Разпореждане № 3637 от 06.08.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3637 гр. Кюстендил, 06.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101960 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба от Д. С. Б. против Д. С. Г., в която е обективирано искане за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор ***, намиращо правното си основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС.

Съдът, след преценка на изложените в исковата молба /и уточнителната такава/ твърдения и доводи, намира претенцията за недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Безпротиворечива е практиката на ВКС, изразена и в решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди.

Макар собственикът на постройката по силата на своето вещно право да има основание да извършва действия, свързани с ползването й, тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Тъй като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на ползването на мястото на основание чл.

32, ал. 2 ЗС. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява правото си да използва земята, основано на правилото на чл. 64 ЗС, суперфициарят може да предявява иск по чл.

109, ал. 1 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущава или ограничава.

От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик да ползва част 1 мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл.

64 ЗС. Притежаването на правото на собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята имплицитно включва и притежаване на правото на строеж за сградата, поради което действителният правен интерес на ищцата е свързан с определяне обема на правото й като суперфициар да ползва част от земята, собственост на трето лице, а не на ограниченото вещно право на суперфиция. Становище за допустимост на самостоятелен иск за определяне на правата, основани на правилото на чл. 64 ЗС, е изразено и в решение по гр. д. № 1311/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

В посочения смисъл са разясненията, дадени с Определение № 12/13.01.2014г. по ч.гр.д. № 7615/2013г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., които настоящият състав напълно споделя.

С оглед горното, съдът намира, че ищцата, като супефициарнен собственик, не е легитимирана да предявява искане по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а защитата на нейното право да ползва терена /собственост на трето лице/ следва да се осъществи чрез друг иск, какъвто в случая не е предявен. Въпреки предоставената й от съда с разпореждане № 3412/23.07.2025г. възможност /в изпълнение на служебното задължение на съда за съдействие на страните съгласно чл. 7 ГПК/, с уточнителната си молба ищцата изрично е заявила, че поддържа искането си така, както е формулирано в първоначалната искова молба, обуславящо правната му квалификация именно като такова по чл. 32, ал. 2 ЗС.

По изложените съображения, заявената претенция се явява недопустима /като лишена от правен интерес/, което обуславя връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК.

Само за прецизност на настоящото изложение, съдът намира за уместно да отбележи, че напълно споделя развитите в уточняващата молба съображения за характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, за участниците в това производство и за вида на другарството между тях, аргументирани с цитираната от ищцата съдебна практика.

Действително производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е за спорна съдебна администрация, чиято цел е да реши въпроса как да се използва и управлява общата вещ.

Предвид целта на производството в него следва да участват като задължителни необходими другари всички лица, които имат някакви правомощия да ползват вещта /независимо от техния обем/ на вещноправно основание, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. Такива правомощия на ползване с вещен характер дават вещното право на ползване и правото на строеж /респ. надстрояване или пристрояване/. При вещното право на ползване правомощието за ползване е в пълен обем /като при собственост – чл. 56 ЗС/, а при правото на строеж то е с ограничен обем по отношение на земята, тъй като титулярът на това право може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение /чл. 64 ЗС /, т.е. да ползва т. нар. прилежащ терен, при опредялянето на който същият има безспорен правен интерес да участва в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Посочените разяснения обаче не разколебават крайния извод на съда за недопустимост на настоящото производство. Напротив – подкрепят го. Същите потвърждават разбирането на настоящия съдебен състав за вида и характера на 2 притежаваното от ищцата право като суперфициарен собственик и реда, по който същото може да бъде защитено. Както вече бе отбелязано по-горе, това право може да бъде упражнено в самостоятелен процес чрез предявяване на нарочния иск по чл. 64 ЗС /страни в това производство са суперфициарят и собственикът на земята – вж. Определение № 341 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2024 г., I г. о., ГК/ или по реда на чл. 109 ЗС. Само по себе си обстоятелството, че правото може да бъде защитено и в производство, образувано по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС между собствениците на терена /като вид гарантирана възможност за неговото осъществяване/, не обуславя извод, че ищцата е активно легитимирана да инициира подобно производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 8569/22.07.2025г., депозирана от Д. С. Б., ЕГН **********, по която е образувано гр.д. № 1960/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил, XX състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3