, сключен между същите стани, то не съществува. Намира че правилният подход в случая изисква да бъде зачетена СПН на решението на ВКС като акт на върховната и последна инстанция по спора. Още повече, че за частта от решението на САС, която е влязла в сила, ВКС е изложил съображения, отричащи правилността на правните изводи на апелативната инстанция. Моли за отмяна на определението за частично прекратяване на исковете.

Ответникът по ч.ж. „Топлофикация София" ЕАД оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Налице са четири обективно съединени иска, въпреки частичното съвпадение на елементи на твърдените правопораждащи фактически състави. Всеки от тези искове има за предмет отделно вземане, което почива на различно застрахователно правоотношение, и по него може да се формира различна сила на пресъдено нещо. В случая точно това се е случило - по двата иска, досежно които производството е прекратено, се е формирала сила на пресъдено нещо, че вземанията не съществуват, а по други два - предмет на висящото производство - че вземанията съществуват най-малкото в определен размер. Твърди, че така формираната сила на пресъдено нещо не създава противоречие между решенията поради различно установяване на правопораждащ факт, както твърди жалбоподателят. Както е разяснено на два пъти от ВКС, не е налице един, а четири различни правопораждащи фактически състави.

Доколкото частичните искове са изцяло отхвърлени като неоснователни, въззивното решение създава сила на присъдено нещо, че вземанията изобщо не съществуват.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоначално са предявените четири частични регресни иска от Булстрад срещу Топлофикация, които са разгледани от СГС по т.д. № 639/2021 г. VІ-17 състав, като и четирите частични иска са уважени изцяло.

САС, 13 състав е постановил решение, с което е отменил решението на СГС и е отхвърлил предявените искове, като неоснователни видно от Решение № 543/03.08.2022г. по т.д. № 388/2022г., по описа на САС, 13 с-в.

Решението на САС е обжалвано пред ВКС от жалбоподателя Булстрад. С Определение по т.д. № 1883/2023 г. на ВКС, II ТО, касационната инстанция е допуснала до касационен контрол само два от кумулативно съединените искове, а именно: искът по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща част от сумата 159 676,74 лв. изплатено обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 200160300000094/07.04.2016 г., 2 ведно с претендираните законна и мораторна лихва, както и искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 30 000 лв., представляваща част от сумата 305 587,68 лв., изплатено застрахователно обезщетение по КЗП № 2200160300000204/04.08.2016г., ведно с претендираните акцесорни претенции. По останалите две частични иска, а именно: искът по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ за сумата от 10 000 лв., представляваща част от сумата 15 392,12 лв., изплатено обезщетение по КЗП № 2200160300000164/23.06.2016г., ведно с акцесорните претенции, както и искът по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ за сумата 20 000 лв., представляваща част от сумата 55 065,65 лв.. изплатено обезщетение по КЗП № 2200160300000172/04.07.2016 г.

ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като същите попадат под прага от 20 000 лв. за касационен контрол по търговски спорове (чл. 280, ал.З, т. 1 ГПК).

По тези два частични иска е влязло в сила Решението на САС от 03.08.2023г. по т.д. № 388/2022г. с което същите са отхвърлени. Именно в тази част към момента е прекратено производството.

По останалите два частични иска, по които е допуснато касационно обжалване, с Решение от 24.07.2025г. по т.д. № 1883/2023 г. на ВКС, II ТО, решението на САС е отменено и исковете са уважени. Следователно два от частичните искове, за които е влязло в сила решението на САС, са отхвърлени, а другите два са уважени с решението на ВКС, което отменя решението на САС.

Предмет на настоящото производство пред СГС са отново четирите обективно съединени иска при същите правопораждащи факти, но за останалата част от вземането, което не е било предмет на предходното производство. СГС е прекратил производството по два от исковете /за които е влязло в сила решението на САС, 13 състав, без проведен касационен контрол/, за които е налице влязло в сила решение за тяхното отхвърляне. В обжалвания акт съдът се е позовал на мотивите по т.3 от ТР по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК: „Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.

За наличието на положителните процесуални предпоставки, както и за липсата на отрицателните такива съдът следва да следи служебно не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на решение по съществото на спора. Покъсното появяване на отрицателна процесуална предпоставка, каквато в случая е забраната за пререшаване на разрешения със СПН спор - чл.299 ал.2 ГПК, погасява правото на иск, поради което се явява пречка за развитието на процеса.

При произнасянето си СГС е съобразил разпоредбата на чл. 299 ГПК, според която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В процесният случай не е налице изключението, предвидено в чл. 299 ГПК- законът да разпорежда нещо друго, предвид на което и е приложимо общото правило, въвеждащо забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, а според разясненията, 3 дадени в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, СПН на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, предвид на което и следва извод, че спорът относно дължимостта на претендираните от ищеца суми по две от застраховките е разрешен с влязло в сила решение.

В тази хипотеза следва да се държи сметка дали при предявени частични искове в условията на обективно кумулативно съединяване, когато два от тях са отхвърлени като неоснователни и не са подлежали на касационен контрол, предвид цената им, а останалите два са допуснати до касационен контрол и решението, с което първите са отхвърлени, е отменено от ВКС, а исковете са уважени по същество, е налице хипотезата на горепосоченото тълкувателно решение.

Според жалбоподателя разрешенията по т.3 на ТР по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК не могат да намерят приложение, когато предмет на делото са четири идентични от обективна и субективна страна материални правоотношения, почиващи на едни и същи правопораждащи факти, разрешени от две съдебни инстанции по противоречив начин, като приоритет според него има решението на ВКС.

Идентичността между делата означава идентичност между страните и предмета на спора, очертан в исковата молба, каквато идентичност несъмнено в случая е налице по четири отделни застрахователни правоотношения. Въпросът относно възможността за ангажиране на нови доказателства в последващ процес, касаещ част от спорното право, когато предявеният частичен иск за друга част от същото право е отхвърлен, изобщо не стои, предвид изначалната недопустимост на последващия частичен иск. Наличието на нови доказателства, за които ищецът не е могъл да знае и да посочи в приключилото производство по частичния иск, който е бил отхвърлен, не предпоставя възможност да ги посочи в друг процес, образуван по иск за останалата част от спорното право, защото съществуването на цялото вземане е отречено с влязло в сила решение. Да се приеме обратното, би означавало в пряко противоречие с чл. 299 ГПК да се пререши спор, разрешен с влязло в сила решение.

Релевираните доводи са по-скоро за неправилност на решението на САС, 13 състав, която не може да се констатира инцидентно в рамките на друг процес, а само по пътя на инстанционния контрол, ако съдебният акт подлежи на обжалване. В случая се касае за неподлежащо на обжалване решение, което съгласно чл.296, ал.1, т.1 ГПК е влязло в сила и разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал. 1 ГПК.

Що се отнася до доводите, че така ще има две противоричиви съдебни решения, то законодателят е предвидил възможност за защита в подобна хипотеза - чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, за което компетентен е само ВКС.

С оглед горното настоящата инстанция намира определението за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.278 вр.чл.299 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3311 от 30.07.26г. постановено по т.д. № 2202/22г., по описа на СГС, ТО, VІ-19 с-в - в частта, в която е прекратено производството по два от кумулативно съединените искове, а именно за сумата от 5392,12 лв. – част от изплатено обезщетение в размер на 15 392,12 лв. по регресна щета 2200160300/181-17, по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000164/23.06.2016 г.; и за сумата от 35 065,65 лв. - част от изплатено обезщетение в размер на 55 065,65 лв. по регресна щета 2200160300/38-17 по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното заплащане.