Решение № 1338 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Варна, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501151 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 302655 от 23.11.2021 г., депозирана от С. П. С., чрез адв. Г. Ц. срещу Решение № 262680 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. С. против П. В. П., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на дарение на наследодателя на ищеца - П. С. П., извършено с нотариален акт №198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3 ид. ч. от 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.

„Петър Райчев“, бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв. м. и за възстановяване запазената част на Св. П. С. от наследството на П. С. П. в размер на 1/2 ид. ч. от това наследство; както и за намаляване на дарение, извършено от наследодателя П. С. П. с нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3 ид. ч. от 1 лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот №704 по плана на гр.

Варна, м-ст „Сотира“, заедно с построената в имота сезонна постройка с 21 кв. м. застроена площ, и за възстановяване запазената част на С. П. С. от наследството на П. С. П. в размер на 2/3 ид. ч. от това наследство.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че при постановяването на съдебния акт, съдът е кредитирал единствено свидетелските показания на водените свидетели от ответната страна. Счита за необсъдено съдържанието на депозираната декларация по ч. гр. д. № 6237/2015 г. по описа на Районен съд – Варна. Поради лошите отношения между бащата и сина му, сочи, че не е узнал своевременно за настъпването на смъртта на баща му. Сочи, че се явява наследник по закон на починалия си баща, поради което разполага с правото да предяви иск за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателя си. Намира, че петгодишната погасителна давност по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН започва да тече от момента на узнаване за настъпването на смъртта. Моли за отмяна на решението.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – П. В. П., чрез адв. Е. С..

В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че първите два недвижими имота са били предмет на развилото се между страните производство по съдебна делба. Сочи, че доколкото наследодателят е починал на 8.11.2011 г., респ. след допускането на делбата, то е било невъзможно в това производство да се предяви иска за възстановяване на запазена част. Излага доводи обаче, че не е преклудирана възможността на наследника да депозира иска по чл. 30, ал. 1 ЗН отделно от производството за делба, респ. в петгодишния давностен срок, който започва да тече от момента на смъртта на наследодателя, а не от узнаването за това. Позовавайки се на съдебна практика намира, че правото да се иска намаляване на дарствените разпореждания не е обвързано от узнаването им, както е предвидено по повод на завещателните разпореждания. За правилен намира извода на съда, че петгодишния давностен срок за предявяването на иска, предмет на настоящото производство е изтекъл на 8.11.2016 г. Счита за ирелевантно твърдението на ищеца, че е узнал за смъртта на баща си едва през 2015 г.

2

Същото намира и за неоснователно, доколкото от свидетелските показания е установено, че роднини, присъствали на погребението са уведомили С. С. за смъртта на баща му. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

След влизане в сила на определение № 2258 от 15.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1237/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна е потвърдено Решение № 262680 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, настоящото производство е било възобновено.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявените от С. П. С. против П. В. П. искове: по чл.

30, ал. 1 ЗН - за намаляване на дарение на наследодателя на ищеца - П. С. П., извършено с нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размера на 1/3 ид. ч. от 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ блок 2, вход А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,95 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и за възстановяване запазената част на Св. П. С. от наследството на П.

С. П. в размер на 1/2 ид. ч. от това наследство; за намаляване на дарение, извършено от наследодателя П. С. П. с нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3 ид. ч. от лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот № 704 по плана на гр. Варна, м-ст „Сотира“, заедно с построената в имота сезонна постройка с 21 кв. м. със застроена площ, и за възстановяване запазената част на С. П. С.

3 от наследството на П. С. П. в размер на 2/3 ид. ч. от това наследство;

В исковата молба се излагат доводи, че са наследници на П. С. П., починал на 8.11.2011 г. Сочи, че приживе наследодателят им дарил на съпругата си – П. П., притежаваните ид. ч. от апартамент №1 , находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, блок 2, вход А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение №39, както и 1,95 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот № 704 по плана на гр. Варна, местността „Сотира“, ведно с построената в имота сезонна постройка с площ от 21 кв. м. Излага доводи, че към момента на смъртта си П. П. не е притежавал недвижимо имущество, както и че П. П. е инициирала съдебна делба, по която е постановено решение № 3732 от 24.07.2013 по гр. д. № 3435/2008 г. по описа на Районен съд – Варна за изнасяне на имотите на публична продан. По повод на решението е образувано изп. дело, следствие на публичната продан, по което ищецът получил парична равностойност за ¼ ид. ч. от апартамента, а ответницата – ¾ ид. ч. и при равни дялове за лозето.

Сочи, че дарението накърнява запазената му част от наследството по чл. 29, ал. 3 ЗН, като намира, че при възстановяване на запазената му част, следва да притежава ½ ид. ч. от апартамента и 2/3 ид. ч. от лозето. Във връзка с дадените указания, обосновава правния си интерес от предявяване на иска с узнаването за смъртта на баща си при м. май 2015 г., доколкото живее в чужбина.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от П. В. П., в който се оспорва допустимостта и основателността на исковете. Не оспорва извършването на дарението, както и публичната продан на имотите. Оспорва доводите за узнаване за смъртта едва през м. май 2015 г.

Твърди, че дарението не накърнява запазената част на ищеца от наследството на П. П.. Сочи, че ищецът не може да претендира възстановяване на запазена част, доколкото по повод на имотите е извършена съдебна делба и са изнесени на публична продан. В условията на евентуалност, възразява за погасяване на иска по давност с изтичане на петгодишната погасителна давност от откриване на наследството – момента на смъртта на наследодателя, откъдето извежда извод за погасяване на правото да се предяви иск на 8.11.2016 г. Моли за отхвърляне на исковете.

4

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че П. С. П. е починал на 8.11.2011 г. като е оставил за наследници – съпруга П. В.

П. и син – С. П. С.. Не се оспорва, че към момента на откриване на наследството П. С. П., не е притежавал недвижимо имущество.

В производството е представено удостоверение за наследници изх. № 9229 от 22.08.2019 г. на община Варна, от което се установява, че наследници на Р. В. П., починала на 4.10.2001 г. са съпругът й П. П. й синът й С. С..

Представени са и нотариален акт № 25, том VIII, дело № 2449/1972 г. на нотариус на Народния съвет – гр. Варна, по силата, на който П. П. закупува процесния апартамент, както и нотариален акт № 70, том VII, дело № 2756 от 1964 г. на нотариус на Варненския народен съд, по силата на които родителите на Р. П. й даряват собственото си лозе с площ от 1000 кв. м., находящо се в м-ст „Сотира“, гр. Варна.

Видно от представения нотариален акт № 22, том I, рег. № 235, н. д.

№19/2005 г. по описа на Ан.М. - нотариус №127 в НК, П. П. дарява на съпругата си П. П. 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.

„Петър Райчев“ бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; както и 1/2 ид. ч. от лозе с площ от 1000 кв. м., представляващо ПИ № 704, находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“, ведно с построената в него сезонна постройка с площ от 21 кв. м.

Видно от приобщеното гр. д. № 3435/2008 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че с решение от 4.05.2011 г., поправено с решение от 6.07.2011 г., постановени по делото, с което е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ бл. 2, ет. 1 между съделители и квоти – 3/4 ид. ч. за П. П. и 1/4 ид. ч. за С. С., както и на ПИ № 704, при равни квоти между П. П. и С. С.. Същите не са били обжалвани. С решението № 3732 от 24.07.2013 г., поставено по гр. д. № 5

3435/2008 г. по описа на Районен съд – Варна е постановено да бъдат изнесени на публична продан имотите.

В хода на принудителното изпълнение е изготвен протокол за разпределение от 2.07.2018 г. /л. 20 от делото на ВРС/ по изп. дело № 20178080400585 по описа на ЧСИ Захари Д., по силата, на който е разпредЕ. сумата от 43 301 лева, получена от проданта на ПИ № 704 поравно между П.

П. и С. С., респ. от по 21 650.50 лева. При друго разпределение от 8.05.2015 г. по изпълнително дело № 20148074000358 по описа на ЧСИ Н.Д. е разпредЕ. сумата от 63 838 лева, получена от публична продан на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 2, ет. 1, вх. „А“, както следва: за П. П. – 42 778,80 лева и за С. С. – 14 991 лева.

От приобщеното гр. д. № 6237/2015 г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че на 1.06.2015 г. С. П. С. подава заявление за приемане на наследството по опис на баща си П. П., починал на 8.11.2011 г., състоящо се от ¾ ид. ч. от процесния апартамент и ½ ид. ч. от ПИ. В молба от 10.06.2015 г.

/л. 36 от делото на ВРС/, уточнява, че е узнал за смъртта на баща си на 9.05.2015 г.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна и оценителна експертиза се установява, че сумата за уравняване по повод на апартамент № 1 след намаляване на дарственото разпореждане до размера на разполагаемата част е 17 028.35 лева, а за ПИ № 704 е в размер на 8 106.90 лева или в общ размер на 25 135.25 лева.