Решение № 747 от 19.08.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Сливен, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102940 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 586 от ГПК за прогласяване на нищожност на нотариално удостоверяване, извършено в нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка и отрицателно установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено между страните по отношение на Община С., че ответницата не е собственик на процесния недвижим имот, поради нищожност на издадения нотариален акт.

В исковата молба се твърди, че Община С. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и седем хиляди триста и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем) по КККР - гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-31/ 19.04.2006 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., ул. „1...." № .(...), с площ 389 кв.м. (триста осемдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до десет метра), със съседи:

***, ***, ***, ***, заедно с всички построени от други лица незаконни постройки, като имотът е актуван с АОС № 4653/26.06.2023 г.

Сочат, че въз основа на издаденото Удостоверение от 16.05.2023 г. с изх. № 9400-7650 (1), поземленият имот е общинска собственост, а построените в имота сгради са построени без учредено право на строеж.

Изтъкват, че на дата 20.06.2023 г. е съставен нотариален акт за 1 придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка с № 112, том Ι, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. от нотариус Е. Х., като намират, че същият е съставен на основание чл.587, ал.2 от ГПК, с което ответницата е призната за собственик по обстоятелствена проверка на поземления имот и на построените в имота сгради. Сочат, че при съставянето на нотариалния акт е издадено Удостоверение от Община Сливен от 16.05.2023 г., но въпреки това Нотариуса е продължил издаването на нот. акт.

Освен това считат, че нотариуса следвал да разпита двама свидетели, за да установи, че имота не е общински или държавна собственост, което намират като недостатък, представляващ допуснато нарушение по чл.586 от ГПК, тъй като не е проверена собствеността на имота, и е извършено нищожно нотариално удостоверяване, с което ответницата е призната като собственик на поземления имот.

Предвид изложеното, моли съдът да прогласи на основание чл. 576 от ГПК нищожността на нотариалното удостоверение, с нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствената проверка № 112, том 1, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. по описа на Нотариус Е. Х., с рег. № 766 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 9279 от 20.06.2023 г., дв.вх. рег. № 3678 от 20.06.2023 г., акт № 60, том XIII, н. д. № 2086 от 2023 г. Освен това е предявен и отрицателно установителен иск, с който се моли да се признае за установено между страните, че ответницата не е собственик на имота, обективиран в Нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствената проверка № 112, том 1, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. по описа на Нотариус Е. Х., рег. № 766 на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 9279 от 20.06.2023 г., дв. Рег. № 3678 от 20.06.2023 г., акт № 60, том XIII, д. № 2086 от 2023 г. на следните имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем) по КККР на гр. Сливен, общ. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Сливен, ул. „17-ти януари“ № 5 (пет), с площ от 389 кв.м. (триста осемдесет и девет квадратни метра), Трайно предназначение на територията:

Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10-десет метра). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 1216 (хиляда двеста и шестнадесет). Съседи: ***, ***,

***, ***, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор *** (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, едно), със застроена площ от 48 кв.м. (четиридесет и осем квадратни метра), брой етажи: 1 (един). Предназначение: Жилищна сграда еднофамилна: сграда с идентификатор *** (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, две), със застроена площ от 20,01 кв.м. брой стаи: 1 (един), предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор *** (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, четири), със застроена площ 14 кв.

2 м., брой етажи:1 (един), предназначение: Друг вид сграда за обитаване.

Претендира се за заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба вх. № 7941/10.05.2023 г. представя вписана искова молба в Службата по вписванията – Сливен.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани, като излага обстоятелства за това. Претендира за присъждане на разноски.

Направено е възражение относно собствеността върху дворното място, като считат, че ответницата е придобила собствеността на процесния имот по наследство от нейните родители още от 1964 г., като същите са завладяли този имот от тогава и са построили съществуващите сгради в него.

Излага твърдения, че владението на нейните наследодатели и нейното владение не са били смущавани или отнемани, като счита, че е налице незаконен и неправилно издаден акт за общинска частна собственост, тъй като такъв не е бил съставен и не е съществувал до издаването на Нотариалния акт по обстоятелствена проверка. В тази връзка изтъква, че датата на съставяне на акта за частна общинска собственост е едва след издаване на нотариалния акт за обстоятелствена проверка и то цели шест дни след вписване на този нотариален акт в Службата по вписвания.

Посочва, че владението на имота е започнало преди петдесет и девет години, от нейните родители, като за този имот са били заплатени данъци от 1964 г. до настоящия момент.

Твърди, че наследодателите й са владеели имота като собствен десет години преди въвеждането на мораториума за придобиване по давност на общински имоти, частна общинска собственост.

Позовава се на обстоятелството относно давността за придобиване на държавни и общински имоти, която била спряна в продължение на повече от 15 години - от 31 май 2006 г., отново тече от 08.03.2022 г., като на 24.02.2023 г.

Конституционният съд, е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, като след обнародването му в Държавен вестник на 4 март 2022 г., същото е влязло в сила 08.03.2022г.

С него, Конституционния съд изрично постановява, че обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС, с която е въведен, мораториума - „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование." не се засяга неговия досегашен ефект. т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

3

Със Закона за собствеността (ЗС) през 1951 г. е въведена забрана за придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост. Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост".

И така до 1996 г., когато за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се правят изменения в чл. 86 от ЗС и до днес той гласи:

„Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост".

Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г., така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност.

Това означава, че на 1 юни 2006 г., когато изтича дългата придобивна 10-годишна давност, още тогава наследодателите на ответницата са придобили по давност процесния имот, за който ищцовата страна твърди, че е частна общинска собственост, но с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г., давността е спряна. Този мораториум, наложен първоначално за 7 месеца, както е известно, просъществува повече от 15 години.

До началото на действие на мораториума наследодателите на ответницата е владяла процесния имот десет години.

Прави се възражение относно обстоятелството, че Община Сливен е длъжна по закон да управлява имотите си с грижата на добър стопанин, като е имала на разположение множество средства, с които да докаже собствеността си, като актува имота като частна общинска собственост, и е могла като всеки собственик да предяви ревандикационен иск или кмета да издаде заповед за изземване на имота арг. (чл. 80, ал.1 ЗДС и чл. 65, ал.1 ЗОС).

Смисълът на този мораториум е въведен, за да се даде време да бъдат актувани имотите, но в срока на действие на мораториума това не е сторено от Общината. В тази връзка КС прогласи: „Обстоятелството, че през продължителен период от време държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от тях имоти, не може да бъде основание за съществена промяна на правния режим на основните права и затова такова ограничение е конституционно нетърпимо.

В конкретния случай Общината се е дезинтерисирала от процесния имот, който е бил владян от наследодателите, а след смъртта им от наследниците много повече от 10 г. , считано от 1959 г. За този период общината е събирала данъци, с което счита, че е налице конклудентно признание правото на собственост на ответната страна. Твърдят още, че сградите в имота са построени през 1964 г. със собствен труд и средства на наследодателите, като през цялото време е демонстрирано владение върху процесното дворно място и сградите, поради което оспорва предявената претенция като отрицателно установителен иск, че ответницата не е собственик на построените в имота сгради.

Твърди се също, че от 01.06.2006 г. , когато е изтекла дългата 4 придобивна 10- годишна давност, родителите й от тогава са придобили по давност процесния имот, за който ищеца твърди, че представлява частна общинска собственост, но с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31.05.2006 г., давността била спряна, като този мораториум бил наложен първоначално за 7 месеца, както е известно, и просъществувал повече от 15 години, поради което сочи, че до началото на действието на мораториума, наследодателите на ответницата са владели процесния имот десет години без един ден. Към тази давност обаче счита, че следва да се добави и една година три месеца и осемнадесет дни, представляваща периода на владение на ответницата, считано от 08.03.2022 г. до 20.06.2023 г.

По тези съображения намира, че наследодателите и ответницата като техен наследник са владяли постоянно, непрекъснато, явно несъмнено и необезпокоявани от никого имота и са го държали за себе си с явното съзнание, че имота е техен, много повече от 10 г. изпълващи разпоредбата на чл. 78 от ЗС.

Предвид гореизложеното, моли съда да прекрати производството, като недопустимо или да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.