Решение № 19010 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19010 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110148194 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Е. И. В., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 294.72 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, абонатен №368459, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.02.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 59.32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 28.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.02.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, 1 във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 4.75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г.

Ответникът Е. И. В. е получил препис на исковата молба, чрез адвокат Я. С.-особен представител и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия и не е страна по облигационно правоотношение с ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представени са Протокол от 11.06.2020 г.; Протокол от 14.06.2020 г.; Протокол от 10.05.2021 г.; Протокол от 15.05.2021 г.; Протокол от 21.05.2022 г. и Протокол от 10.06.2022 г., видно от които за процесния недвижим имот- апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, абонатен №368459, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не е бил осигурен достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение.

По делото е приложен Констативен протокол № 44/19.11.2008 г., от който е видно, че в сградата с адрес ж.к.„Люлин“, бл.23, вх.2 съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответната лицензирана фирма.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представената по делото Заповед № ЖН-04-Е-004/27.09.2006 г. се установи, че Е.

И. В. и членовете на семейството му(Д.Е.-съпруг и А.-М. Д.Е.-дъщеря) са настанени в процесния недвижим имот- апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, което е общинско жилище.

От Заявление-декларация (вх.№ ОП2763/29.09.2006 г.) се доказва, че ответникът Е. И.

В . е поискал откриване на партида, съгласно Общи условия за продъжба на топлинна енергия от „Т.“ АД на потребители за битови нужди.

От Писмо (регистрационен индекс П-780/17.01.2024 г.) се установява, че за имот, находящ се в гр.София, ж.к.„Люлин“, бл023, вх.2, ап.15, инсталация № 40003783435/368459, за периода от месец май 2020 г. до настоящия момент(17.01.2024 г.) е титуляр Е. И. Е..

2

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сумата за отопление от 327.25 лева; сумата за битово-горещо водоснабдяване от 1365.42 лева; сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 27.65 лева и извършеното плащане от 53.05 лева /изчислена от ССЕ/.

Така се получава общо сумата от 1611.97 лева, включваща сумите за отопление, битовогорещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), като е отчетено и извършеното плащане от 53.05 лева, както и лихва от 534.39 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 22.01.2024 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3

3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 01.02.2024 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 31.01.2021 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 31.01.2021 г., в размер на 320.19 лева, представляваща главница и 119.33 лева, представляваща лихва.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 294.72 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. д о 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.02.2024 г. до окончателното плащане.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде отхвърлен и за сумата 59.32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 28.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-01.02.2024 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 4.75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът.

По делото ответникът Е. И. В. се представлява от адвокат Я. С.-особен представител, на който не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, срещу Е. И. В., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, ап.15, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за сумата от 294.72 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. д о 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.02.2024 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, срещу Е. И. В., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, ап.15, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 59.32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.01.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, срещу Е. И. В., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.23, вх.Б, ет.2, ап.15, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за сумата от 28.67 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-01.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 44 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c16d332a-b0e5-4345-825a-caf623f59d1e