Решение № 3823 от 26.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3823 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110166789 по описа за 2021 година

Ищецът М.Б. предявява против иск .. при твърдение, че срещу нея е образувано изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на .., по което, с молба от 17.7.2018г. ответникът е представил договор за цесия, сключен с взискателя, и е конституиран по него. Сочи, че вземанията са в погасителна давност, поради което и предявява отрицателен установителен иск, за признаване недължимостта на сумата от 6884 лева главница по договор за кредит, заедно с договорна лихва от 2555,88 лева за период 31.7.2002г.-15.6.2011г., наказателна лихва от 8802,33 лева за период от 15.8.2002г.15.6.2011г и сумата 1102,65 лева съдебни разноски по изпълнителния лист.

Ответникът, в срока за отговор, признава иска, като прави искане по чл.78,ал.2

ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 25964/2011г. на СРС, 40- ти състав против ищцата, .. е издаден изпълнителен лист на 28.6.2011г. за сумата от 6884 лева главница по договор за кредит, сключен на 11.6.2002г. с .., заедно с договорна лихва от 2555,88 лева за период 31.7.2002г.-15.6.2011г., наказателна лихва от 8802,33 лева за период от 15.8.2002г.- 15.6.2011г и сумата 1102,65 лева съдебни разноски по изпълнителния лист, въз основа на който с молба от 31.8.2011г. е образувано изпълнително дело ИД 20117810401122, както и че на 17.7.2018г. ответникът е подал молба за встъпване 1 по изпълнителното с приложен договор за цесия.

Видно от приложеното изпълнително дело, същото е прекратено от ЧСИ, който е констатирал, че е налице разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Актът е от 8.9.2021г.

На 2.2.2022г., ищцата е подала до ответника заявление за погасяване по давност на вземанията, както и покана до ответното дружество да отпише задълженията от Централен Кредитен Регистър, в отговор на което, ответното дружество я е информирало за дължимостта им.

Предвид липсата на спор по твърдението на ищцата, че цялото вземане е в погасителна давност, искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските. Действително, с отговора на исковата молба, ответникът е признал твърдението на ищеца за погасителна давност, включително е направил и изявление, че признава иска /на страница 1 от отговора/.

С оглед характера на иска – отрицателен установителен, ищецът твърди, че ответникът претендира сума от него, а ответникът е длъжен да изчерпи, под страх от недопустимост на следващо дело против същия ищец, всичките си основания, на които претендира сумата от ищцата. Същевременно, за да е приложима разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, следва ответникът да е признал всички факти, които ищецът е твърдял, и всички основания, поради които счита, че не дължи исковата сума. Липсва втората предпоставка за възлагане на разноските на ищеца, а именно - ответникът, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за завеждане на делото. За задължението по този договор е налице вписване в Централен кредитен регистър към предявяване на иска, за дължимост на вземането, а по направеното извънсъдебно искане от ищеца за отписването му, ответникът не е предприел действия.

Следователно, разноските следва да се разпределят по реда на чл.78,ал.1 ГПК, а не по реда на чл.78,ал.2 ГПК. Ищцата доказва разноски от 779,69 лева за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение от 1070 лева, като съдът намира възражението, направено в отговора, за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно – въз основа интереса, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.

4НМРАВ възлиза на 1110,35 лева, поради което и платеното в брой от ищцата е под мининума.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. ИВ. Б. ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на . ЕИК . сумата в размер на 6884,00 лева - дължима главница по договор за кредит от 11.06.2002г., ведно с договорна лихва - 2555,88 лева, начислена за периода ЗГ07.2002г. - 15.06.2011г., сумата от 8802,33 лева - наказателна лихва за периода 2

IS.08.2002r. - 15.06.2011г., както и сумата от 1 102,65 лева - съдебни разноски , въз основа изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №25964/2011г., по описа на СРС, 40 с-в в полза на ...

ОСЪЖДА . ЕИК . да заплати на М. ИВ. Б. ЕГН ********** сторените по делото разноски от 1849,69 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3