Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 651 от 26.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 190/2025
Вид
Определение № 651
Подписан
26.09.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Пазарджик, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.233 от ГПК.

Делото е образувано по повод постъпила искова молба от М. А. С., с ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С.. С., срещу К. К. Ц., ЕГН ********** и Н. К. Ц., ЕГН **********, с която е предявена претенция по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Извършена е размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК, като от страна и на двамата ответниците е постъпил писмен отговор.

По делото е проведено и о.с.з. на 09.07.2025 г., което е отложено и насрочено за 07.10.2025 г.

Междувременно съдът е сезиран с молба с вх.№8440/11.08.2025 г. от ищците, с която е направен отказ от предявения иск на основание чл.233 от ГПК, поради погасяване на сумата от длъжника в изпълнителното производство. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото в общ размер за двамата ищци от 6 831 лева, които 756 лв.- ДТ, 10 лв. - ДТ за 2 броя съд.удостоверения, 40 лв. –ДТ за вписване на исковата молба, 20 лв. ДТ за издаване на удостоверение за данъчна оценка, 5 лв. – ДТ за издаване на у-ние за родствени връзки и по 3000 лв. – разноски за заплатен адв.хонорар от всеки от ищците. Развити са и подробно правни съображения за дължимостта на описаните разноски, като е поставено искане същите да бъдат възложени в тежест на ответниците при условията на солидарност, доколкото двамата били задължителни необходими другари в производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.

След размяна на тази молба от ответниците, чрез пълномощника им адв.Н. М. е постъпило становище с вх. № 9493/17.09.2025 г., в което се сочи, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД е бил изначално неоснователен и предявяването му пред съда от страна на ищците значително е забавило погасяване на въпросното задължение, обусловило предявяване на иска, като са изложени съображения, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв.хонорар, който макар и под минималната стойност по НМРАВ, следвало да кореспондират с действителния обем на извършената работа от адвоката.

Отделно се претендира присъждане на разноски и в полза на самите ответници в 1 размер на по 2500 лв. - заплатен адвокатски хонорар.

Сочат се писмени доказателства – споразумение от 08.07.2025 г., платежни нареждания от 07.07.2025 г. и 31.07.2025 г.; Удостоверение и съобщение от ЧСИ Д.Станчева, списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.

Съдът, като взе предвид депозираната молба, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. В случая предприетото действие е допустимо, тъй като е извършено от надлежна страна и съобразно на процесуалните изисквания на чл.233 ГПК. Ето защо и при това положение следва да се приеме, че обективираното в молбата десезиране на съда чрез отказа от иска се явява основателно, като се прекрати делото по реда на чл. 233 ГПК.

По разноските:

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски с оглед изхода на спора.

Такива искания за присъждане на разноски са направени и двете насрещни страни в производството, поради което съдът дължи произнасяне и по тяхната основателност.

В случая и съобразно данните по делото следва да се приеме, че ответниците са станали причина за завеждане му. Доказателствата сочат, че вземането, легитимиращо ищците като кредитори на ответника К. Ц. е възникнало преди изповядване на сделката, чиято относителна недействителност е предмет на предявения иск по чл.135 ЗЗД, при което за ищците е бил налице интерес от потърсената защита на накърнените им субективни права. Видно е, че плащането е извършено след сезиране на съда за образуване на настоящото исково производство, което е било предхождано и изпълнително производство за събиране на изискуемо вземане в полза на ищците.

При тези данни съдът приема, че с поведението си двамата ответници, първият от които длъжник по изпълнението, а вторият - приобретател по прехвърлителната сделка, сключена след възникване на задължението, са станали причина за завеждане на делото, при което и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК се явява неприложима.

Следва да се посочи, че в съдебната практика (така например - Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г. на ВКС, І т.о.; Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.) се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящ процес поради извършено от него плащане, на ищеца се дължат разноски, дори когато последният е направил отказ или е оттеглил предявения иск, като в посочената хипотеза от своя страна ответникът не може да претендира в своя полза присъждане на разноски.Такъв е и разглеждания случай.

Затова и съобразно цитираната по-горе практика съдът приема, че на основание чл.78, ал.1 ГПК в случая на ищците се дължат сторените от тях разноски. Такива са претендирани, като е представен и списък по чл.80 ГПК, в които са включени следните суми: заплатена ДТ - 756 лв. (общо и за двата иска), 10 лв. – ДТ за съд удостоверение;

40 лв. - ДТ за вписване на ИМ; 20 лв. - такса за удостоверение за данъчна оценка; 5 лв.

- такса за удостоверение за родствени връзки; 3000 лв. - адв. хонорар по иска на М. С. и 3000 лв. - адв. хонорар по иска на С. С.. От ищците са ангажирани и доказателства за реалното заплащане на тези разноски.

2

Съдът възприема, застъпеното в практиката (виж така Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т.о. и Определение № 50017 от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 2126/2022 г. по описа на I г.о. на ВКС) категоричното разбиране, че отговорността за разноски се подчинява единствено на правилата на ГПК и не зависи от други правоотношения, в които евентуално участват страните в производството. В практиката на ВКС е намерило отражение разбирането, че при наличието на повече страни те не могат да бъдат осъждани да заплащат разноските солидарно, с оглед на което практиката е ориентирана към разделяне на разноските и разпределянето им по равно между страните, които ги дължат. Този подход следва да бъде възприет и в настоящия казус, поради което искането за присъждане на сторените разноски в тежест на ответната страна при условията на солидарност, се явява неоснователно. В случая общата стойност на разноските за заплатени ДТ възлиза на 831 лв., т.е. по 415,50 лв., както и по 3000 лв. – за платен адв. хонорар за всеки от тях.

По отношение направеното възражение за прекомерност за заплатените адвокатски хонорари, съдът намира същото за основателно. С оглед преценката на всички обстоятелства, определящи дължимото възнаграждение, съдът съобрази по този въпрос становището на ВКС (съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което НМРАВ не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адв.възнаграждения биха могли да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но без да са обвързващи за съда и съдът разполага с автономна преценка за това дали размерът на възнаграждението е съобразено с критериите по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства съдът приема, че в случая дължимия размер на адвокатския хонорар следва да бъде редуциран под минималните стойности по НМРАВ, като бъде присъден такъв в размер на по 1000 лв. на всеки от ищците за положения от адвоката труд в производството пред ПзОС. Според настоящия съдебен състав така определеното възнаграждение се явява пропорционално спрямо степента на фактическа и правна сложност на конкретния казус, кореспондира с оглед обема и сложността на извършената работа, защитения материален интерес, като е адекватно на труда на процесуалния представител и броя на проведените съдебни заседания с негово участие, в т.ч. съобразно цитираната практика на ВКС и СЕС по този въпрос.

При тези данни следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на всеки от ищците сумата от по 1415,50 лв., от които 1000 лв. – адв. възнаграждение и 415,50 лв.

– заплатени ДТ в производството.

Предвид на изложеното и на основание чл. 233 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 190/2025 г. по описа на ОСПазарджик, поради отказ от предявения иск.

ОСЪЖДА К. К. Ц. , с ЕГН ********** и Н. К. Ц. , с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на всеки от ищците М. А. С., с ЕГН ********** и С. А. С., с ЕГН **********, заедно сумата от по 1415,50 лв. (хиляда четиристотин и 3 петнадесет лева и петдесет стотинки), представляващи сторени от всеки от тях разноски по делото, от които по 1000 лв. – за адв. възнаграждение и по 415,50 лв. – за платени ДТ в производството пред ПзОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4