Решение № 987 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502764 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 260221 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д.

№ 152/2020 г. по описа на СОС, ГО, 8-ми състав съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. В. С., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на водено срещу ищеца наказателно производство по ДП № 39-РП/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, което е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 26 000 лв.

Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата той поддържа, че с така определения размер на обезщетението не могат да се репарират причинените му неимуществени вреди. Намира, че съдът неправилно е приел, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за 1 причинените му неимуществени вреди в резултат от извършеното задържане за 24 часа по реда на ЗМВР и за разпространението на информацията във връзка извършваната предварителна проверка в професионалната му среда. В тази връзка поддържа, че всички органи, които имат отношение към извършваните във връзка с наказателното производство действия, следва да носят солидарна отговорност. На следващо място поддържа, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички обстоятелства, относими конкретно към неговата личност и професионалната му дейност, което е довело до присъждане на занижено обезщетение, което не може да репарира реално причинените неимуществени вреди. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си и иска от настоящия съд да отмени решението, в неговата отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира и разноски за производството.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от А. С., от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба А. С. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От правна страна: По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от въззивника с иск с правно основание 2 чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие водено ДП № 39-РП/2019 г. по описа на ВОП, в рамките на което същият е принуден да вземе активно участие при извършване на предварителната проверка и впоследствие в предприетите процесуално следствени действия и което е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че досъдебно производство № 39-РП/2019 г. по описа на ВОП - София е образувано на основание чл. 212, ал.

2, вр. чл. 23, ал. 2 от НПК - с извършване на претърсване по неотложност на л.а. „БМВ 740” peг. № ******* във връзка с това, че на 18.05.2019 г. около 19,00 ч. въззивникът, който е военнослужещ от Военно формирование 42 600 Мусачево, на кръстовището на ул. „Кирил и Методий” и ул. „Карамик” в с.

Гара Елин Пелин, е управлявал личния си автомобил „БМВ 740” с peг. № ******** след употреба на наркотични вещества, установени с техническо средство - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Действието е предприето след съобщение за извършена на посочената дата проверка от регионална служба „Военна полиция“ - София на въззивника при управление на посочения лек автомобил, при което с полеви тест е установена употреба на наркотични вещества, вследствие на което на водача бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Водачът дал кръв и урина за химически анализ и бил задържан за срок до 24 часа.

Не се спори и за това, че въззивникът неколкократно е разпитван в рамките на образуваното досъдебно производство в качеството на свидетел, както и че същият не е привлечен като обвиняем.

Безспорно е пред въззивната инстанция, а се установява и от представените доказателства и това, че на 01.11.2019 г. разследващ полицай п р и P C „Военна полиция” - София е изпратил делото на ВОП - София с мнение за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 24, ал.

1, т. 1, алт. 1 от НПК. С постановление от 06.12.2019 г. на прокурор от ВОПСофия наказателното производство по ДП № 39-РП/2019 г. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НПК.

По делото е представено писмо от дежурния по Военно формирование 42 600 - с. Мусачево, до дежурния ВКЦ, оперативния дежурен СВ и дежурния служба „ВП” - София, т.нар. „предварително донесение за инцидент”, с което 3 се докладва, че на 18.05.2019 г. в с. Гара Елин Пелин около 19,00 ч. е установено извършването на инцидент втора група от военнослужещ от в.ф.

42600 - Мусачево, като при рутинна проверка с полеви тест от органите на МВР на редник А. В. С. в извънслужебно време е установена употреба на наркотично вещество. Приложен е и ежедневен бюлетин № 139 на Служба „Военна полиция” от 19.05.2019 г. с отразено съобщение за инцидент от втора група - на 18.05.2019 г. около 19,00 ч. в с. Гара Елин Пелин, на кръстовище на ул. „Кирил и Методий” и ул. „Керамик” служители на РУ - Елин Пелин спират за проверка л.а. „БМВ” с per. № ********, управляван от редник А. В. С. от в.ф. 42600 - Мусачево, като при проверка с тест за наркотични вещества е отчетено наличие на кокаин, амфетамин и канабис в слюнката на редник С. и му е съставен акт по ЗДвП и талон за медицинско изследване.

Сред доказателствата по делото е приложено и писмо от командира на Сухопътни войски от 03.06.2019 г. до командирите на военни формирования /сред които военно формирование 42 600/, в което се съобщава за допуснати сухопътни инциденти за времето от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., включително инцидент на 18.05.2019 г., при който при рутина проверка на редник А. С. от в.ф. 42 600 - Мусачево, с полеви тест органите на МВР са установили употреба на наркотични вещества. В писмото е указано на командирите на военни формирования да запознаят целия личен състав от подчинените им формирования за допуснатите инциденти, като им извършат подробен анализ.

Пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели.

От показанията на свидетелката С. С., която е майка на въззивника, се установява, че след образуването на разследването срещу сина й за шофиране след употреба на наркотични вещества в средата на 2019 г. той се променил.

Спрял да се храни, не можел да спи нормално, получавал паник атаки посред нощ, психически не се чувствал добре. От малък е искал да стане войник, впоследствие успял и искал да се развива в тази сфера, затова много тежко изживял случващото се. Информацията за това, че е употребявал наркотици при управление на МПС съсипала името му сред колегите и ръководството.

Дори официално била прочетена в поделението, носели се слухове за него.

Всичко това довело и до здравословни проблеми. Започнал да получава аритмия, вдигал кръвно. Наложило се да посещава личния лекар, но в момента не употребява лекарства. Свидетелката уточнява, че по време на 4 разследването той не е отстраняван от служба.

От показанията на свидетеля В. Д., който е колега на въззивника в същото поделение, се установява, че двамата са приятели от 2017 г. до момента, като са били и в една стая, но не знае същият да е разследван.

Същият дава сведения, че по правило от 2- ро до 5-то число на всеки месец формированията в цялата страна се събират и публично се прочитат инцидентите, които са станали с военнослужещи. Сочи, че при едно такова събиране е прочетено и името на въззивника във връзка с това че е употребявал наркотици при управление на МПС и му е взета книжката.

Вследствие на това започнали постоянни разговори между колегите им дали действително той употребява наркотици и извършил деянието. Посоченото се отразило зле на въззивника и той паднал духом и физически, не се чувствал добре на занятията, изоставил хобито си да тренира, затворил се в себе си и спрял да говори с другите.

От показанията на Р. Я., който е дългогодишен приятел на въззивника и също живее в с. Гара Елин Пелин, се установи, че двамата са добри приятели.

Задно ходели да тренират, излизали, той винаги бил загрижен за семейството си. В един момент обаче, след м. май 2019 г., въззивникът рязко се променил, затворил се в себе си, не си вдигал телефона и не искал да излиза никъде.

Притеснен свидетелят го потърсил в дома му и тогава разбрал от майка му, че той не се храни, не спи и не се чувства добре след като му направили проверката при управлението на автомобила. Освен това свидетелят установи с показанията си и че информацията, за извършената проверка от военна полиция и резултата от направения тест е станал известен на обществото в с.

Гара Елин Пелин и всички говорили за това. Хората оплювали ищеца и се чудели как може военен да е наркоман. Това също много потискало ищеца и го разстройвало.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ следва да понесе отговорност за това, че с образуването на наказателното производство и предприетите действия по разследването спрямо въззивника, му е причинила душевен дискомфорт, предизвикан от житейски оправдания страх и безпокойство за бъдещето и възможността да бъде привлечен като обвиняем, съответно от последиците, който могат да настъпят за него в личен, 5 социален и професионален план, предвид факта, че същият е военнослужещ към този момент. В същото време съдът е приел, че воденото досъдебно производство по никакъв начин не е намерило реално отражение върху работата му и изживените притеснения са били за кратък период от време, като ПРОКУРАТУРАТА не следва да носи отговорност за вреди, настъпили в резултат от разгласяване на информацията за воденето разследване и за задържането на въззивника за срок от 24 по реда на ЗМВР. С оглед приетото съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА да заплати на въззивника обезщетение в размер на 300 лв., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна, поради следните съображения:

Предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение, не се обжалва от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, въпросът за това дали с образуването на досъдебното производство е допуснато неправомерно поведение е разрешен и не подлежи на обсъждане пред въззивната инстанция.

Спорен пред настоящия съдебен състав, е въпросът за размера на обезщетението, както и за това дали въззиваемата страна следва да носи отговорност за вреди, произлезли в резултат от разгласяване на информацията за извършената на въззивника проверка в професионалната му сфера и в обществото, както и от принудителната административна мярка задържане за 24 часа по реда на ЗМВР.