Определение № 907 от 28.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Ловеч, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500511 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 622/21.09.2023г., пост.по ч.гр.д.№513/2023г. по описа на РС-Троян. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 3695.91лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 2500лв.-предоставена на кредитополучателя сума по сметка, 396лв.предоставени в кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка „ Bank комбо Живот“, 403.92лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение по застраховка „ Banк комбо Безработица“ и 395.99лв.за финансиране на еднократна такса за оценка на риска. В случая кредитополучателят е пожелал да сключи застраховка,изявлението му е обективuрано в Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения от 25.03.2019г. Обяснява,че страните са договорили в чл.7.2.2,че вноските по предлаганите застраховки се превеждат от кредитора за сметката на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя.Сумите за застрахователните премии се отпускат под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя се превеждат на застрахователя.Съгласно чл.19 от договора потребителят не е задължен да сключва застраховка и го е сторил само по свое желание. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга и съгласно чл.7.2.2 кредитополучателят изрично възлага на кредитора да преведе сумата. Твърди,че разходите за сключване на застраховката не са част от общите разходи по кредита,тъй като сключването на застраховка не е задължително условие,те осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователното събитие и представляват средствата,с които ,с които да се покрият загубите.Застраховките са рационален начин за 1 компенсиране на финансови затруднения,които могат да възникнат при невъзможност за погасяване на кредита.Затова не приема,че тази уговорка противоречи на добрите нрави.

Акцентира,че кредитополучателят е дал изрично съгласие да бъде финансиран от кредитора и в този разход.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 04.10.2023г., а жалбата е подадена на 11.10.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№513/2023г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 19.07.2023г. пред РС-Исперих е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№513/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Х. Ю.

А., за следните вземания - главница от 145.54лв., договорна лихва от 3.55лв. за периода от 25.02.2023г. до 25.03.2023г., обезщетение за забава от 43.83лв. за периода от 25.02.2023г. до 06.07.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № *** от 06.07.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №*** от 06.07.2023г., Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Декларация, преддоговорна информация по програма „Защита живот,безработица/хоспитализация“, Застрахователна програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

След справка и установяване на настоящия адрес в с.П.,Община Троян, с Определение №271/20.07.2023г. съдът е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС-Троян.

По образуваното пред РС-Троян ч.гр.д.№513/2023г. с Разпореждане №515/10.08.2023г. съдът е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на претенцията.

В срок е представена молба от заявителя,в която макар да отрича необходимостта от уточнения, обяснява,че в общия размер на предоставената на кредитополучателя сума от 3695.91лв. е включен сумата 2500лв.-предоставена по сметката му, сумата 799.92лв.-преведена за заплащане на застраховките, еднократна такса за оценка на риска от 395.99лв.,което е направено в съответствие с изричното му желание за сключване на застраховка,изразено в Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения. Посочената в чл.13 от договора сума от 6578.77лв. включва описания по-горе отпуснат финансов ресурс(3695.91лв.) и уговорената възнаградителна лихва от 31.84 % (чл.9,ал.1 и ал.2 от договора). Акцентира,че релевантният критерий за наличието или не на неравноправни клаузи не е възнаградителната лихва,а уговореният ГПР,съгласно изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК. Представя таблица с извършените от 2 кредитополучателя погасявания-общо в размер на 6594.90лв.

С обжалваното Разпореждане 622/21.09.2023г. РС-Троян е разгледал заявлението по същество и го е отхвърлил изцяло,като е приел,че има нищожни клаузи,съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК. Посочил е тази за еднократна такса за оценка на риска в размер на 395.99лв.,която е свързана с дейността по усвояване и управление на кредита,съотв.събирането й противоречи на чл.10а,ал.1 и ал.2 от ЗПК. Приел е,че по договора за застраховка заявителят „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е трето правоимащо лице, но не и титуляр на вземането за застраховка-такова е застрахователното дружество. Поради това не е легитимиран да търси реално изпълнение на тези вноски. Съдът е приел,че клаузата за заплащане на застраховки е и неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП,тъй като води до значително неравновесие в ангажиментите на кредитополучателя, а с включването й в разсрочените месечни вноски се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,касаеща размера на ГПР, в който би трябвало да се включи и този разход.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Троян по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната 3 лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Въпреки твърдението на заявителя-в договора няма клауза на съгласие сумата за застраховка да бъде отпусната под формата на кредит и да се погасява разсрочено-в чл.7.2.2 е предвидено застрахователната вноска да се дължи еднократно,като кредитополучателят се съгласява кредиторът да я преведе на застрахователя,но не и да я финансира.

В нарушение на чл.33 от ЗПК се претендира лихва за забава и след предсрочната изискуемост на кредита, посочена за настъпила на 23.03.2023г. до 06.07.2023г.

Съставът намира, че въпреки дадените указания,не са уточнени размерите на претенциите. Според Извлечението от счетоводните книги общият размер на кредита е 6578.77лв.,като не са платени две вноски. Съгласно представената от заявителя справка в уточнителната молба кредитополучателят е изплатил обща сума от 6 594.90лв.-т.е.платено е дори в повече,като последното плащане е в рамките на срока на договора-т.е.няма забава. Посочено е,че не са изплатени две месечни вноски и се търси главница от 145.54лв.,докато в погасителния план месечната вноска е от 137.05лв.

В противоречие на чл.10а от ЗПК е и уговорената еднократна такса за „оценка на риска“, която по съществото си представлява предварително уговорена компенсация за риск,който не е уточнен,а с оглед справката че всичко е изплатено –като размер и срок-т.е. изцяло на дълга,не е и настъпил,сътов.не би следвало да се дължи.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане № 622/21.09.2023г.,пост.по ч.гр.д.№513/2023г.на РС-Троян, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 622/21.09.2023г., пост.по ч.гр.д. №513/2023г. на РС-Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Й. Т. Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу Х. Ю. А. от с.П.,м.“Еренско“, ловешка област, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №*** от 25.03.2023г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________