Определение № 34991 от 30.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34991 гр. С., 30.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110169929 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ................, чрез пълномощника си: адв. Ю. О. Г. - вписана в САК, със съдебен адрес: гр. С., п. к. ****, ул. ************ против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от Виктор Г.ев Сергиев.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок те са депозирали отговор на исковата молба, с които оспорват исковите претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г.

Описва се, че отпуснатият кредит в полза на ищеца е в размер на 1000 (хиляда) лева със срок на погасяване 21 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Уговорено между страните било плащането да се извършва на 21 месечни вноски, със срок на издължаване на кредита 10.09.2023 г. В сключеният договор за заем бил определен и 1 годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,65 %, а също така и ГЛП в размер на 41 %.

Твърди се, че като условие за отпускане на кредита е предвидено изрично неговото обезпечаване. Описва се, че съгласно чл. 10 (1) кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение. Неустойката е в размер на 6,90 лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл.

20, ал. 1 - 4 са посочени условията, на които следва да отговаря поръчителят.

Кредитополучателят следвало да се задължи в срок от 3 работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице — поръчител следвало да отговаря на определени кумулативни условия: да; е с брутен осигурителен доход над 1400 лева; да работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Съгласно чл. 12 от сключения договор неустойката се изплаща на падежа на всяка следваща вноска.

В чл. 18, ал. 4 пък е уговорена неравноправната разпоредба, сключена във вреда на потребителя - страните се съгласяват, че всички разноски, свързани с действия по събирането на дълга, в това число използването на услугите на фирми за събиране на вземания се поемат от кредитополучателя.

Ищецът твърди, че сключеният - Договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г. е нищожен в неговата цялост, тъй като противоречи на закона и го заобикаля, а също така накърнява добрите нрави. Твърди с, че част от краузите в договора са неравноправни и са сключени във вреда на потребителя. Твърди се, че не са спазени изискванията на разпоредбите регламентирани в Закона за потребителския кредит.

С оглед на твърденията в исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ж.к. ................ и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от Виктор Г.ев Сергиев, че Договор за потребителски кредит № 150323 от 10,12,2021 г. сключен между Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ................, в качеството на кредитополучател и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г, С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от Виктор Г.ев Сергиев – е нищожен.

Иска се – в условията на евентуалност да бъдат провъзгласени за нищожни клаузи от Договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г. сключен между Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ................, в качеството на кредитополучател, и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.

С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от Виктор Г.ев Сергиев в качеството на кредитодател, с които са уговорени неустойка за непредставено обезпечение в 10, ал. 1 от договора за кредит, както и начислените ГЛП - уговорен в чл. 7, ал. 1 и ГПР - уговорен в 9, 2 ал. 1, като противоречащи и заобикалящи закона, и накърняващи добрите нрави.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция и твърди, че същата неоснователна.

Твърди се, че не е вярно твърдението, че условие за отпускането на кредита е изричното негово обезпечаване.

Твърди се, че договорът е сключен между страните в съответствие с изискванията на закона и по никакъв начин обезпечението не е условие за облигационната връзка между страните.

Твърди се, че ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че е неоснователно и възражението за нищожност на договора, поради това, че уговорената в договора неустойка не е включена при изчисляване на ГПР и по този начин в договора е посочен ГПР, който е неверен.

Твърди се, че уговорената в чл. 10 от договора неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение, а именно - осигуряване на достатъчно обезпечение на задължението да върне главницата и договорната лихва. Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се включва в ГПР по кредита и нейният размер не води до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка.

С оглед на възраженията и твърденията в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковата претенция и присъди разноски в полза на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен главен иск и в иск в условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на договор или отделни договорни клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от Закона за потребителския кредит.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С3 40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ищеца като потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към него Общи условия и тарифа, относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – сключването на процесния договор.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване извършеното плащане, а за ответникът е тежестта да докаже основанието за плащането.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил точно.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба 4 относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.