Решение № 50 от 12.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Смолян, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 509/02.11.2025 г. по гр. д. № 428/25 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените искове от П. М. Т. срещу РД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – Смолян към ГДГП към МВР, за заплащане на – сума в размер на 4 372, 54 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд за периода от 10.03.2022 г.

- 10.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване иска в съда – 10.03.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 748, 91лева – законна лихва за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 10.03.2025 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца, чрез пълномощник адв. И.Г., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Във въззивната жалба се сочи, че основният въпрос е дали нощните часове положен труд следва да се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове да се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Сочи се, че в действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 1 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8 121з407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. Твърди се, че с отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР и при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Твърди се, че противното разбиране би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на решението от 24.02.2022 г. на CEO по дело № 262/2020 г., като според жалбоподателя от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък; освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 2

31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В същото решение е разяснено /т.

38 - т. 40/, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucure§ti, C-585/19, EU:C:2021:210, t. 36 и цитираната съдебна практика).

Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucure§ti, C-585/19, EU:C:2021:210. C това напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11 юни 2020 г., СНЕР Equipment Pooling, С-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucure§ti, C 585/19, EU:C:2021:210, t. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

В полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест за полагания от тях нощен труд.

Твърди се в жалбата в тази, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР 3 защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта; по този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.

Твърди се, че поради това разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза - те допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел. Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първо и второ четене на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. Твърди се, че както е и в самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното запитване на PC - Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните организации /запазване на 4 коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. - налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.