Решение № 47 от 12.02.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Разлог, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20211240101248 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 05.10.2016 г. около 11:40 ч. лицето А.Т. управлявал л.а. „М..“ с рег.

№*, по републикански път II-19. В района на км.28, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, същият блъснал в задната част движещия се пред него в същата пътна лента л.а. „Ф.Г.“ с рег. №*, управляван от И.Н. В резултат на ПТП на пътуващата на задната седалка в л.а. „Ф.Г.“ с рег. №*, К.Г. са причинени телесни увреждания. В тази вр. е предявен иск срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния водач - ответното дружество ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.“Ч.в.“№51Д, представлявано от М.С.М.Г., П.В.Д. и Г.Н.Г.

Твърди се още, че за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

На виновния водач бил издаден АУАН с №Г255306/05.10.2016 г.

На следващо място се твърди, че след произшествието, ищцата е прегледана в ЦСМП-Б., като след прегледа на същата е поставена диагноза C.r.t. - силни болки в областта на корема, гръдния кош, кръста и таза, които болки по своя медико-биологичен характер са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В следствие, ищцата е търпяла болки и страдания за един продължителен период от време.

Във вр. с лечението на ищцата е издадена фактура и касов бон, които са представени като доказателства по делото за извършените от нея имуществени разходи на стойност от 110,25 лв., за понесените телесни увреждания от процесното ПТП.

Л. а. „М..“ с рег.№*, е застрахован по задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“ при ЗД„Л.И.“АД, със застрахователна полица №BG/22/*/20.05.2016 г., със срок на валидност от 20.05.2016 г. до 20.05.2017 г., тоест била е валидна към датата на събитието.

Твърди се, че ищцата е депозирала искане с претенция с вх. №2794/05.04.2017 г. за обезщетение, но въпреки, че е изтекъл законоустановения 15-дневен срок, към дата на завеждане на ИМ, все още не е получен отговор от ответното дружество за претенцията.

Иска се от съда да бъде осъден ответникът ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК*, да заплати на ищцата сумата от 3`500,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.10.2016 г. (датата на събитието) до датата на окончателното плащане, както и сумата от 110.15 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени 1 разходи за лечение, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 05.10.2016 г. събитие, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на ИМ до окончателното плащане. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

С отговора на ИМ ответника е взел становище на първо място по допустимостта на така предявените искове, като смята че са недопустими поради непредставяне на банкова сметка на пострадалото лице, съгласно изискването на чл127, ал.4 от ГПК.

Направено е оспорване на обективно предявените искове за обезщетение за имуществени, неимуществени вреди и лихва за забава както по размер, така и по основание.

Оспорен е и механизма на настъпване на увреждането, както и причинно-следствената връзка между събитие от 05.10.2016 г. и претендираните неимуществени вреди от ищцата, като се твърди, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина па настъпване на ПТП и твърдените травми, получени от ищцата.

Оспорва се и причинно-следствената връзка между събитието от 05.10.2016 г. и поставената диагноза на ищцата, която не е доказана от направените прегледи и изследвания.

Заявено е, че се оспорва Констативен протокол за ПТП №22 от 05.10.2016 г., тъй като същият не съдържа верни данни, което поражда съмнение за цялото му съдържание, включително за обстоятелствата и причините за ПТП.

Твърди се, че вземането е погасено по давност, като се прави възражение за намаляване на претенцията за имуществени и неимуществени вреди, поради съпричиняване от ищеца, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Оспорват и претенцията за законни лихви, тъй като ищцата не е депозирала покана, не са претендирани имуществени вреди, не е посочена банкова сметка на пострадалата и документи, удостоверяващи събитие и настъпили в следствие на това неблагоприятни последици.

Претендирани са разноски направени от ответника.

Спорът между страните е дали е налице виновно, противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП; - механизма на ПТП; - размера и основанието на обективно съедините искове.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в ИМ застрахователно събитие – ПТП-механизма на настъпването му; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „ГО”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова ГО за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД; и 4) размер на претърпените вреди.

В тежест на ответника е да докаже и всичките си възражения наведени в отговора на ИМ.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 05.10.2016 г. около 11:40 ч. А.Т. управлявал л.а. „М..“ с рег.№*, по републикански път II19. В района на км.28, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, същият блъснал в задната част движещия се пред него в същата пътна лента л.а. „Ф.Г.“ с рег. №*, управляван от И.Н..

Причина за процесното ПТП, при което е пострадала ищцата К.Г., е несъобразената с пътната обстановка и скорост на движение надлъжна дистанция от страна на водачът на л.а.

„М..“, с рег.№*.

2

Мястото на произшествието е посетено от органите на МВР. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №22/05.10.2016 г. На виновният водач съставен АУАН №Г255306.

След произшествието, ищцата е посетила МЗ„МБАЛ-Р.“ЕООД - Хирургично отделение с оплаквания от силни болки в областта на гр. кош и корема, същата е напуснала преждевременно лечебното заведение на 06.10.2016 г., въпреки становището на лекуващия лекар.

При извършените прегледи и изследвания тя е диагностицирана с C.r.t. /с болки в корема и таза/.

От показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че непосредствено след ПТП-то ищцата е била в тежко състояние, след като се е прибрала от болницата е била на легло, като не е могла да се грижи за себе си и за децата си, изпитвала е болки в гърба, прешлените, спряла е да говори, минало е време, докато се върне на работа. По данни на свидетеля К. /майка на ищцата/, К.Г. е напуснала преждевременно болничното заведение, тъй като не е била здравно осигурена и не са могли да си позволят да плащат болничен престой.

По делото е приета, като компетентно дадена Съдебно-автотехническа експертиза. От заключението по експертизата е видно, че в процесното ПТП са участвали две МПС - л.а.

„М..“ с рег.№*, което МПС е управлявано от А.Т. и л.а. „Ф.Г.“ с рег. №*, управляван от И.Н., което се е осъществило в м. „Р.“, достигайки до „28-ми к.м.“. Според експерта, причината за възникването на опасната обстановка, довела до ПТП на 05.10.2016 г., около 11:40 часа, по главен път II-19, в района на км.28, при което е пострадала ищцата К.А.Г., е несъобразената с пътната обстановка и скорост на движение надлъжна дистанция от страна на водачът на л.а „М..“, с рег.№*, управляван от А.Т. Като експертът твърди, че при така създалата се опасна обстановка, произшествието е било технически непредотвратимо. В о.с.з, експертът изразява становище, че травматичното увреждане на пострадалата би могло да се получи и при поставен колан и задействане на същия при удар.

По делото е приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните и Съдебномедицинска експертиза, изготвена от ВЛ И.Л.. От заключението по експертизата е видно, че получените от ищцата увреждания имат травматичен характер и се изразяват в следното: в резултат на ПТП на 05.10.2016 г., ищцата е получила контузия на гръдно-коремната област, характеризиращо се увреждане по своя медико-биологичен признак като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За процесното увреждане е назначено медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства. Според експертът, възстановителния период при този вид травми е от порядъка на 15-20 дни и направените разходи са в причинно-следствена връзка с диагностиката и лечението на травматичните увреждания на ищцата във вр. с възникналия инцидент.

От правна страна:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "ГО". За пострадалият и ищец по настоящото производство възниква правото да търси от застрахователя обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „М..“ с рег.№*, който управлявайки автомобила си на 05.10.2016 г., около 11:40 часа, по главен път II-19, в района на км.28, в района на м. „Р.“, не е съобразил надлъжната дистанция, съобразно пътната обстановка и скорост на движение и е реализирал ПТП с л.а.

„Ф.Г.“ с рег. №*, управляван от И.Н..

Ответникът отговаря за виновното и противоправно поведение на деликвента К.А.Г., като водач на процесното МПС - л.а. „М..“ с рег.№*, за което към 05.10.2016 г. е имало валидна сключена застраховка "ГО" / по който факт не се спори между страните/. Пострадалият от ПТП и ищец в настоящия процес е отправил към застрахователя искане за заплащане на 3 обезщетение за настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди, но такива не са му изплатени. В резултат на ПТП станало на 05.10.2016 г., за ищеца са настъпили травматични увреждания, установени със заключението по приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза.

По отношение на направеното възражение, че вземането е погасено по давност: Ответникът нито твърди, че е платил, нито представя доказателства в тази насока. При това положение следва да се разгледа своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност: В тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от КЗ, в случая приложима е 5-годишната погасителна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Процесното ПТП е настъпило на 05.10.2016 г., а искът е предявен на 06.10.2021 г. Същевременно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ (обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С подаване на ИМ, на основание чл.116, б.„б“ ЗЗД, давностният срок се счита за прекъснат. От изложеното следва, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.432 от КЗ, не е погасена по давност, дори и без да се зачита времето, през което давността е спряла да тече, тъй като искът е предявен точно на петата година.