Определение № 2264 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2264 гр. София, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501715 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. А. О., гражданин на Република Унгария, чрез адв. Я. М. против протоколно определение от 27.04.2026г по гр.д. 12 738/2024г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.

Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение, заради погрешните изводи на съда, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК.

Твърди, че пропускът на срока се дължи на ненадлежния обмен на информация между българския и унгарски орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международни отвличания на деца, а не на негов процесуален пропуск. Изтъква се, че механизмът за връщане на отвлечено дете в държавата по постоянното му местопребИ.ване, заложен в конвенцията, почИ. на хипотезата, че молителят не познава правото на държавата, където детето е отведено или задържано, и че комуникира само с държавни органи - органът по ХК на държавата по постоянното местопребИ.ване на детето, който се свърза с органа по Конвенцията на замолената държава, а последният представлява молителя по силата на институционално представителство, а не въз основа на нарочно упълномощаване. Поддържа се в тази връзка, че молителят- частен жалбоподател е действал по този ред и в първоинстанционното производство не е бил представляван от адвокат, а от Министерството на правосъдието на Република България (МП) посредством унгарския орган по ХК. В този смисъл е разчитал изцяло на информацията, предоставяна му от унгарския орган, който от своя страна е разчитал на МП, с който е сътрудничел по силата на ХК. В имейл от 10.09.2025 г. МП е уведомило унгарския орган, че “срокът за обжалване започва днес, 10.09.2025г.”, но без да посочва датата, на която е получил съобщението, нито точната дата, на която този срок изтича. Изтъква се, че съгласно чл.

60, ал. 4 от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица – следователно двуседмичният срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК е трябвало да изтече на 23.09.2025 г. (вторник), тъй като на МП, като процесуален 1 представител на молителя, е било връчено постановеното от първоинстанционния съд решение на 09.09.2025 г. (също вторник). Вместо това МП е подвело унгарския орган, като не е посочило кога е прието съобщението за решението, а от кога започва да тече срокът, подобно било поведението и на унгарският орган, проявил небрежност от своя страна, като не поискал уточнение от МП. Поради това, молителят добросъвестно приел, че решението на СГС е връчено на 10.09.2025г, и че срокът за обжалване изтича на 24.09.2025г, което се сочи като особено непредвидимо обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК. Допълнително изтъква, че е упълномощил адвокат на 19.09.2025г (петък), последвали са три почивни дни /22.09 – Ден на независимостта/ и така реално адвокатът е имал само един работен ден да се запознае с книжата по делото, а МП не е въвело съобщението в портала за електронен достъп. Сочат се за неправилни изводите на СГС за недобросъвестност на молителя, който не отговорил на МП дали ще обжалва решението, защото няма подобно нормативно задължение, а неспазването на определения от МП срок нито има правно значение, нито го освобождава от задълженията по конвенцията да осъществява представителство. Подробно в контекста на посоченото се изтъква, че освен неправилни, изводите на първоинстанционния съд са проява на формализъм и в нарушение на практиката по ЕКПЧ, изискваща разумна връзка на пропорционалност. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се възстанови пропуснатия срок за обжалване на решението.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна Р. Ж. Ч. чрез адв. М. Б. ВтАК, с който се правят възражения за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че и да е съществувала неяснота в кореспонденцията между централните органи, тя не е била непреодолима, защото срокът за въззивно обжалване е бил обективно установим, а решението е съдържало указание за него. Акцентира се на обстоятелството, че молителят е представляван освен от централния орган, но също и от упълномощен адвокат, който е следвало да съобрази срока за обжалване, защото късното му упълномощаване е въпрос на процесуален избор на упълномощителя и в негов риск, съответно не представлява непредвидено обстоятелство. Оспорват се и доводите, позоваващи се на чл.6 ЕСПЧ, с аргументите, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде регулирано чрез процесуални срокове, стига тези срокове да преследват легитимна цел и да не ограничават правото непропорционално.

Софийският апелативен съд, в настоящия състав, преценявайки данните по делото и основателността на визираните в жалбата оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, при което е процесуално допустима.

Обжалваното определение е постановено по молба на Ж. А. О., гражданин на Република Унгария за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване на съдебно решение по същото дело, с правно основание чл.64 ал.2 ГПК.

За възстановяване на пропуснат срок е необходимо, съгласно чл.64, ал.2 ГПК, пропускането му да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Като такИ. молителят и в частната си жалба пред настоящата инстанция изтъква некоректна информация и ненадлежен обмен на информация между българския и унгарски орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международни отвличания на деца, а не негов процесуален пропуск, и че механизмът за връщане на отвлечено дете в държавата по постоянното му местопребИ.ване, заложен в конвенцията, почИ. на хипотезата, че молителят не познава правото на 2 държавата, където детето е отведено или задържано, поради това комуникира само с държавни органи, които дължат институционално представителство.

Фактически се изяснява, че с решение от 18.08.2025г по гр.д. № 12 738/2024г на Софийски градски съд е отхвърлена молба по чл.22а Закона за защита на детето във вр. с чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, предявена от МП като централен орган по см. на Конвенцията, представляващ Ж. А. О., гражданин на Република Унгария против Р. Ж. Ч., за връщане на малолетното дете Ж. Й. О. в страната по постоянното му местожителство Република Унгария. Съобщение за изготвеното съдебно решение е връчено на МП на дата 09.09.2025г чрез гл.ю.к. П. Н.. МП от своя страна по електронна поща е уведомил молителя Ж. О. за решението с прилагане на препис от него на унгарски език, че срещу него може да бъде подадена жалба, като „срокът за това започва от днешна дата -10.09.2025г“, и че становище относно обжалването се очаква от българския централен орган до 16.09.2025г, а неподаването му ще се счита за отказ от обжалване.

Няма спор, че молителят не е депозирал отговор, и че на 24.09.2025г е получено писмо по електронна поща от унгарския централен орган за прекратяване на процедурата, поради изявлението му, че ще обжалва решението, но за целта е упълномощил адвокат в България, който ще подаде въззивна жалба преди изтичане на срока до 24.09.2025г, Не е спорен и фактът, че молителят е упълномощил адвокат в България на 19.09.2025г /петък/ в лицето на адв.Б., подала въззивна жалба на 24.09.2025г в 16.20ч /видно от положения на нея КЕП/, която като просрочена е била върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 29.09.2025г.

За да отхвърли молбата по чл.64, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че молителят – ищец в производството, е бил надлежно уведомен на 16.09.2025г за съдебното решение и му е предоставен в срок, в който да заяви дали ще го обжалва.

Молителят е бездействал процесуално, което му поведение е приравнено на отказ от жалба и по тази причина МП не е обжалвала решението. Поради надлежното си уведомяване за решението и с оглед, че в срока за обжалване, е упълномощил адвокат, който е имал достъп до делото, то за молителя не е оставало съмнение кога изтича процесуалния срок.

Обжалваното определение е неправилно, по следните съображения:

За да бъде уважена молба за възстановяване на срок по чл. 64 ал.2 ГПК, страната трябва да докаже, че пропускането се дължи на „особени непредвидени обстоятелства“, които не е могла да преодолее. Според константната практика на Върховния касационен съд, това са обективни, внезапни и непреодолими пречки, които са извън волята на страната и са я лишили от възможност да действа, въпреки положената грижа (пр. опр. № 1705 от 09.04.2024 г. по к.ч.гр.д. 877/2024 на ВКС).

Трайно застъпено е разбирането, че пропуски, грешки или неразбирателства в комуникацията между страната и нейния представител се третират като част от техните „вътрешни отношения“ и не могат да служат като основание за възстановяване на срок (опр. № 2783 от 06.10.2025 г. по к.ч.тр.д. 1476/2025 ВКС). В производството по Хагската конвенция МП действително действа като законен процесуален представител на молителя /чл. 22а ал. 6 от ЗЗДт/, но едновременно с това е официален държавен орган по Хагската конвенция, който в конкретния случай е дал некоректни и подвеждащи указания. Изрично в писмото си по електронна поща МП е посочил, че „срокът за това /има се предвид обжалване/ започва от днешна дата 10.09.2025г“. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК - срок, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица /чл. 60 ал. 4 от ГПК/. Практиката на ВКС е 3 константна, че при срокове, броени на седмици, началният момент е денят на самото събитие (връчването), а не следващият ден /пр. определение № 4231 от 23.09.2025 г. по к.ч.гр.д. 4482/2024г ВКС; определение № 4040 от 14.12.2023 г. по к.ч.гр.д. 5078/2023 ВКС/. Правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК за броене от следващия ден е приложимо единствено за срокове, определени в дни. Следователно, при връчване на решението на МП /приравнено на лично връчване/ на 09.09.2025 г. (вторник), двуседмичният срок за обжалване изтича на 23.09.2025 г. (вторник). В този смисъл информацията, предоставена от МП, че срокът „започва от днешна дата - 10.09.2025г.“ освен, че е правно необоснована, фактически е станала причината за неправилни процесуални действия, довели до пропускането му. Действително, както се акцентира в отговора на жалбата, молителят е представляван освен от централния орган, също и от адвокат, упълномощен /на 19.09/ т.е. четири дни преди изтичане на срока. Вярно е също, че късното упълномощаване е процесуален избор на упълномощителя и в негов риск, тъй като независимо от краткия срок пълномощникът е длъжен да съобрази сроковете за обжалване. Но определящо в конкретния случай е обстоятелството, че некоректно дадените указания, подвеждащи страната и договорния представител, изхождат от официален държавен орган, ползващ се с институционален авторитет и презумпция за достоверност на информацията. Самото изложение „започва от днешна дата 10.09.2025г“, без да се прави разграничение между дата на връчване и начален момент на срока, фактически насочва адресата /респ. неговият договорен представител, че срокът за обжалване започва да тече именно от 10.09.2025г, в който случай последният ден за въззивно обжалване би бил точно 24.09.2025г., вместо 23.09.2025г. Това съобщение обективно е от естество да въведе в заблуждение, че началният срок, ще следва да се брои от посочената начална дата 10.09.2025г, и че тя съвпада с датата на връчването, когато /както вече се посочи/ депозираната на 24.09.2025г въззивна жалба би била в срок. Доколкото се касае за факт, удостоверен от държавен орган, логично информацията е възприета за достоверна и е обусловила съобразяване на точно посочения начален момент с процесуалните правила за изчисляване на срокове.