Решение № 1255 от 07.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. Петкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Елеонора С. К.а Въззивно гражданско дело № 20222100501488 по описа за 2022 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР–Бургас , адрес гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение № 1791/10.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 3476/2022 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Г. И. Т., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Г.С.Раковски“ № 2, сумата от 820.25 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 97,24 часа за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 31.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 185.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 30.05.2022 г. върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд. С решението е разпределена между страните и отговорността за разноските по делото.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него.

Според въззивника, необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на районния съд, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден 1 труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1, в закона няма препращата норма, която да дава основание за субсидиарно прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в ЗМВР е обоснован различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на служителите.

Поради това се счита, че размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи по специалните правила на ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР. Счита се, че районният съд не е съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното работно време. Счита се също, че първоинстанционното решение не е съобразено с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020г. и с чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г., за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Г.

И. Т., подаден чрез пълномощника адв. Станко Кралев, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд.

Моли въззивния съд да потвърди решението на районния съд в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (в приложимата редакция, действала до 10.07.2020 г.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г. И. Т. претендира за осъждане на ответника ОД на МВР – Бургас да му заплати сумата от 820.25 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г., получен при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 2 до окончателното плащане, както и сумата от 197.88 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2019 г. до 30.05.2022 г.

В депозирания в срока писмен отговор ответникът ОДМВР-Бургас, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове като неоснователни с твърдения, че липсват основания за преобразуване на положения нощен труд в дневен, за което ответникът е изложил подробни съображения, позовал се е и на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/2020 г.

Първоинстанционният съд е приел, че за процесния период 01.06.2019 г. – 09.07.2020 г. липсва изрично правило за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с определен коефициент, което не означава забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от същата. По горните мотиви и съобразно приетото експертно заключение, съдът е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 820.25 лв. за главницата и от 185 лв. за лихвата за периода 01.08.2019 г. – 30.05.2022 г., поради което исковете са уважени като основателни в тези размери, съобразно изменението на претенциите, ведно със законната лихва до окончателното плащане. За разликата до претендираната лихва от 197.88 лв. и за периода 01.06.-31.07.2019 г. акцесорният иск е отхвърлен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и 3 решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност на предявените искове по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като препраща към мотивите на решението на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на Министъра на вътрешните работи, издадени по чл.187, ал.9 ЗМВР, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 З М В Р , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) н ормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР (понастоящем ал.7) постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време.

Безспорно е, че ищецът има качество то на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта, 4 тъй като законодателят е използвал именно термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа през процесния период и е била равна на нормалната продължителност на дневното работно време, като съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че едва след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на 8 часа.