Определение № 360 от 13.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. ХАСКОВО, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500228 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, вр.чл.274, ал.1, т.2,вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от

М. А. И., чрез адв. А. З. Д., процесуален представител на М. А. И. срещу Определение № 471/12.03.2026 г. по гр.дело № 1863/2025 г. на Районен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв. А. З. Д., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 104/02.02.2026 г., в частта му относно размера на присъденото на адв. А. Д., в качеството му на пълномощник на ищцата М. А. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски в размер на 245,42 евро / превалутирани от 480,00 лв. / общо по двата иска не са пропорционални на предявените и уважени искове, тъй като не покриват значителна и подходяща част от разноските, като не е преценена в пълнота висококвалифицираната адвокатска помощ п делото от страна на процесуалния представител на ищцата. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд в своето решение, а след това и в постановеното определение по чл.248 ГПК не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на предявените и уважени искове - първият главен иск с правно основание чл.26, ал.1 предл. първо ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит с цена от 2295,00 лв. и иска с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД, с цена на иска 509,93 лв. Присъдените разноски в размер на 245,42 евро / превалутирани от 480,00 лв. общо по двата иска не били пропорционални на предявените и уважени искове тъй като не покривали значителна част подходяща част от разноските Развити са съображения, че минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат така уредени и присъждани, че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят 1 безплатна права помощ на материално затруднени лица. Счита, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 ДФЕС.

Претендира от възззивната инстанция да отмени определение № 471/12.03.2026 г. по гр.дело № 1863/2025 г. на РС- Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК и да постанови друго, с което да измени решение № 104/02.02.2026 г. по гр.дело № 1863 /2025 г. на Районен съд - Хасково, като осъди „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 с адрес на управление гр.София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5, да заплати на адв. А. З. Д. от АК- София, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер по двата уважени иска.

СЪДЪТ, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр. д. №1863/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба подадена от М. А. И., с адрес: ***, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № 100768210 против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 с адрес на управление гр.София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК- за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 866025 към искане № 9211450 от 23.05.2025 г. сключен между М. А. И., в качеството и на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, в качеството му на кредитодател, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9,т.10 и т.20 ЗПК и иск по чл.

55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

С Решение № 104/02.02.2026г. Районен съд - Хасково е прогласил за недействителен договор за потребителски кредит № 866025 към искане № 9211450 от 23.05.2025 г. сключен между М. А. И., в качеството и на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, в качеството му на кредитодател, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК и е осъдил на основание чл.55, ал.1 ,пр.1 ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на М. А. И. сумата от 260,72 евро, /превалутирани от 509,93 лв./ представляващи недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 866025 към искане № 9211450 от 23.05.2023 г. сключен между М.

А. И. и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, ведно със законната лихва върху нея считано 2 от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

С решението ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, е осъден да заплати на адв. А. Д., член на САК, на основание чл.38 ЗАдв сумата от 245,42 евро / превалутирани от 480,00 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв., Районен съд Хасково е приел, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. А. Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание и предвид разясненията дадени с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС възнаграждението за осъщественото от адв. А. Д. процесуално представителство, защита и съдействие следва да е в размер общо на 400 лв. по двата предявени иска. Към тази сума, по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е добавил 80 лева ДДС.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от адв. А. Д., с която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер по двата уважени от съда иска, а именно –сумата от общо 2075,40 лв. с ДДС.

С Определение № 471/12.03.2026г. молбата е оставена без уважение, като Районен съд - Хасково е посочил, че е определил дължимото адвокатско възнаграждение и по двата уважени иска, като е определил възнаграждение за всеки от исковете поотделно след като е обсъдил правната и фактическа сложност на делото и е съобразил практиката на СЕС.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд както в решението така и в определението предмет на обжалване по отношение на определеното възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл.3 ЗАдв., в полза на адв. А. Д., САК.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Разпоредбата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Така съединените искове обаче се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за 3 кредит. Искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

В допълнение следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и са за оказана безплатна правна помощ.

В конкретния случай следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищцата труд, който в случая се свежда по подаването на исковата молба, становище по депозирания отговор на искова молба и писмена молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката. Следва да се отчете също, че в производството по гр. д. № 1863/2025г., по описа на Районен съд – Хасково страните и техните процесуални представители не са присъствали.

От значение за извода на съда за определяне размера на адвокатското възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.

От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищцата, освен исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 1863/2025 г. по описа на Районен съд Хасково е подавал искови молби пред същия съд и със същия предмет, с които искови молби са били предявени обективно съединени искове със същите правни основания - по чл. 26 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД. Разликата между образуваните пред РС - Хасково граждански производства са различните договори за кредит.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка, имайки предвид от една страна конкретния казус и от друга страна - практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, цената на предявените искове и труда, който е положен за защитата на съответното право.

С оглед изложеното, постановеното от Районен съд – Хасково Определение № 471/12.03.2026 г. по гр. д. № 1863/2025 г. по описа на съда следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 471/12.03.2026г., постановено по гр. д. № 1863/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5