Решение № 175 от 07.07.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20222200500247 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 556/013.10,2021 г. по гр. д. № 1692/2021 г. на Районен съд - С., с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, че М. Й.

ИВ., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. *** дължи на "П. КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** сумата от 6,75 лева, съставляваща главница по договор за потребителски кредит № 30034916412 от 06.02.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд- 03.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС. С решението са отхвърлени предявените от "П. КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът М. Й. ИВ. дължи на ищеца сумата над размера от 6,75 лв. до пълния предявен размер от 509,35 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит № 30034916412 от 06.02.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/03.02.2021 г./ до окончателното плащане, сумата от 173,21 лв., съставляваща договорно възнаграждение за периода от 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 560,23 лв., съставляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 71,37 лв ., съставляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата от 20,77 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 410/2021 г. на СлРС и е осъдено П. К.

1

България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** да заплати на М. Й. ИВ., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. *** сумата от 497,47 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете. Осъдена е М. Й. ИВ., ЕГН:

********** от гр. С., кв. „Д. *** да заплати на П. КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. *** сумата от 1,65 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 0,89 лв., съставляваща сторени в заповедното производство разноски съобразно уважената част на исковете.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие.

Твърди се, че съдът неоснователно и неправилно е заключил че уговореното от страните договорно възнаграждение е недължимо, тъй като същото противоречи на добрите нрави, както и че процесния договор се явява недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът неоснователно и неправилно е приел, че дължима по договора се явява само чистата неизплатена главница, като ПОГРЕШНО е прихванал всичко погасено по договора, но не от отпуснатата главница, а от остатъчната неизплатена, като два пъти по този начин прихваща платената сума по това задължение. Не се обжалва решението, относно отхвърленото вземане за закупен пакет от допълнителни услуги. Счита се за неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК N° 30034916412 не дължи претендиралото от дружеството дължимо договорно възнаграждение, тъй като същото противоречи на добрите нрави, както и че процесния договор се явява недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. От представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. В договора ясно е посочена методиката на 2 формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 38.30 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

Уговореният годишен лихвен процент в размер на 38.30 % отговаря на законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. Излагат се аргументи. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Счита се за лишено от всякаква логика и неоснователно направеното прихващане от страна на съда.

Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. От обстоятелствата по делото е видно, че общият размер на платеното от страна на длъжника по процесния договор е 502.60 лв. В същата е включено и погасеното задължение по главницата, като втори път тя се вади от претендираната неизплатена главница, а не от първоначално уговорения размер на даденото вземане. Сумата от 502.60 лв. трябва да бъде извадена от 600.00 лв., тоест присъдената остатъчна главница да е в размер на 97.40 лв.

Освен това, предвид действителността на процесния договор и на договорното възнаграждение, следва платената по него сума да не бъде прихващана от главницата, ада бъде присъдена, като разлика над посочената с решението. Платеното по договорното възнаграждение е в размер на 90.15 лв. Предвид факта, че дружеството не обжалва 3 решението, в частта относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, то следва прихващане да бъде направено с действително заплатената сума по даденото задължение, а именно тя е в размер на 182.33 лв., като съдът следва да ни присъди главница над присъдената в размер на 97.40 лв. до дължимата в размер на 187.55 лв.Във връзка с гореизложеното и действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищецът да бъде присъдено и дължимото договорно възнаграждение в размер на 173.21 лв. В обобщевие се иска да бъде постановено ново решение, с което да се приеме за установено, че процесния договор и клаузата за договорна лихва са действителни и са породили своите правни последици, като се приеме за установено, че длъжникът следва да заплати главница над присъдената в размер на 97.40 лв. до дължимата в размер на 187.55 лв. и договорно възнаграждение в размер на 173.21 лв., ведно със законна лихва.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обоснована и правилна е преценката на съда, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 712 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. В решението си съдът доста подробно е развил съображенията си в тази насока.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемата не се явява. В писмено становище представител по пълномощие оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, 4 така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.