Решение № 5708 от 04.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6374/2026
- Вид
- Решение № 5708
- Подписан
- 04.09.2026
- В сила
- 04.09.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 465 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 5708 гр. София, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20261100506374 по описа за 2026 година производството по реда на чл. 247 (по почин на взискателите) и чл. 251 от ГПК От страна на взискателите – К. И. З., и Д. А. З., са депозирани молби с вх. № 97783/20.07.2026г. и вх. № 97576/17.07.2026г. по отношение на Решение от 24.06.2026г., постановено по настоящето производство. С тях се иска да се коригира ЯФГ, тъй като имало логически несъответствия, а и да се тълкува волята на съда.
Длъжникът - Д. А. П., ЕГН **********, гр. София, ул. "********, счита, че молбите са неоснователни. от фактическа страна:
Релевантната мотивация на настоящата инстанция е следната:
На 23.01.2025г. е поискано да се възложи възбрана върху апартамент, находящ се в гр. София, бул. „******** (л. 242 от изп.д.). Жилището е продадено през 2004г. (НА от 02.02.2004г.) от Д. А. М., ЕГН **********, на Л. П. – малолетна и действаща чрез своя баща С.П. (л. 243).
На 06.02.2026г. е депозирана молба с искане на основание чл. 465 и сл. от ГПК да се извърши опис и оценка на движимо имущество, собственост на длъжницата – Д. А. П., **********, находящо се в гр. София, бул. „******** (л. 358).
Според справка от имотния регистър (л. 359), жилището към 16.12.2025г. е собственост на длъжника, с оглед съдебно-разделителен протокол, също представен по делото – Протокол от 09.07.2025г. по гр.д. № 8575/2006г., вписан на 16.12.2025г. С него апартаментът действително е предоставен на длъжника, но една от клаузите е че обявената с Решение № 1892 от 12.04.2023г. на СГС по в гр.д. № 12618/2022г. за относително 1 недействителната сделка, следва да се счита за действителна (чл. 76 от ЗН - актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата). Има се предвид продажбата от 2004г.
На 19.02.2026г. кредиторите са уведомени, че принудителното изпълнение е насочено срещу жилището (л. 360).
Депозирано е обаче възражение от страна на г-жа Л. П. (л. 361).
В молбата си от 06.02.2026г. (л. 358) адв. З. иска: да извършите опис и оценка на движимото имущество, собственост на длъжника Д. А. П., намиращо се в ап. № 1, находящ се в гр. София, бул. „Мадрид“ № 3.
Изричният отказ на ЧСИ е находящ на л. 385 от изп.д. Мотивацията е че жилището не е собственост на длъжника. Всъщност изрично е обсъден НЕдвижим имот именно във връзка с констатация, че имотът (без уточнение движим или не) не е собственост на длъжника. от правна страна:
Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК предоставя на съда възможността да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната, истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка.
Единствената техническа грешка, допусната в предходното производство, е че вместо „движими вещи“ е изписано „недвижими вещи“. Тя ще бъде коригирана.
Жалбата на взискателите е насочена по отношение на това постановление на ЧСИ, посочено в „от фактическа страна“.
Ако отказът е постановен по непредявена молба, както се сочи в Жалбата от 20.05.2026г., то правата на взискателите не са засегнати. Той действително би бил недопустим и те биха могли да искат допълнително произнасяне по предявеното искане.
Съответно и доводът за антидатиране на произнасянето на ЧСИ е най-малкото странен.
Отказът е логически свързан с направеното искане, като единственото „усложнение“ е кратката му и неособено ясна мотивация.
Идеята на СГС в предходното произнасяне по отношение на акта на ЧСИ (след тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД - нормата е приложима по аналогия), бе че нито жилището, нито находящите се в него вещи са собственост на длъжника. Не са и били, считано от 2004г. Налице е само правна привидност, вследствие на грешката на Агенцията по вписване. По тази причина не следва да се извършват никакви изпълнителни действия по отношение на жилището и/или движимостите, находящи се в него.
Обстоятелството, че взискателите не споделят материалния извод на съда, съвпадащ с този на ЧСИ, е ирелевантно в хипотеза на процедура по чл. 247 от ГПК. Т.е. доводите в тази насока – относно правилността на акта, не следва и няма да бъдат обсъждани. Голяма част от тях са и нови, непосочени в първоначалната жалба, която е почти бланкетна.
2
По естеството си производството по жалбата е спорно, правораздавателно производство (ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г., ОСГТК на В КС; мотивите на т.
3 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014г.), което основно се различава от принудителното изпълнение. То възниква по повод на принудителното изпълнение, но не е негова съставка.
Когато се обжалват действия на съдия изпълнител производството има за цел тяхното отменяне поради незаконосъобразността им и по този начин да се унищожат правните последици на порочното действие, като се задължи изпълнителят валидно да повтори порочно извършеното действие или изобщо да не го извършва. Затова при обжалване на действия производството е конститутивно и наподобява конститутивния исков процес, като има обаче за предмет отменянето на един акт на принудителното изпълнение.
Когато се обжалва отказ на съдия изпълнител, целта на обжалването е да бъде задължен да изпълни процесуалното си задължение, като извърши отказаното действие.
Производството е сходно с осъдителния процес, макар че има за предмет процесуално задължение и се поставя в движение не чрез иск, а чрез жалба.
Съдът се произнася по жалбата не като въззивна инстанция, а като контролен орган, който може да отмени незаконното действие, да задължи ЧСИ да предприеме отказаното действие, но сам не може да извърши дължимото валидно изпълнително действие (така и ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г., ОСГТК на ВКС). ЧСИ трябва да се съобрази с решението на съда. Не се ли съобрази, неговото ново действие или отказ подлежи отново на обжалване.
В същия смисъл и Решение на СГС № 5406 от 12.08.2026г. по ч.гр.д. № 7529/26г., съгласно което: Съгласно Определение № 3291 от 24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2221/2025 г., IV г. о., ГК, производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител.
Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение.
Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.
Т.е., ако взискателите считат, че в жилището има движимост, собствена на длъжника, предвид запазеното вещно право на ползване, няма пречка да поискат отново изпълнение по отношение на нея. Това не означава, че настоящата инстанция следва (може) да преразгледа вече постановеното си решение (становище).
Всевъзможните доводи на взискателите за обратното, както бе посочено, са недопустими. Те очевидно са и напълно наясно с идеята на съда, което прави и ненужно искането за тълкуване.
3
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решението от 24.06.2026г. по ч.гр.д. № 6374/2026г. по описа на СГС, като вместо неправилно изписаното в диспозитива недвижими вещи (л. 9, стр. 2, ред 5 / отдолу нагоре) , ПРАВИЛНО ДА СЕ ЧЕТЕ:
ДВИЖИМИ ВЕЩИ
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. И. З., и Д. А. З. по чл. 251 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4