Решение № 335 от 19.04.2019, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 19.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин

Тодоров при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4597 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за предоставяне на В и К услуги на потребител.

В исковата молба ищецът

„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца, твърди, че ответницата Д.Б. Т. (Д.)*** негов абонат и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за предоставяне на В и К - услуги за жилище на адрес: гр. Враца, ******Поддържа, че за потреблението през периода 01.09.2016 г. - 11.04.2017 г. на ответницата-потребител са издадени 7 бр. фактури (описани в приложената справка-извлечение) за изплащане на общо дължимите 87,26 лв. - главница и за начислената върху нея лихва. Сочи, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение, но ответницата не е открита на адреса. Изтъква, че поради тази причина със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районния съд - гр. Враца е поискал издаване на такава заповед и на изпълнителен лист. Със съобщение на съда по ч.гр.д. № 2734/2018 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК му е указано да предяви настоящия иск, което определя интереса му да иска установяване на вземането си със съдебен акт. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Д.Б. Т. (Д.)***, съществуването на вземането му в размер 87, 26 лв. - главница, заедно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.06.2018 г. до окончателното изплащане, ведно със законните последици от това, като му присъди и направените разноски.

Ответницата Д.Б. Т. (Д.)***, чрез назначения й особен представител адв. И. К. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че от доказателствата по делото по никакъв начин не е доказано, че за посочения период от време е потребена съответното количество вода. Моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 2734/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно е, от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2734/2018г. по описа на РС – Враца, че по заявление на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1697/19.06.2018 г., с която е разпоредено длъжницата Д.Б.Д. *** да заплати на заявителя сумата 87, 26 лева главница, представляваща стойност на предоставени и незаплатени ВиК услуги за периода от 01.09.2016 г. до 11.04.2017 г., сумата 6, 23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2016 г. до 07.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лева разноски по делото за държавна такса. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата – настояща ответница, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 7151/19.09.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил настоящия иск против ответницата по настоящото дело.

Установи се по делото, от направената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че Д.Б.Д. има заявен постоянен и настоящ адрес ***.

От представената от ищеца справка по лице на служба по вписванията - Враца се установи, че на 06.08.2004г. ответницата Д.Б.Д. е закупила процесния апартамент № 12, на адрес: гр. Враца, ****** както и че на 31.08.2007г. е продала апартамента на друго лице.

От приложения по делото заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: гр.Враца, ******

**, водена на името на Д.Б. Т.

(л.7-8 по делото), се установи, че през процесния период е извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.

Видно е също от представената справка – извлечение № 36460 за дължимите суми към "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към 07.09.2017 г. на абонат 2042024, на името на Д.Б. ***, (л.6 по делото), че ищецът е издал 7 броя фактури за отчетен период от 01.11.2016 г. до 11.04.2017 г., като е начислил сумата от общо 87, 26 лева – главница и сумата от общо 6, 23 лева – лихва. Справката е подписана от изготвилото я лице и главния счетоводител на ищцовото дружество.

С покана № 78245 за доброволно изпълнение от 06.06.2017 г. (л.9 по делото) адресатът Д.Б. Т. е уведомен, че в качеството си на абонат на "В и К" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на водоснабдителното дружество главница от 87, 26 лв. за периода 01.11.2016г. - 02.05.2017г. и лихва в размер на 3, 99 лв. за периода 01.11.2016г. - 06.06.2017г. и е поканен в срок от 30 дни да плати дължимата сума. Към поканата е приложена счетоводна справка № 78245/06.06.2017 г., подписана от служител на ищцовото дружество (л.10). Поканата не е връчена на титуляра на партидата, тъй като същият не е открит, което е удостоверено с подпис на свидетел С. Т.

По делото е представено извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, одобрени от КЕВР на основание чл.

6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г. и поместени на интернет страницата на дружеството.

За установяване размера на дължимите от абоната суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на представените по делото документи и на счетоводната документация на дружеството-ищец, се установи, че във "ВиК" ООД Враца е открита и заведена партида абонатен № 2042024 за наличен 1 бр. водомер за студена вода за В и К услуга в имот находящ се в гр.Враца, ******** Партидата е заведена на титуляр Д.Б. Т.. Според заключението за предоставените на Д.Б. Т. В и К услуги и потреблението на питейна вода през периода 01.09.2016г. - 11.04.2017г., ищецът ,,ВиК” ООД-Враца е издал 7 броя фактури на обща стойност 87, 26 лв. за потребени 36 куб. м. питейна вода. Вещото лице е констатирало също, че за процесния период от "ВиК" ООД Враца са издавани месечни фактури за дължимите суми за потребени количества вода, съгласно отчети на водомера в имота.

За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответната страна.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника, на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или на отказ на съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.

За основателността на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на област Враца и на следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.

По делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца.

Безспорно е също така, че апартамент № 12, находящ се в гр.Враца, ********е присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от ищеца, като за имота е открита партида на името на Д.Б. Т..

С оглед представената справка по лице на служба по вписванията - Враца, спорен въпрос по делото е дали ответницата Д.Д. има качеството потребител на В и К услуги след датата 31.08.2007 г., от която е прехвърлила собствеността върху процесния апартамент на друго лице, като целият процесен период е именно след тази дата.

Към датата на прехвърляне на правото на собственост – 31.08.2007 г. е действала Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от горепосочената Наредба и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.

Враца (одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР), потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Съобразно чл. 9 от Наредба №

4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, преди отмяната му, при промяна на носителя на правото на собственост на водоснабдявания имот, върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаване на В и К услуги, т.е. новият собственик с прехвърлянето на собствеността става страна по облигационното отношение с "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца. Именно новият собственик е носител на задължението да уведоми оператора в седмодневен срок за настъпилата промяна на собствеността. С решение № 3887/28.04.2005 г. по адм. дело № 9683/2004 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд, в сила от 13.05.2005 г. посочената разпоредба на Наредбата е отменена. Същата е преценена като незаконосъобразна по съображение, че липсва правно основание облигационните правоотношения във връзка с получаването на В и К услугите да преминават върху новия носител на правото на собственост на водоснабдявания имот. Самата Наредба с § 1, т. 2, буква "в" от Допълнителните разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към В и К система обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1714bf1-edd4-4976-a460-82bdc521aa6f