Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2086 от 29.04.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 232/2026
Вид
Решение № 2086
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Георги Видев

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2086

Пазарджик, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700232 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Делото е образувано по жалба на Д. В. Ц., от [населено място], [улица], 21, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1365108/26.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ-Пирдоп при ОДМВР-София, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката моли да бъде отменена оспорената заповед. Поддържа жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния ѝ представител преди проведеното съдебно заседание. Излага съображения за незаконосъобразността на наложената принудителна мярка. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът - младши автоконтрольор към РУ-Пирдоп при ОДМВР-София - не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правия спор.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.02.2026 г. около 06:50 ч. жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 02.12.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За това е съставен АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед.

От представената по делото справка за регистрацията на МПС се установява, че на 26.02.2026 г. в 09:10 ч., т.е. в рамките на същия ден, е отразено служебно възстановяване на регистрацията поради наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото не са представени доказателства жалбоподателката или собственикът на автомобила да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията, нито доказателства, че преди проверката жалбоподателката е узнала по друг начин за този факт.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Спорът е по съществото – дали са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага при управление на МПС, когато е извършено нарушение, за което законът предвижда лишаване от право да се управлява МПС. В този смисъл процесната мярка е обвързана с наличие на поведение, което обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност.

В тази връзка съдът приема, че при прилагане на тази мярка не е достатъчно да се установи единствено формалното обстоятелство, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Административният орган следва да установи и че този юридически факт е бил противопоставим на водача – чрез уведомяване на собственика или чрез други данни, от които може да се направи извод, че водачът е знаел или е могъл реално да узнае за прекратената регистрация.

Този извод се подкрепя и от разбирането, възприето в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, според което липсата на уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията изключва знанието за този факт, който е съществен елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Макар процесното производство да не е наказателно, именно това нарушение е основанието, с което законът свързва прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Разглежданата хипотеза по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП се основава на правно състояние, което възниква по административен ред и не е обективно узнаваемо за водача без надлежно уведомяване или други данни за узнаване, поради което не е съпоставима с хипотезите на липса на застраховка, при които фактът е непосредствено възприемаем.

В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, нито за узнаване на този факт по друг начин. Представената справка установява единствено датата на дерегистрацията, но не и нейното съобщаване. При това положение не може да се приеме, че административният орган е установил всички релевантни факти по смисъла на чл. 35 от АПК, нито че е доказал наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка.

Отделно от това, от доказателствата по делото се установява, че още в рамките на същия ден – 26.02.2026 г. в 09:10 ч., регистрацията на автомобила е била служебно възстановена след сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че причината за служебното прекратяване е била отстранена незабавно след установяването ѝ.

При тези данни прилагането на мярката „временно отнемане на СУМПС“ не постига целите на закона по чл. 171 от ЗДвП – осигуряване безопасността на движението и преустановяване на нарушенията. Напротив, при липса на продължаващо противоправно състояние мярката губи своя превантивен и преустановителен характер и придобива санкционен такъв, което е несъвместимо с правната ѝ природа. Това я поставя и в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

При тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото производство, съобразно представения списък, в размер на 500 евро – адвокатско възнаграждение, като срещу тях не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна.

Искането за присъждане на разноски за производството по обжалване на определението за отказ за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно. Това производство е самостоятелно и е приключило с неблагоприятен за жалбоподателката резултат, потвърден от Върховен административен съд, поради което разноски в нейна полза за него не се дължат. Освен това, видно от делото на ВАС, жалбоподателят независимо, че е представил договор за правна помощ,, до произнасянето на ВАС не е направил изрично искане за присъждането на тези разноски, т.е. искането му е просрочено.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Пазарджик

РЕШИ:

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1365108/26.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ-Пирдоп при ОДМВР-София, с която на Д. В. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Осъжда ОДМВР-София да заплати на Д. В. Ц. сумата от 500 евро (петстотин евро) разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: