Решение № 42 от 27.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 87 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 864/2021 г. по описа на РС – Ботевград са отхвърлени предявените от Р. Л. Г. и С. М. Л. срещу В. Г. Х., В. И. Д. и А. Л. С. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. Правец, извън регулационния план на града, в махала “Манастирица”, съставляващо нерегулиран поземлен имот с пл. № 21, целият с площ от 1200 кв. м. по нотариален акт, а по скица - 1540 кв. м., при съседи по нотариален акт: наследници на Д. В.

Ц., наследници на И. Р. М., път и дол, като Р. Л. Г. изкупи 1/24 ид.ч. (1/3 от 1/8) от дворното място от В. Г. Х. на цена от 247.00 лв. (1/6 от 1482.00 лв.), С. М. Л. изкупи 2/24 ид.ч. (2/3 от 1/8) от дворното място от В. Г. Х. на цена 494.00 лв. (2/24 от 1482.00 лв.), Р. Л. Г. изкупи 1/24 ид.ч. (1/3 от 1/8) от дворното място от В. И. Д. на цена от 247.00 лв. (1/6 от 1482.00 лв.) и С.

М. Л. изкупи 2/24 ид.ч. (2/3 от 1/8) от дворното място от В. И. Д. на цена 494.00 лв. (2/24 от 1482.00 лв.), съгласно условията, уговорени в договора за продажба, сключен между А. Л. С. като продавач и В. Г. Х. и В. И. Д. като купувачи. С решението са присъдени и разноски в полза на ответниците.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

1

От ответниците в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли исковете, предвид, че по делото е установено надлежно, а и не е било спорно, че в процесното съсобствено дворно място са построени четири сгради - жилищна сграда с идентификатор *** – индивидуална собственост на ответника А. Л. С., селскостопанска сграда с идентификатор *** – индивидуална собственост на ищцата С. М. Л., навес с идентификатор *** – индивидуална собственост на ищцата С. М. Л. и лятна кухня с идентификатор *** – индивидуална собственост на ищцата Р. Л. Г., първоинстанционният съд е приел, че при наличие в съсобствения имот на сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците на дворното място, разпоредбата на чл. 33 ЗС не намира приложение.

Тези изводи са направени въз основа на надлежна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване със съдебната практика /вкл. задължителна такава/, правилни са и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва да се добави следното във връзка с оплакванията на въззивниците:

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жилищната сграда – индивидуална собственост на ответника А. Л.

С., е в режим на етажна собственост. Такъв извод не е направен от първоинстанционния съд.

Наистина ответниците са твърдели, че тази сграда, като състояща се от два етажа, е в режим на етажна собственост. За да се направи обаче такъв извод от съществено значение е не броят на етажите на сградата, а обстоятелството дали конструктивно и фактически отделните етажи /независимо дали са два или повече/ са обособени като самостоятелни обекти с възможност за самостоятелното им ползване, при което биха били налице отделни обекти на право на собственост в сградата и тя би била в режим на етажна собственост. По делото не е твърдяна такава обособеност на етажите на сградата като самостоятелни обекти /само е изложено бланково твърдението, че двата етажа обуславят режим на етажна собственост/, поради което и този въпрос не е изследван по делото. Изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице т. нар. „хоризонтална“ етажна собственост е основан не на извода, че една от сградите е в режим на етажна собственост с оглед броя на етажите й /описанието на жилищната сграда като двуетажна е дадено в решението само с оглед, че по този начин сградата е описана в нотариалния акт, с който е сключен договорът за продажба, като очевидно това е конструктивната й характеристика/, а на наличието на други сгради в съсобственото дворно място, които сгради не са съсобствени на съсобствениците на дворното място, а са индивидуална собственост на някои от тях, т. е.

2 сградите имат различни собственици. Съдебната практика е константна, налице е и задължителна такава /цитирана и в решението/, че в случаите, когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл. 33 ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от съсобствениците желае да продаде своята сграда заедно със съответната идеална част от мястото /както е в случая/. Съответно изводите на първоинстанционния съд са правилни, съобразени с фактите по делото.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно е приложена от първоинстанционния съд цитираната съдебна практика, тъй като същата била в смисъл, че чл. 33 ЗС не се прилага по отношение на сградите, които са индивидуална собственост, но не и по отношение на съсобственото дворно място. Изрично в ТР № 45 от 1.IV.1960 г., ОСГК на ВС е разяснено /както се посочи и по-горе/, че разпоредбите на чл. 33 ЗС не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото; в тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите - отделна собственост. При така приетото от ВС не може да се направи изводът, направен от въззивниците, същият не може да се направи и въз основа на приетото понататък от ВС, че отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица, както и че при отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на използването им; тя не определя правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл. 33 ЗС, тъй като разясненията на ВС не се изчерпват с горното, а продължават с уточнението, че положението е аналогично с положението, което съществува при етажната собственост; мястото при етажната собственост е обща част и не може да бъде предмет на делба; то следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от тая собственост на различни собственици; продавачите на отделните апартаменти при етажната собственост не са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на чл. 33 ЗС и да предлагат найнапред на собствениците на други апартаменти да купят продавания апартамент. Ясно е, че ВС прави паралел с етажната собственост по смисъла на чл. 37 ЗС, за да стане ясно на какво се базира изводът, че в случаи като настоящия не намира приложение чл. 33 ЗС, като разяснява, че както мястото при етажната собственост е обща част /и не може да бъде предмет на делба/, така и съсобственото дворно място, в което са построени отделни сгради – индивидуална собственост на отделните съсобственици на мястото, също е обща част, съответно собственикът на сграда и съсобственик на дворното място не е длъжен да предложи най-напред на съсобствениците на мястото, когато желае да продаде своята сграда и своите идеални части от дворното място /именно поради аналогичността с положението при етажната собственост, поради която практиката нарича това положение „хоризонтална“ етажна собственост – отделните обекти на право на собственост, притежавано от различни собственици, не са разположени вертикално – на етажи, а са отделни сгради, разположени 3 хоризонтално една спрямо друга в дворното място, притежавани са от различни собственици, които обаче общо притежават дворното място/. След като, съобразно гореизложеното, дворното място следва съдбата на отделните сгради с различни собственици, а по отношение на тези сгради не се прилага чл. 33 ЗС при продажбата им /за коректност – за сградите не се прилага чл. 66 вр. чл. 33 ЗС/, което и въззивниците не отричат, то очевидно и за продажбата на идеалните части от дворното място не се прилага чл. 33 ЗС.

С оглед изхода на делото на въззивниците не следва да се присъждат разноски. На въззиваемите биха се дължали разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото в случай, че са сторили такива и доколкото претендират присъждане на разноски, но по делото не са налице доказателства за сторени от тях разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 864/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4