Решение № 1675 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1675 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113198 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й. А. Т. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *************** от 06.06.2025 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2025 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно по отношение на потребителя и в противоречие на добрите нрави.

Предявен е и насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД против Й. А. Т., с който се претендира осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1500 лева, представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит № ************* от 06.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 25.09.2025 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът Й. Т. е сключил Договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2025 г. с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който й е предоставена сума в размер от 1500 лв., при уговорен ГПР в размер на 63,21 % и лихва в размер на 50,00 %. Срокът за връщане на сумата бил 5 месеца, а договорената лихва 1

– 194,70 лева. При кандидатстването, кредитополучателят избрал опцията да обезпечи кредита с дружество гарант/поръчител, посочен от кредитора в онлайн системата на кредитора. Предвид това, ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2025 г. с втория ответник, по който договор било дължимо на гаранта – поръчител възнаграждение в размер от 634,65 лв. Сочи се, че възнаграждението за поръчител не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит, макар същото да е пряк разход по кредита. Твърди се нарушение на разпоредите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, което според ищеца води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би надхвърлил законовото ограничение и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С посочването в договора за заем на по-ниски стойности се предоставяла и невярна информация. Това представлявало заблуждаваща търговска практика и подвеждало потребителя, като не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен на 06.06.2025 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Поддържа се, че кредитополучателят не е извършвал плащания по договора за кредит и за поръчителство.

Предвид изложеното се предявяват исковите претенции за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит спрямо „Кредисимо“ ЕАД и на договора за предоставяне на поръчителство спрямо „Ай Тръст“ ЕООД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Ай Тръст” ЕООД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ************ от 06.06.2025 г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, като за тази услуга било дължимо възнаграждение в размер на 634,65 лв., платимо разсрочено на месечни вноски. Сочи се, че при предсрочно погасяване на отпуснатия кредит не би се дължало възнаграждение за поръчител, тъй като същото било дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Подробно е описан механизмът на сключване на договора за кредит и на договора за поръчителство. Сочи се, че потребителят има възможност да избере дали да кандидатства за обезпечен или за необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение, съгласно вътрешните правила на кредитодателя – обезпечените и необезпечени кредити не се отпускали по различен начин. Разходите, пряко свързани с договора за кредит, касаещи договора за поръчителство нямало как да са известни на кредитора, за да представляват общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Поради изложеното, се твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за потребителски кредит № **************/06.06.2025 г., както и, че по договора за кредит на ищеца била предоставена сума в размер от 1500 лв. при ГЛП – 50,00% и ГПР – 63,21 %, като общият размер на всички плащания възлизал на 1694,70 лв. Посочва се, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност, а не като задължение. Предвид това се твърди, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство - в случай че такъв бъде избран, той се сключвал след сключването на договора за кредит.

Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя по бъдещия договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по който „Кредисимо“ ЕАД не е страна, не е известно на кредитора, респективно не попада в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчисляване на ГПР. При условията на евентуалност счита, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД би могла да се приеме за недействителна, без това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

С оглед изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза на ответното дружество да се присъдят разноски.

В срок е предявен насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу Й. А. Т..

В насрещната искова молба се излагат твърдения за наличие на сключен Договор за потребителски кредит № *********/06.06.2025 г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер от 1500 лв. при ГЛП – 50,00% и ГПР – 63,21 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната на 5 месечни вноски, а всички плащания по договора възлизали на сума в общ размер от 1694,70 лв., от която: 1500 лв. – главница и 194,70 лв. – възнаградителна лихва. Твърди се, че по договора за кредит не са извършвани плащания. В случай, че договорът за кредит се приеме за недействителен, то се претендира връщане на чистата стойност на кредита, представляваща усвоената от кредитополучателя главница, без допълнително начислени задължения за договорни лихви, мораторни лихви, такси и т.н., а именно сумата от 1500 лв.

Предвид изложеното се предявява насрещната искова претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск Й. А. Т., с който е взето становище за неоснователност на иска. Посочва се, че действително на 06.06.2025 г. между Й. Т. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за кредит с № ***************с предмет на договора предоставяне на сумата от 1500 лв., при фиксирана годишна лихва – 50,00 % и годишен процент на разходите – 63,21 %, като била уговорена договорна лихва за периода от 10.07.2025 г. до 10.11.2025 г. в размер на 194,70 лева и срак за връщането й – 5 месеца. Сочи се, че е изготвен и погасителен план, в който са определени ежемесечните вноски за погасяване на задължението. Излагат се съображения за нищожност 3 на договора за потребителски кредит поради нарушение на разпоредите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер, тъй като възнаграждението за поръчител не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит, макар същото да представлява пряк разход по кредита. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би надхвърлил законовото ограничение и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С посочването в договора за заем на по-ниски стойности се предоставяла и невярна информация. Това представлявало заблуждаваща търговска практика и подвеждало потребителя, като не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

С оглед изложеното се претендира за уважаване на предявения иск до размера на непогасената главница по процесния договор за кредит. Моли за присъждане на разноски в полза на ответника по насрещния иск.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено с определението за насрочване наличие на правоотношение по Договор за потребителски кредит № ********/06.06.2025 г., сключен между Й. А. Т. и „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Й. А. Т..

Първият главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ************* от 06.06.2025 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е основателен поради следното.

Възнаграждението за поръчител не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит, макар същото да е пряк разход по кредита. Последното води до нарушение на разпоредите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК поради което договорът е нищожен в цялост;

Вторият главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2025 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е основателен поради следното.

Поръчителството представлява възникнало договорно правоотношение, което има за предмет обезпечаване на дълг по недействителен договор, поради което е лишен от правно основание, тъй като каузата на сделката синалагматично обвързана с каузата на правоотношението по главния дълг.

Третият иск - насрещен иск за връщане на чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № ************ от 06.06.2025 г е основателен.

4

Видно от справка на л. 97 от делото кредитополучателя Й. Т. не е извършвал никакви погашения по договора за кредит и същевременно реално е получил в заем сумата от 1 500 лева, който факт е обявен за безспорен тъй като сключването на договора за заем е възможно с реално предаване на заемната сума.

Следователно, всички предявени искове се уважават, а като последица ответниците по главните искове дължат 68 лева държавна такса по иска срещу Кредисимо и 50 лева държавна такса по иска срещу Ай тръст ЕООД. В полза на адв. Д. С. следва да се присъди адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗА в размер на сумата от общо 400 лева и по двата иска / по 200 лева за всеки иск/ тъй като същите не са с фактическа и правна сложност и по този вид дела е налице обилна съдебна практика в полза на потребителя, вкл. практика на Окръжен съд - Пловдив съгласно която при идентични производства по искове за нищожност на потребителски кредити и с договори за поръчителство разноските които се присъждат са до размера на сумата от 400 лева. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска, вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, използвана в случая като ориентир, като то възлиза на сумата от 400 лева