Решение № 215 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100510662 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20176841 от 25.08.2021 г. на СРС, 47 с-в, по гр. д. № 32666/2020 г., е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че И. В. Д., ЕГН: **********, с адрес : гр. София, ж. к. „*******, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София" № 1, сграда 2А, сумата от 1 046, 91 лв., представляваща цена на доставени В и К услуги, фактурирани през периода от 23.01.2017 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която на 27.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8928/2020 г. по описа на СРС, 47 - ми състав, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 835, 01 лв. и за периода от 19.02.2016 г. до 21.12.2016 г. като погасен по давност. Страните са осъдени съразмерно за разноските по делото.

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответника И. В. Д., който го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в частта, в която иска е уважен. В жалбата се твърди, че в оспорената част решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че ищецът не е установил по безспорен начин, наличието на облигационно отношение с него, нито реалната доставка на В и К услуги, при условие, че по делото не са представени карнет за отчет. Неправилно СРС е приел, че ответникът има качеството на потребител по доставката на В и К услуги и вода през периода. Поддържа основно доводи, че пред СРС не са представени годни писмени доказателства (нотариален акт) за установяване качеството му на собственик или вещен ползвател на имота, а от там на потребител на 1

В и К услуги. Излага съображения, че е оспорил всички представени от ищеца документи относно наличието на облигационна връзка. Недопустимо СРС е приел за доказано качеството му на собственик на имота единствено на база писмо, представено от СО. Оспорва реалната доставка на вода в имота в твърдения размер.

Излагат се и доводи, че заключението на СТЕ, е работило само въз основа на едностранно изготвени частни документи, представени от ищеца, които нямат обвързваща материална доказателствена сила. Вещото лице не е посетило имота, за да направят справка на място. Сочи, че доставката може да се докаже единствено посредством карнет, който следва да е двустранно подписан. При липса на такива първични документи не може да се ангажира отговорността му за заплащане на В и К услуги. Поддържа доводи, че в първоинстанционното производство не са представени никакви доказателства, от които да се установява реалната доставка на вода като количество и стойност. Излага, че не доказано спазване на реда по Наредба № 4 за отчитане на индивидуалните водомери, след общия водомер. Дружеството не е спазило чл. 21, ал. 1 от ОУ. Не се установява, че ответникът е отказал достъп до водомера за реално отчитане, като не е съставен протокол за такъв отказ. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна - ищецът „С.В.“ АД, редовно призован, не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК и не взема становище.

Като съобрази становищата на страните във въззивното производство и установените по делото факти, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материално правни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената уважителна част.

Исковата молба е подадена от „С.В.“ АД след издаване на заповед за изпълнение от г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 8928/2020 г. от СРС, 47 с-в и след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника И. В. Д..

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и становищата на страните, въззивният съд приема следното:

СРС се е произнесъл по иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ - за установяване дължимостта на задължение за заплащане на цена по договор за продажба на В и К услуги.

В съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е било да докаже, пълно и главно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил В и К услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. В тежест на ответника е било да установи, че е платил и не дължи суми по облигационното правоотношение, респективно - правопогасяващите и правоизключващите си възражения по спора.

По въпроса за наличието на облигационно правоотношение, поставен повторно 2 от ответника в жалбата, въззивният съд намира следното :

След преценка на доказателствата по делото, настоящият състав споделя изводите на СРС, че е доказано облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на В и К услуги, респ. качеството „потребител“ на В и К услуги на ответника.

Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б.“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на лицата на потребители и съгласно Общите условия на ответното дружество.

Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.

В заключение следва, че по смисъла на закона, както и на договора, потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти, както и наемателите.

Във връзка с основните възражения в жалбата относно качеството на ответника на потребител на В и К услуги в периода, въззивният състав констатира, че пред СРС е представено писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Искър“, според което в информационната система на „ОП – Искър“ като данъчно задължено лице за процесния имот на ж. к. „*******, е посочен И. В. Д., а като собственици на процесния имот - апартамент № 6, находящ се в ж. к. *******, ет. 2, са вписани ответника И. В. Д. и В.Й. Д.а, всеки с по 1/2 идеална част на основание документ за собственост Нотариален акт № 80/20.08.1994 г. Приложена е и заверена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1209/22.06.1998 г. от информационния масив на общината.

СРС основателно е кредитирал посочените писмени доказателства като такива, които удостоверяват факти, декларирани извънсъдебно от ответника пред администрацията на СО във връзка с притежавания от него недвижим имот. Както е посочил и СРС, писмото, с приложена декларация от информационния масив на общината, не съставлява титул за собственост, но следва да се цени в съвкупност с всички представени по делото доказателства. Това писмо не е оспорено от ответника по реда на ГПК. Той не е опровергал информацията, декларирана лично от него пред СО по чл. 14 ЗМДТ.

Доколкото пред СРС не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация за принадлежността на правото на собственост на процесния имот, като няма данни за промяна в собствеността на имота, СРС основателно е направил извод, че ответникът И. В. Д. има качеството на собственик на процесния имот през исковия период. За този извод СРС е взел предвид и информационният лист, приложен на л. 11 от делото, в който е посочено, че И. В. Д. е собственик на недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в ж. к. „******* и е подписан от ответника.

Като е съобразил доказателствата по делото в съвкупност, включително 3 извънсъдебното признание на ответника пред органите на данъчната администрация на СО, СРС законосъобразно и в съответствие с действащата уредба е достигнал до извод, че ответникът има качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот. Предвид липсата на други доказателства, съдът обосновано е направил извод, че през исковия период И. В. Д. и В.Й. Д.а са съсобственици на имота при равни части, като само ответникът е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

На следващо място според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор, които остават в сила ако абонатите не са възразили срещу тях в 30 - дневен срок от публикуването им. В случая няма твърдения потребителят да е възразил срещу ОУ на доставчика.

По следващите спорни въпроси - за обема на доставените реално услуги, за тяхната стойност и начинът на определянето им за процесния период, като съобрази възраженията в жалбата и в допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).

В случая, от приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че процесният имот е бил водоснабден. Вещото лице е посочило, че в апартамента на ответника е имало 4 бр. водомери, чиято 10 - годишна валидност на метереологичната проверка е изтекла преди началото на исковия период. Същите били подменени с нови на 15.03.2019 г., от която дата потребената в имота вода вече се е отчитала по новите водомери.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c16f6a0f-8c39-4349-b7e0-3c0c826ef8e5