Решение № 747 от 20.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500646 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 166 от 19.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 45/2023 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, 11-ти състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Б. А. К. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 270.60 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 13.09.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, като с решението са разпределени и разноските по делето.

Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуален представител, в осъдителната част над сумата от 30 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева досежно неимуществените вреди и над 1 135.30 лева – за имуществените вреди. Излагат се доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел липса на съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че такова е налице, поради нарушаване правилата за движение по пътищата. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с което исковете за причинените вреди да бъде отхвърлени над сумата от 30 000 лева за неимуществените вреди и над сумата от 1 135.30 лева за имуществените вреди. Претендира разноски.

1

Въззиваемият Б. А. К. оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за сумата от 30 000 лева – неимуществени вреди и 1 135.30 за имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно медицинска експертиза, която се кредитира от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищцата, вследствие на произшествието е получила тежка и сериозна травма, изразяваща се в открито и многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица.

При извършената операция е установено раздробено счупване на фибулата, като е извършена репозиция и е поставена метална остеосинтеза със семитубуларна плака.

Намерена е и многофрагментна фрактура в странична част на тибията, извършена е репозиция и е поставена метална остеосинтеза с временна фиксация с К игли, както и заключваща плака с 6 винта към дисталния фрагмент и 5 винта към проксималния такъв.

Установява се, че травмата при пострадалата е била съпроводена със силни болки и страдания, които в началото са били интензивни и са налагали медикаментозно обезболяване. Крайникът е бил имобилизиран за около 3 месеца след инцидента. От актуалния преглед е установен зараснал груб цикатрикс от разкъсно-контузната и хирургичната рана на дясната подбедрица. Налице са актуални данни за леко втвърдяване контрактура на дясната глезенна става, водещо до ограничаване на дорзифлексията на дясното ходило, което е посттравматично усложнение. Пострадалата продължава да се оплаква от болки при натоварване на десния крак и при промяна на времето. Тя все още не се е възстановила напълно, налице са посттравматични промени. Проведеното хирургично лечение с кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза, с оглед на изявената симптоматика, може да наложи провеждане на нова оперативна интервенция за 2 отстраняване на сложените метални остеосинтезни елементи. Откритото счупване на костите е създало условия за възникване на дълбок възпалителен процес и по-бавно зарастване на нараняването. С оглед на тежестта и характера на констатираната травма на дясната подбедрица, е напълно очаквано и нормално, въпреки лечението, да не настъпи пълно възстановяване, както и да е налице по-продължителен от средния възстановителен процес. Развилото се втвърдяване на дясната глезенна става е трайно посттравматично усложнение, което е с тенденция да бъде постоянно. Постоянен е и белегът на дясната подбедрица. Освен счупените кости са били налице съпътстваща контузия и хематом в областта на счупването, ангажиращи меките тъкани, и при наличието на такава подходяща среда от размачкани тъкани и кръв е имало благоприятна ситуация за развитие на инфекция, която при откритото нараняване е възникнала независимо от лечението. Възможно е от самите метални остеосинтезни елементи, както и от развиващите се в дълбочина сраствания, да настъпи последващо притискане и ограничаване на движенията на ставата.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ф. К., майка на ищцата, чийто показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след като разбрала за инцидента, веднага посетила болницата в гр.Сандански, където заварила дъщеря си стенеща от болки и огласяща цялата болница. След прибирането на пострадалата вкъщи, положението й било много тежко. На двадесетия ден трябвало да й свалят конците, раната обаче не заздравявала, започнала да гноясва и се наложило още 20 дни да й оставят конците.

Всяка седмица й промивали раната в болницата в гр.Сандански. Слагали й водоустойчив гипс, който струвал 130 лева на седмица. След още 20 дни й свалили конците, обаче раната продължавала да гнои и да кърви. След това я гипсирали за постоянно от над коляното до пръстите. След около месец този гипс се „скапал“ и се наложило да сложат друг. След 2 месеца й свалили гипса и й сложили частичен гипс, който бил от коляното до глезена. Всяка седмица дъщеря й продължила да ходи на промивки в болницата, като й сменяли гипса. Тя била в това положение още 2 месеца. После вече не й слагали гипс, а всяка седмица й правели временна превръзка. Това продължило около 5 месеца и половина, пред което време пострадалата имала нужда от чужди грижи. Не можела продължително време да стои права, защото кракът й започвал да изтръпва и я болял.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав 3 достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалата е търпяла болки и страдания вследствие получените увреди за период от около 3 месеца.

Следва да бъде съобразено, че е налице зараснал груб цикатрикс от разкъсно-контузната и хирургичната рана на дясната подбедрица, като са актуални данни за леко втвърдяване контрактура на дясната глезенна става, водещо до ограничаване на дорзифлексията на дясното ходило, което е посттравматично усложнение. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че пострадалата продължава да се оплаква от болки при натоварване на десния крак, все още не се е възстановила напълно, като са налице посттравматични промени. Проведеното хирургично лечение с кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза, с оглед на изявената симптоматика, може да наложи провеждане на нова оперативна интервенция за отстраняване на сложените метални остеосинтезни елементи.

Съдът след като съобрази изложеното, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – септември 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 50 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

От представените пред първоинстанционният съд доказателства – фактура и фискален бон се установява и размерът на причинените на пострадалата вследствие на произшествието имуществени вреди – 2 270.60 лева, която сума и не се оспорва от ответната страна.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза и представените доказателства се установи, че пешеходеца е предприел пресичане не пътното платно на обозначено за това място – пешеходна пътека, като не се установи, ищцата да е нарушила 4 разпоредби на ЗДвП. Отделно от това следва да се отчете специалната разпоредба на чл.119, ал.5 от ЗДвП. С влязлата в сила присъда по наказателното дело е установено, че виновният водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е нарушил редица правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП - чл. 5, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл.

20, ал. 1 и 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1. Тези многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача, имащи отношение към произшествието, налагат извод за отсъствието на принос на пострадалата ищца за вредоносния резултат при приложение на нормата на чл.119, ал.5 от ЗДвП. На основание посочената специална разпоредба, изключваща съпричиняване от страна на увредената ищца, намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗДвП се явява недопустимо. Осъществяването на предпоставките по чл.119, ал.5 от ЗДвП прави безпредметно обсъждането дали в случая пострадалата ищца е извършила нарушение на правилата за пресичане на пътното платно по пешеходна пътека.