Определение № 699 от 19.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Пазарджик, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500380 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 от Граждансикя процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №392 от 05.02.2026г. постановено по гр.д.№121/2025г. по описа на същия съд, с което се изменя на основание чл.248 от ГПК решение рег.№1459 от 28.11.2025г. постановено по гр.д.№121/2025г. по описа на Пазарджишки районен съд в частта за разноските като се осъжда ответника „И. А. М.“ АД, ЕИК131576434 да заплати на адвокат А. Д. на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 900евро с ДДС /равностойността на 1760.25лв/ вместо присъденото с измененото решение адвокатско възнаграждение в размер на 3000.84лв с ДДС.

В частната си жалба с вх.№3844 от 10.02.2026г. подадена от процесуалния представител на ищцата в производството пред първата инстанция С. В. П. , ЕГН-********** чрез адвокат А. З. Д. от САК, се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така определения размер на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че съгласно практиката на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните цени намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС , ефект целящ постигане на 1 свобода и лоялна конкуренция. Смята, че по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело 57/15 на СЕС, според което понесените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на загубилата делото страна освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. Смята, че тълкуването на чл.78 ал.5 от ГПК следва да се извършва съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските, съобразно специфичните особености на делото като предмета, цената или труда ,който следва да се положи за защитата на съответното право и диспозитива на решението. При спазване изискването на пропорционалност предвиждащо възстановяване на всички направени от другата страна разноски или поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски; че разубеждаващия ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разходи за адвокат, които притежателят на накърненото право е направил; че националният съд следва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги, фиксирането на минимална тарифа способстваща да се избегне възможността адвокатите да бъдат подтиквани да се впуснат в конкуренция чрез предлагане на услуги с отстъпки с риск от влошаване на качеството на услугата и че подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията съгласно чл.101 от ДФЕС, но без прекаленото стриктно прилагане на правилата за защита на конкуренцията по отношение на някои категории услуги водещи до значително намаляване на качеството на представяните услуги и до икономически дисбаланс между ползите за потребителя от потенциалното намалени на цената и вредите, които те биха претърпели; при предвиден в националното законодателство държавен механизъм за контрол върху вземания минимален размер на адвокатските хонорари, с което при предвиждана достатъчно гаранции, че обществени интерес ще бъде защитен, то подобна уредба би напълно отговаряла на изискванията, които на правото на ЕС поставя. Акцентира се на преценката за разумния характер на адвокатското възнаграждение и преценка на адвокатския труд, обхващат не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото.

2

Акцентира се че адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба която да позволи да води достоен начин на живот, като печалбата следва да бъде поне в размер, равен на брутните възнаграждения в съдебната система.

Присъждането на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер според жалбоподателя би довело до липса на стимул да се включват юристи с високи морални и професионални качества при осъществяването на адвокатската работа. Смята, че следва да се приложи принципа на така наречения разубеждаващ ефект от иск тъй като присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете в заявените от ищеца и неуважени от съда размери и вместо да възпират те ще стимулират ищеца, монополист на пазара да води срещу потребителите множество неоснователни искове и обратно ще възпре адвокатите да водят дела срещу тези дружества тъй като няма ди има икономически смисъл от спечелването на делата заради ниския размер на присъдени разноски. Отнесено към конкретния случай частният жалбоподател посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение от 900евро с ДДС е по-ниско от претендираното от пълномощника на ищцата и по -ниско от фиксираните в наредбата /НМРАВ /НВАР размери на адвокатските възнаграждения и че се касае за присъдени неразумни и несъразмерни разноски водещи до некачествено оказване на адвокатските услуги. Смята че подобно драстично намаляване на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена каквато не е била целта на разпоредбата на чл.101 от ДФЕС. Моли да се отмени обжалваното определение и се присъди адвокатско възнаграждение в поискания размер.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна – от „И. А. М.“АД, ЕИК-131576434, с вх.

№6938 от 11.03.20206г. чрез юрисконсулт Диляна Кирилова и от

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с вх.№11534 от 21.04.2026г. чрез юрисконсулт М. З. в които частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Излагат се подробни доводи срещу въведените в жалбата възражения и несъгласия с постановения съдебен акт и се моли да се потвърди обжалваното определение.

3

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е образувано исково производство въз основа на постъпила искова молба с вх.№1136 от 14.01.2025г.-гр.д.

№20255220100121 по описа на същия съд за 2025г., подадена от ищцата С. В.

П., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адвокат А. Д. член на САК, с личен №1000768210 и против ответниците “И. А.

М.“

АД,

ЕИК-131576434 и

„ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 2025136690 двете дружества с едно и също седалище и адрес на управление , с искане да бъде прогласен за недействителен договор за паричен заем №**** сключен между ищцата С. В. П., ЕГН********** като кредитополучател и “И. А. М.“ АД, като кредитодател на основание чл.22 от ЗПК /закон за потребителския кредит /Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен/ във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК /Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;/ във връзка с чл.26 ал.1 предложение първо от ЗЗД-/ Нищожни са договорите, които противоречат на закона/; Да бъде прогласен за недействителен Договор за предоставяне на парична гаранция №****, сключен между С. В. П., ЕГН********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 2025136690 на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД /Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства/ и чл.26 ал.12 от ЗЗД /Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното/.

При условията на евентуалност и при отхвърляне на иска с правно основание в чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във връзка с чл.26 ал.1 предл.Първо от ЗЗД, да се прогласи за нищожна клаузата на чл.2 4 т.6 от Договор за паричен заем №**** / условия по договора-фиксиран годишен лихвен процент по заема-50%,приложим на годишна основа към сумата от на усвоения кредит/ на основание чл.26 ал.1 предложение първо от ЗЗД / Нищожни са договорите, които противоречат на закона/ и предложение второ от ЗЗД/ Нищожни са договорите, които заобикалят закона/, във връзка с чл.26 ал.4 от ЗЗДъ/ Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части/.

С исковата молба се претендират разноски като адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. Д. на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на: т. 2. материално затруднени лица; ал.2 /редакция към момента на подаването на исковата молба 15.01.2025г. / (2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./

В ИМ е посочена цена на отделните искове по която няма постъпило възражение и не е коригирана от исковия съд, а именно -по иска с правно основание чл.22 от ЗПК-10530лв; по иска с правно основание в чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД-3323.88лв, по иска по чл.26 ал.1, предложение 1 и 2 във връзка с ал.4 от ЗЗД-2206.12лв, като за всяко правно основание на което се позовава ищцата за нищожност на договорите и клаузата, са изложени подробни факти и обстоятелства, цитира се съдебна практика на национални съдилища и на СЕС, обосноваващи така заявените искови претенции.

Към ИМ е приложено адвокатско пълномощно /л.20 от съдържанието на което става ясно, че ищцата упълномощава Еднолично адвокатско дружество “А. Д.“ БУЛСТАТ 180796212, адвокат А. Д. и адвокат М. С., от САК да го представяла по делото, като завежда искове и подава искови молби и да същества процесуално представителство и защита пред всички инстанции Приложен е и договор за правна защита и съдействие от

06.12.2024г. или преди подаване на исковата молба в съда, съгласно който 5 адв.А. Д. ще оказва правна защита и съдействие на С. В. П. изразяваща се подаване на искова молба пред РС-Пазарджик и процесуално представителство за една съдебна инстанция като са описани исковете и предмета им които следва да бъдат предявени срещу двете ответни търговски дружества. Изрично в т.III. от ДПЗС е записано, че договорът е за безвъзмездно процесуално представителство на ищцата и се сключва на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА-безплатно правно съдействие и защита на материално затруднено лице. Ищецът е освободен на основание чл.83 ал.2 от ГПК от съда от внасянето на държавна такса и разноски.

Претендираното адвокатско възнаграждение с исковата молба е 1617.24лв с ДДС по иска по чл.22 от ЗПК, по иска по чл.26 ал.1 и л.2 от ЗЗД-758.87лв с ДДС и по иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД предл.1 и 2- 624.73лв с ДД -минималните размери на адвокатските възнаграждения според НМРАВ /НВАР

В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. А. М.

АД е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба ,с вх.№5362 от 21.02.2025г. в който исковите претенции се оспорват по основание и по размер и се моли да не се уважават. Оспорва се начисляване на ДДС върху претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ответникът не е заявил с отговора си , че признава предявените от ищеца искове, че признава фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и не ги оспорва, и моли да се прекрати производството се постанови решение при признание на иска съгласно чл.237 ал.1 от ГПК и на основание чл.78 ал.2 от ГПК да бъде освободен от съда от заплащане на разноски тъй като той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.