Решение № 40 от 07.04.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Панагюрище, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230101009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. П. Е. срещу “Ай ти еф груп” АД с искане да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 692241 и анекс № 733663 към него, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответника по електронен път договор за потребителски кредит №692241 от 10.11.2024 г. и Анекс № 733663 към него като се сочи, че договорът не е предоставен, а ответникът сочел, че той и останалите документи били напълно достатъчни, тъй като в договора не пишело нищо важно, а и никой не го интересувал договора, защото имало Приложение 1 и погасителен план. Сочи се, че съгласно Приложение 1 към договора: сума на кредита (главница по кредита): 5661.40 лева., със срок на погасяване 10.11.2026 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 381.32 лева. и размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение:726.93 лева, при 24 броя вноски, Твърди се, че сумата по кредита в размер на 661.40 лева кредитодателят заплаща от името и на сметка на Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател). Тази сума представлява финансиране чрез настоящия кредит на застрахователната премия, която Кредитополучателят дължи на Застрахователя по сключената между тях застраховка.

Кредитополучателят дава своето неотменимо и изрично съгласие и нарежда на Кредитодателя да заплати от името и за сметка на Кредитополучателя и за сметка на част от отпуснатия от Кредитодателя кредит сумата по застрахователната премия, включваща вноската за обезпечителния фонд. Било посочено, че годишна лихва за ползване на кредита е 49.18%, ГПР е 65,00 %, а общо дължимата сума е 9151.68 лева. Излага се, че страните са се договорили, че ищецът заплаща на ответника такса в размер на 150.00 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит. Уговорено между страните е задължение за кредитополучателя да осигури конкретно обезпечение, като в случай на неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 11,36 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита, като съобразно посоченото в погасителния план същата е в размер на 8288.64лв. Излага се, че договорът е нищожен, тъй 1 като неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение е в размер по-голям от отпуснатия кредит. Не става ясно за какво е добавена и такса в размер на 150.00 лв., тъй като ищецът не е заявявали не е ползвал такива допълнителни услуги. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), кредитодателят няма право да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Твърди се, че уговорената между страните неустойка не е включена в уговорения ГПР и е заобиколена нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. На практика вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и така би се стигнало до неоснователно обогатяване, в този смисъл се цитира съдебна практика, като се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Твърди се, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в исковата молба се излага какво се включва в понятието общи разходи по кредита, без в случая да е включена неустойката за непредставяне на обезпечение. Освен това не е посочена методиката по която е формиран размера на ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10,ал. 1 от ЗПК). Сочи се, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин и изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14). Излага се, че договорът е нищожен и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е различен от посочения в договора, което е заблуждаваща търговска практика. Така не само е създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредиторът, но и има за цел или резултат заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите. Излага се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл, задължението на кредитополучателя регулярно на всяко 4 число на месеца да представя удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) не е уговорено в договора и представлява едностранно наложено условие, което нарушава принципите на равноправие между страните. Такова изискване е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като поставя кредитополучателя в неблагоприятно положение, несъпоставимо с интересите на кредитора, и не поражда правни последици, а налагането на санкция за неизпълнение противоречи на разпоредбите за добросъвестност и прозрачност, закрепени в чл. 10, 10а и 19, ал. 4-5 ЗПК и се намира в пряко противоречие с преследването от Директивата цел, транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособностга на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат. На следващо място се сочи, че неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите й функции и цели постигане на неоснователно обогатяване за кредитора и скрито оскъпяване на кредита.Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП разпоредба, която задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка (получен кредит в размер на 5000 лева, почти половината от самия кредит при неустойка 8288.64 лева), като неравноправна е нищожна във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В конкретния случай е налице нарушение на принципите за 2 добросъвестност, прозрачност и информирано съгласие по смисъла на чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите, тъй като кредитодателят едностранно е намалил реално предоставената на доверителят ми сума чрез автоматично удържане на 661.40лв. за застраховка, без той да е дал изрично и доброволно съгласие за сключването й. Посочването на тази застраховка в Приложение №1 не представлява доказателство за валидно изразена воля, а представлява предварително формулирана клауза, която поставя потребителя в неравноправно положение и води до невярно изчисляване на ГПР и реалната цена на кредита. Поради това тази клауза е нищожна поради противоречие с императивни норми на закона и следва да се приеме, че действителният размер на отпуснатия кредит е 5000 лв., а удържаната сума за застраховка представлява неправомерно начислен разход, който не следва да обвързва доверителят ми. Твърди се, че се заобикаля законът - чл. 33 ап.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. При особено кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Сочи с, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Сочи се, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора“ Твърди се, че реалния ГПР по договора не е в размер на 65.00 %, а е в много по-висок размер над 100 % ведно с неустойката, който противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни. Възразява се срещи посочената от ищеца цена на иска, като се цитира съдебна практика, съобразно която цената на иска се определя от размера на отпуснатата в заем сума. Не се оспорва, че на 10.11.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на кредитодател, и Д. Е., в качеството на кредитополучател е сключен Анекс № към Договор за потребителски кредит № 692241, съгласно който на кредитополучателя е предоставена сумата в размер на 5661, 40 лева, като се излага, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като подробно е разяснен начина на сключване на договора. В изпълнение на задължението по Анекс № 733663 към Договор за потребителски кредит № 692241, Кредитодателят е предоставил сумата в размер на 4 946.20 лева (2528,95 евро) като една част от сумата, а именно - 661.40 лева (338,17 евро), „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател).Твърди се, че кредитополучателят е избрал и се е съгласил да бъда застрахован при условията на Груповия застрахователен договор № ITF002/2024 за рискова застраховка "Живот", сключен между ЗД “Евроинс Живот” ЕАД и „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Потребителят се е запознал с Общите условия на за застраховка “Живот”, съгласил се е с тях и ги приел като неразделна част от застрахователния договор, 3 като дружеството е заплатило от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател) застрахователната премия и тази сума е част от главницата по предоставения на кредитополучателя кредит.

Сочи се, че на кредитополучателя е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че процесния договор е изцяло действителен, като размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК.