Решение № 154 от 06.03.2020, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

06.03.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

Районен съд –

Дупница състав

28.02.

2020 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Райна Боянова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1730

2018 дело № по описа за г.

Д.Г.Д., ЕГН **********,***1, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ***, ет.3, кантора 18, е предявил срещу Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл."Свобода" № 1, представлявана от кмета - инж.

Методи Чимев, иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че наследодателят на ищеца Н. Т. Д. е била собственик към момента на включването му в ТКЗС на имот – 0, 879 дка от нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 4 декара, при съседи: от две страни път, наследници на А. Чохаджиев, наследници на Ал.

Попстоянов, като понастоящем имотът е част от имот с №009030 по КВС в м.

"Селището", в землището на с. Яхиново, общ. Дупница, площ от 1, 867 дка - намира се в северната му част и граничи с имоти ***; ***; ***; ***.

Ищцата твърди, че е един от наследниците на

Н. Т. Д. /по баща Чохаджиева/, бивш жител ***, починала на 18.11.1979 г., която приживе била собственик на основание наследство и придобивна давност на нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 4 декара, при съседи: от две страни път, наследници на А. Чохаджиев, наследници на Ал. Попстоянов.

За този имот е бил налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, разрешен с влязло в сила решение №

166/26.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6240/2007 г., I г.о. С него е признато за установено по отношение на други физически лица, че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху нива от 4.000 дка в м."Селището - Ширинта", в землището на с. Яхиново, Кюстендилска област е принадлежало на Н. Т. Ч. /Д./, починала на 18.11.1979 г.

Имотът от 4.000 дка попада в имот с идентификатор ***, с площ от 2.551 дка, имот с идентификатор ***, с площ от 0.524 дка. Остатъкът от възстановените имоти на наследодателка е заснет в имот с проектен идентификатор ***, с площ от 0.879 дка. От Общинска служба „Земеделие" гр. Дупница ищецът бил уведомен, че имот с проектен идентификатор № ***, с проектна площ от 0.879 дка е възстановен на Община Дупница с влязло в сила Решение № 0103/12.04.2002 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Уведомен е също, че този имот е с № *** по КВС на с. Яхиново, общ. Дупница и за него е налице преюдициален спор за материално право, който следва да се реши по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Ищецът твърди, че имот с проектен идентификатор № ***, с площ от 0.879 дка, е част от признатите на наследници на Н. Т. Д. 4.000 дка, в м. "Селището" в землището на с. Яхиново, общ. Дупница; преди обобществяването е ползван от Н. Т. Д., като го е отдавала на изполица на Александър

Попстоянов. Община Дупница никога не е ползвала имота.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на иска /предвид посоченото решение № 166/26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6240/2007 г. I ГО/, респ. – неоснователност на иска, тъй като имот с №009030 е бил собственост на кметство на с. Яхиново, установен е съгласно рег. план, одобрен със заповед № 5904/27.10.1939 г. и разписна книга към него и представлява селско празно място, възстановено на Община Дупница на основание представени писмени доказателства при условията на ЗСПЗЗ и не представлява земи по чл.19 ЗСПЗЗ; видно от разписен лист към рег. план, одобрен със заповед №5904/27.10.1939 г., е с пл.№ 224, парцел XI и не съответства на нивата на Н.Д., която според ВКС е идентична с имоти №179, 187 и 192 по плана на с. Яхиново.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Към исковата молба е приложен и е приет като доказателство нот. акт № 48, д. № 2278/1921 г. на Дупнишки мирови съдия, видно от който на 29.11.1921 г. Н. Т. Ч. е призната въз основа на извършена обстоятелствена проверка за собственик на девет земеделски имота, сред които и нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището” от 7 декара, при съседи: вада, Михал Костов, път и Асен Чохаджийски. От представеното удостоверение за наследници на Н.

Т. Д., починала на 18.11.1979 г., се установява, че ищецът е един от наследниците й по закон.

С решение № Я 582/10.05.2010 г. на ОСЗ – Дупница въз основа на описания нотариален акт и решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 439/1999 г. по описа на РС - Дупница на наследниците на Н.

Т. Д. е възстановено право на собственост върху нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 4 декара.

Видно от приложената преписка вх. №

03Я/04.08.1992 г. на ОСЗ – Дупница, с решение № 0103/12.04.2002 г. на Община Дупница е възстановено право на собственост върху нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селото”, с площ от 1, 867 декара, имот № 009030, при съседи: полски път, жилищна територия, нива на Община Дупница, нива на наследници на Александър Дренски, земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Преписката е образувана по заявление от кметството на с.

Яхиново за възстановяване на общински мери в различни местности, към което е представен протокол №3 от 17.04.1935 г. за оставяне във владение и ползване на с. Яхиново на 1250 декара мера, която да се разграничи и закръгли.

Към отговора ответникът е представил регулационен план, одобрен със заповед №5904/27.10.1939 г., и разписна книга към него, в която имот № 223 и № 224 са посочени съответно като „селско” и „селско празно място”.

В заключението по назначената съдебно–техническа експертиза /л.209-211/, оспорено от ответника и прието от съда като компетентно изготвено, вещото лице Л.В. сочи, че описаната в исковата молба нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 4 декара, при съседи: от две страни път, наследници на А. Чохаджиев, наследници на Ал.

Попстоянов, е идентична с ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор ***, и имот с проектен идентификатор ***, който попада в имот с № ***.

В заключението по назначената допълнителна съдебно–техническа експертиза /л.227-235/, оспорено от ищеца и прието от съда като компетентно изготвено, вещото лице Д.М. сочи, че описаният в приложения по делото нот. акт № 48, д. № 2278/1921 г. в т.9 имот /нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 7 декара, при съседи: вада, Михал Костов, път и Асен Чохаджийски/ е частично идентична с описаната в решение № Я 582/10.05.2010 г. на ОСЗ – Дупница, с което на наследниците на Н. Т. Д. е възстановено право на собственост върху нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището”, с площ от 4 декара. Налице е частично припокриване на този имот с имот пл. № 224 и пл.№ 223, като припокриващата се площ е общо около 0, 850 дка. Имот пл. № 224, за който е отреден парцел ХІ в кв. 35 по плана на с. Яхиново от 1939 г., е частично идентичен с нива от 1867 кв. м. в местността „Селото”, имот №

009030 по КВС. На 23.05.1962 г. е одобрено изменение на регулационния план на с. Яхиново, от който са изключени парцелите от кв.35. В разписния лист към плана липсва запис за имот на Н.

Т. Чохаджиева в кв.35.

При изслушването му в съдебното заседание вещото лице е уточнило, че преди 1939 г. с. Яхиново не е имало регулационен план; по плана от 1939 г. имотът на Н. Т. Д. /с № 179, видно от изготвената скица/ граничи с имот пл. № 224, отбелязан в разписния лист като селско празно място. Към периода на колективизацията планът от 1939 г. е действал и по него имот пл. №179 и имот пл. № 224 са били съседни, между тях не е имало припокриване.

Поставена е и допълнителна задача на вещото лице Д.М., видно от заключението по която /л.243-254/ регулационният план на с. Червен брег от 1936 г. няма обща граница с имотите по плана от 1939 г. на с. Яхиново.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е положителен установителен иск за собственост към минал момент и ищецът следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване правото на собственост на неговия наследодател съобразно твърдяното придобивно основание върху описаната земеделска земя към момента на включването й в ТКЗС, както и точното местоположение на имота в землището.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си относно липсата на идентичност между имотите на страните.

Предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване /Решение № 59 от 1.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6239/2014 г., I г. о., ГК/, какъвто е конкретният случай, предвид изводите на вещите лица по първоначалната и допълнителната експертиза за частично припокриване между имота, възстановен на наследниците на Н. Т. Д. с решение № Я 582/10.05.2010 г. по преписка Вх. № 3329А/1992 г. на ОСЗ – Дупница и на ответната община с решение № 0103/12.04.2002 г. по преписка вх. № 03Я/04.08.1992 г. на ОСЗ – Дупница.

В производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички не е задължително /Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК/.

От представения нот. акт № 48, д. № 2278/1921 г. на Дупнишки мирови съдия се установява, че наследодателката на ищеца през 1921 г. е призната след извършена обстоятелствена проверка за собственик на нива в землището на с. Яхиново, в местността „Селището” от 7 декара, при съседи: вада, Михал Костов, път и Асен Чохаджийски.