Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3741 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12808/2025
Вид
Решение № 3741
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3741 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110112808 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С.

Д. Ц. ЕГН **********, с адрес: о******************* срещу ответника "ЧЕРНО МОРЕ

121"

ЕООД ЕИК 204213211, със седалище и адрес на управление:*************** представлявано от ******** – управител съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на 176,19 евро за отработени 7/седем дни от месец февруари 2024г. по трудов договор № 35/20.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението; с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 41,36 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 176,19 евро за периода от 01.04.2024г. до 09.12.2025г. включително; с правно основание чл. 224 ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, сумата в размер на 1066,11 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 46 работни дни за 2022г., 2023г. и 2024г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението; с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, сумата в 1 размер на 258,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 1066,11 евро за периода от 19.02.2024г. до 09.12.2025г. включително.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В исковата молба ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е било възникнало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор ******* сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 2 КТ, по силата на който е била назначена на длъжност „Технически сътрудник“ при пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 615 лв.

В хода на трудовото правоотношение между страните са били сключени няколко допълнителни споразумения към трудовия договор, с които е било изменяно основното й трудово възнаграждение. Излага се, че с Допълнително споразумение № 2 от 31.03.2022 г., считано от 01.04.2022 г., основното й трудово възнаграждение е било увеличено на 715 лв., с Допълнително споразумение № 3 от 20.12.2022 г., считано от 01.01.2023 г., е определено на 785 лв., а с Допълнително споразумение № 4 от 28.12.2023 г., считано от 01.01.2024 г., е увеличено на 933 лв. Във всяко от допълнителните споразумения са били определени и съответните проценти за придобит трудов стаж и професионален опит, представляващи допълнително възнаграждение към основната работна заплата.

Ищцата излага, че със Заповед № 5/15.02.2024 г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между страните е било прекратено.

Поддържа, че след прекратяването на трудовия договор, считано от 19.02.2024 г. – датата на влизане в сила на заповедта, ответникът не е изплатил в законоустановения срок дължимото й трудово възнаграждение за отработените седем работни дни през месец февруари 2024 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Поради неизпълнението на тези задължения ищцата е сезирала Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна със сигнал за нарушения на трудовото законодателство от страна на ответното дружество, регистриран с вх. № 24132257/13.11.2024 г.

Посочва, че от получения впоследствие отговор е установила, че в хода на извършената проверка ответното дружество е представило по електронна поща само част от изисканата документация, сред която Отчетна форма за явяване и неявяване на работа за месец февруари 2024 г. и Платежна ведомост за същия месец. Сочи се, че от отчетната форма се установява, че е отработила общо седем работни дни през месец февруари 2024 г., а от платежната ведомост е видно, че ответникът е начислил трудово възнаграждение за същия период, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съобразно отработеното време, в размер на 2 088,14 лв., като въпреки извършеното начисляване посочените суми не са й били изплатени.

Излага още, че на 30.04.2025 г. е отправила до управителя на ответното дружество писмена молба на основание чл. 128а, ал. 1 КТ за предоставяне на копия от Отчетната форма за явяване и неявяване на работа за месец февруари 2024 г. и Платежната ведомост за същия месец. Посочва, че молбата е изпратена по пощата с известие за доставяне, но впоследствие е била върната с отбелязване „непотърсена“.

С оглед изложеното ищцата поддържа, че към датата на предявяване на иска ответното дружество не е изпълнило задълженията си за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г. и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, поради което претендира осъждането му да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Предвид неизплащане на дължимите суми до настоящия момент се предявява исковата претенция.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените 2 разноски.

Ответното дружество "ЧЕРНО МОРЕ 121" ЕООД ЕИК 204213211, със седалище и адрес на управление:**************************, представлявано от ******** – управител, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирало отговор на исковата молба, като не е изразило становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложило възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочило доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представило писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени следните писмени доказателства, а именно:

Трудов договор ************************, от който се установява, че ищцата е била назначена при ответното дружество на длъжност „Технически сътрудник“ при пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 615,00 лв. ; Допълнително споразумение № 2/31.03.2022г., с което основното месечно трудово възнаграждение се увеличава на 715,00 лв.; Допълнително споразумение № 3/29.12.2022г., с което основното месечно трудово възнаграждение се увеличава на 785,00 лв.; Допълнително споразумение № 4/28.12.2023г., с което основното месечно трудово възнаграждение се увеличава на 933,00 лв.; Заповед за прекратяване на трудов договор № 5/15.02.2024г. по взаимно съгласие; Уведомително писмо от Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна, Изх. №211103569/12.12.2024г., преписка с вх. №65893 / 19.08.2026г. от Дирекция „Инспекция по труда".

Съдът , като съобрази съвкупния доказателствен матириал , намира, че за обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222 КТ и чл.224, ал.1 от КТ ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл. 128 т.2 от КТ, чл. 224, ал.2 КТ и чл.86 от ЗЗД, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК.

Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от 3 ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 300,00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси по уважените искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, чл. 224, ал.2 КТ и чл.86 от ЗЗД – 119,34 евро.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА "ЧЕРНО МОРЕ 121" ЕООД ЕИК 204213211, със седалище и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000 ******** представлявано от ******** – управител ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ц. ЕГН **********, с адрес: ******** сумата в размер на 176,19 евро , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за отработени 7/седем/ дни от месец февруари 2024г. по трудов договор № 35/20.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА "ЧЕРНО МОРЕ 121" ЕООД ЕИК 204213211, със седалище и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000 ******** представлявано от ******** – управител ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ц. ЕГН **********, с адрес: ******** сумата в размер на 41,36 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 176,19 евро за периода от 01.04.2024г. до 09.12.2025г. включително, на основание чл.

86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА "ЧЕРНО МОРЕ 121" ЕООД ЕИК 204213211, със седалище и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000 ******** представлявано от ******** – управител ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ц. ЕГН **********, с адрес: ******** сумата в размер на 1066,11 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 46 работни дни за 2022г., 2023г. и 2024г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.