Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4492 от 29.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6913/2024
Вид
Решение № 4492
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.106, ал.1, т.2 · Закон за държавния служител
  • чл.9 · Закон за държавния служител
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.141 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 151 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.181, ал.1, пр.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал.1-3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал.1-3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 56 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 4492 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100506913 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 3534 от 27.02.2024 г., СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 13003/2023 г. е отхвърлил предявените от В. С. К. срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /ДУССД/, МВР обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.181, ал.1, пр.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 880 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за 36 месеца за периода от 14.03.2019 г. до 14.03.2022 г. със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба10.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.На основание чл.78, ал.3 ГПК В. С. К. е осъден да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /ДУССД/ сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 19133/08.05.2024 г. СРС е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил В. С. К. да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /ДУССД/ на основание чл.78, ал.3 ГПК и сумата в размерна 250 лв.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. С. К. в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.181, ал.1, пр.2 ЗМВР за сумата от 2 880 лв., представляваща левова равностойност на полагащата му се храна за периода 14.03.2020 г.-14.03.2022 г. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и е необосновано.Твърди, че в месечната му заплата не е била включена левовата равностойност на храната , която е следвало да му бьде осигурявана на основание на основание § 69, ал.6 от ПЗР към ЗИД ЗМВР и чл.181, ал.1 ЗМВР и която е следвало да бъде изплащана на всички служители на МВР по смисъла иа чл.142, ал.1, т.,1, т.2 и т.3 ЗМВР.Излага твърдения за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че парите за храна по реда на чл. 181, ал.1 ЗМВР са нормативно включени в основната му заплата, което било установено и от приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ.Твърди, че в съдебно заседание на 08.02.2024 г. вещото лице е заявило, че не може да каже конкретно какви компоненти съдържа месечната заплата на ищеца, която е била определена със заповед № 8121К-1531/03.02.2017 г. и дали е включвала левовата равностойност на храна.Поддържа, че по отношение на осигуряването и заплащането на левовата равностойност на храната, полагаща се на държавните служители от МВР, е валидна нормата на чл.181, ал.1 ЗМВР вр. с нормата на чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМВР, както и че правният статут на служителите от МВР от категорията на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР , към които се отнася и ищеца, се е уреждал както от ЗДСЛ, така и от специалния закон- ЗМВР /чл.1/.Общите разпоредби на ЗДСЛ могат да намират приложение само когато липсват изрични специални правила в ЗМВР, които биха дерогирали общия закон.Изключването на служителите по т.2 на чл.142 ЗМВР изцяло от приложното поле на този закон е в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл.141 ЗМВР.Излага доводи, че Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, който не е оторизиран от закона /ЗМВР/ да определя на кои държавни служители да се осигурява или изплаща левовата равностойност на храната, а единствено- да определя условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията, както и размера им- с ежегодна заповед.Въззивникът счита за необоснован и несъстоятелен изводът на съда, че считано от 01.02.2017 г., когато е преназначен по посочения ред, възнаграждението за прослужено време и 2 левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение и няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /ДУССД/ оспорва същата.Твърди, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.Твърди, че вещото лице е уточнило, че новоопределената заплата след преобразуване на правоотношението е по-висока от заплатата, която лицето е получавало като служител по ЗМВР със сумата от 198 лв., с която реално е увеличена заплата на ищеца, на основание § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР, веднага след преобразуване на правоотношението от ЗМВР по ЗДСл. Дори да се приеме, че върху разликата от 198 лв. се начислява данък 10%, то реалното увеличение на основното възнаграждение на ищеца би било 178, 20 лв., която сума покрива стойността на храната за един месец от 120 лв., дори превишава сумата за храна с 58 лв.Поддържа, че работодетелят е изпълнил стриктно разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР, като е определил една обща основна заплата, включваща стойността на всички придобивки, които е получавал служителят преди преобразуване на правоотношението, включително и стойността на левовата равностойност на храната, добавена в основната заплата.Оспорва като несъстоятелни доводите на ищеца, че съдът е следвало да вземе предвид разпоредбите на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР вр. с чл. 142, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ЗМВР. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР и че парите за храна са нормативно включени в основната заплата на ищеца, който извод се потвърждава от заключението на вещото лице.Въззиваемият излага твърдения, че на лицата с преобразувано правоотношение по § 69, ал. 6 от ЗИДЗМВР при преназначаването им по ЗДСл се определя една обща заплата, която се определя като една обща сума, в която са калкулирани като стойност всички компоненти от по ал. 6, но не като отделни пера, а като обща стойност на заплатата. Затова в хипотезата на ал. 6, законодателят е посочил, че се определя „основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение. От езиковото и граматическо тълкуване на цялата разпоредба на ал. 6 става ясно, 3 че думите „и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал. 1 ЗМВР се отнасят за определяне на общия размер на възнаграждението преди преобразуването на правоотношението.Така определената обща стойност на това възнаграждение по завареното правоотношение следва да се включи като минимална стойност в новоопределената основна заплата по вече преобразуваното правоотношение по ЗДСл. Разпоредбата задава формула за изчисляване на минималната обща стойност/размер на новата основна заплата, а не цели да създаде права за получаване на изброените в ал. 6 елементи плюс заплатата.Ако имаше предвид обратното, т.е. изрично да се създадат такива права по отделните компоненти, законодателят щеше изрично да ги отграничи от основната заплата за длъжност, а в случая той ги инкорпорира като стойност в един общ определен размер на основната заплата и по този начин се гарантира равнопоставеност на лицата с преобразувано правоотношение и тези, които изначално са назначени по реда на ЗДСл.Заплатата за двата вида служители след 2017 г. се определя по реда на ЗДСл, която е еднаква по размер независимо дали са по заварено правоотношение или са новоназначени в сдистемата на МВР.Статутът на служителите, назначени по ЗДСл, които изпълняват административни и подпомагащи функции, се урежда от ЗДСл, а разпоредбите, които се прилагат от ЗМВР по отношение на тях са изчерпателно изброени в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР, сред които не фигурира разпоредбата, даваща им право на безплатна храна като отделен компонент към заплатата, тъй като те не изпълняват специфичен характер на работа, поразличен от която и да е друга администрация.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.181, ал.1, пр.2 ЗМВР, предявен от В. С. К. срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /ДУССД/- МВР.Ищецът твърди, че е служител в МВР от 2006 г., като е заемал длъжност „началник на сектор „Обслужване“ към отдел „Обществено хранене“ при ДУССД в структурата на 4 министерството.Във връзка със ЗИДЗМВР със заповед № 8121 К1531/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.9 ЗДСл и & 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /обр. ДВ бр.81/14.10.2017 г./, считано от 01.02.2017 г. е назначен за държавен служител на посочената длъжност.Със заповеди № 8121-К-1531/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е определена месечната му заплата, като в същата не са предвидени за изплащане суми за безплатна храна, която е следвало да му бъде осигурена на основание & 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР и чл.181, ал.1 ЗМВР и която е следвало да бъде изплащана на всички служители на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМВР.Със заповед № 8121 К-1589/11.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, считано от 14.03.2022 г.Ищецът твърди, че за периода 14.03.2019 г.-14.03.2022 г. не му е била осигурявана и изплащана левовата равностойност на полагащата му се храна.Твърди, че по отношение на осигуряването и заплащането на левовата равностойност на храната, полагаща се на държавните служители от МВР е валидна нормата на чл.181, ал.1 ЗМВР вр. чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМВР.Счита, че правният статут на служителите от МВР от категорията на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР , към които се отнася и той, се е уреждал както от ЗДСЛ, така и от специалния закон- ЗМВР /чл.1/ и че общите разпоредби на ЗДСл могат да намират приложение само когато липсват изрични специални правила в ЗМВР, които биха дерогирали общия закон. Изключването на служителите по т.2 на чл.142 ЗМВР изцяло от приложното поле на този закон е в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл.141 ЗМВР.Излага доводи, че Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. е подзаконов нормативен акт, нздаден от миннстъра на вътрещните работи , който не е оторизиран от закона /ЗМВР/ да определя на кои държавни служители да се осигурява или изплаща левовата равностойност на храната, а единствено- да определя условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията, както и размера им - с ежегодна заповед.По отношение на размера на левовата равностойност на храната следва да се приложи по аналогия размерът, определян с ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи, издавани на основание Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. /120 лв./.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 880 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за 24 месеца за периода от 14.03.2020 г.

5 до 14.03.2022 г. със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането /съгласно допуснато измненеие на иска в с.з. на 08.02.2024 г./.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че предоставянето на безплатна храна е свързано с изпълняването на определени специфични дейности, изброени в чл.2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи.Твърди, че от 01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение.При условията на евентуалност е направил възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД за периода 14.03.2019 г.-10.03.2020 г.