Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 238 от 12.04.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 162/2024
Вид
Определение № 238
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Аделина Троева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Монтана, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500162 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба нахххх ЕАД , ЕИК 130460283, със седалище гр. С подадена чрез пълномощник адвокат В. Г. срещу разпореждане № 226/01.02.2024г. на РС Берковица, постановено по ч. гр. дело № 728/2023г. по описа му , в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Н. С от гр. В за сумата 178.95 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че в подаденото Заявление е посочено, че за отчетния период на фактуриране от дата 15.11.2021 г. до дата 14.01.2022 г. длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „ххххх ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 72.72 лв. (седемдесет и два лв. и 72 ст.). Неизпълнението на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 72.72 лв. (седемдесет и два лв. и 72 ст.), е ангажирало договорната му отговорност да заплати на „ххххх“ ЕАД неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В т.

11 на всеки от индивидуалните договори за услуги (т.1У.4. от 1

Допълнителното споразумение), е уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната.Така, след преустановяване на плащането по процесиите договори, Операторът е прекратил процесния договор. Така, датата на деактивация на процесния абонамент за мобилен номер 359896634029 е през м. 02/2022 г. Същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане, наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент . При сключване на договора потребителят се е съгласил с приложимите към него общи условия При прекратяването на договорите по вина на потребителя се дължи договорена в индивидуалния договор неустойка в максимален размер от три абонаментни такси, която обезпечава вредите от неизпълнението му и невъзможността операторът да получи абонаментните вноски до края на договора , като размерът й не е необоснован и не води до обогатяване на оператора, съответно не е нищожна поради противоречие с добрите нрави . Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 226/01.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 728/2023 г 3-и с-в по описа на Районен съд - Берковица, в частта с която е оставено без уважение заявлението на хххх за сумата в размер на 178.95 лв.

(Сто седемдесет и осем лв. и 95 ст.)- която сума представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, като вместо това, постановите да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за посоченото вземане в размер на 178.95 лв. (Сто седемдесет и осем лв. и 95 ст.).

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по 275, ал. 1 във връзка с чл. 413 ГПК , поради което е допустима за разглеждане.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало по повод заявление на жалбоподателя от 15.12.2023г. , подадено до Районен съд Берковица срещу длъжника К. Н. С за парично вземане, основано на договор за ползване на мобилен номер и предоставено устройство - главница в размер на 72,72лева, и 178,95леванеустойка за предсрочно прекратяване на услуги.

2

Към заявлението са приложени заверени копия на сключения между страните договор , както и Общи условия .

По заявлението е образувано ч.гр.дело № 728/2023г. на РС Берковица, по което е постановено Разпореждане № 226 от 01.02.2024г. , с което съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойка , като за останалите претендирани вземания е издадена заповед за изпълнение. В полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 480 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса.

За да отхвърли искането за неустойка съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в общите условия на мобилния оператор, а именно тази по чл.19 б от ОУ за взаимоотношенията на Й Б ЕАД с потребителите на електронни съобщителни услуги, предвиждаща възможност за доставчика едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. Клаузата по чл.19б от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването, като е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 ЗЗД. Вземането за неустойка се твърди да е възникнало, поради прекратяване на договора, като клаузата , уреждаща условията на прекратяването в ОУ вероятно е неравноправна, поради което и не са налице предпоставки за уважаване искането за заплащане неустойка .

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение - чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

3

От приложените към заявлението договори безспорно се установява качеството на длъжника на потребител на услуги , поради което и са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите и съдът дължи проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за закупуване на изплащане устройство .

С разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е уредена т.нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите се счита, че не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг.чл. 146, ал. 2 от ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг.чл. 20 от ЗПК); не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

Клаузата за неустойка към сключените между страните договори, идентична като съдържание по всеки един от договорите, предвижда, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, който размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент , приложим за нуждите на изчисляване на неустойката е найвисокият според условията на плана. В допълнение на неустойката се дължи и възстановяване на част , съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна различна стойност на месечен абонамент. В случай на предоставено 4 устройство потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и цената заплатена от него при предоставянето му , каквато съответства на оставащия срок на договора.

Вземането за неустойка се претендира, поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, поради забава в плащане на дължимите суми по договора съгласно чл. 19в от приложимите към договорите Общи условия , според която разпоредба доставчикът може да прекрати едностранно индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане сроковете за това, уговорени в договора или посочени в ОУ.Основанието за прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза като част от ОУ без доказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ съгласно чл. 147а,ал. 5 ЗЗП. С тази клауза от ОУ се нарушава принципа за равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за едностранно прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора.

Нарушава и изискването за добросъвестност поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична или пълна забава, срока на забавата, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора.

Клаузата за заплащане неустойка, макар и да е включена в индивидуалния договор, представлява с оглед съдържанието й стандартна такава,доколкото е напълно идентична като съдържание по всеки един от договорите, поради което и към датата на сключване на договора за потребителя остава неясен размера на неустойката, която би дължал при предсрочното му прекратяване , както и относно начина на формиране на дължимата неустойка .

В процесните договори се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, посочени са дължимите месечни абонаментни такси, въпреки което размер на конкретната неустойка в самия договор не е посочен.

В разпоредбата на чл. 147,ал.1 ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и 5 недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС - С-26/13 с С-96/14, Vап НоVе, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици". Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор - чл. 143,ал.2,т.19 ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Горепосочените обстоятелства обосновават вероятна неравноправност на клаузата за неустойка в процесните договори , както и на предвидената в чл. 19 б от ОУ клауза за едностранно прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за заплащане неустойка поради прекратяване на договорите е неоснователна .