Акт от 12.12.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. СОФИЯ, 12.12.2023г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадедесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА АНТОНОВА

Мл.с. БЕТИНА БОШНАКОВА при участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д. №12384/2020г. по описа на

СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Б.Г. срещу решение № 129430/23.06.2020г. по гр.д. № 69332/2019г. на Софийския районен съд, ГО, 47 състав, в частта, с което са уважени предявените от „Т.С.“ЕАД срещу него искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗЗ за сумата над 759,87 лв. до присъдения размер от 1291,54 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 31.03.2016г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 68,97 лв. до присъдения размер от 116,89 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 14.09.2016г. – 19.06.2019г.

Съдът е сезиран и с частна жалба подадена от Р.Б.Г. срещу определение № 20039358/01.06.2022г. по гр.д. № 69332/2019г. на Софийския районен съд, ГО, 47 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от задълженията не са погасени по давност, доколкото изискуемостта на всяко месечно задължение настъпва в посочения в ОУ срок, а не от датата на издаването на общата фактура.

Претендира отмяна на решението като незаконосъобразно и отхвърляне на исковете като неоснователни.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК съобразно признатата от ответника част от исковете.

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В срока по чл.276 от ГПК „Т.С.“ЕАД подава писмен отговор на частната жалба, с твърдения за неоснователност на същата и правилно приложение на процесуалния закон от първоинстанционният съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което са уважени предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Г.Б.Г. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 759,87 лв.-цена на топлинна енергия за периода 01.04.2016г. – 30.04.2018г., чл.86 ал.12 от ЗЗД

- 68,97 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2016г. –

19.06.209г., чл.79 ал.1 от ЗЗД – 48,44 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,58 лв. – мораторна лихва върху главница з адялово разпределение за периода 30.06.2016гщ. – 19.06.209г., като необжалвано е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за частично основателни по следните мотиви:

Като безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото първоинстанционният съд е обявил следните обстоятелства: ответникът за процесния период е потребител на топлинна енергия относно топлоснадбен имот, описан в исковата молба – ап.33, находящ се в гр. София, общ. Подуяне, ж.к. ******; за процесния период 01.10.2015г. – 30.04.2018г. в топлоснабдения имот ищецът е доставил съответно ответникът е потребил топлинна енергия на стойност 1291,94 лв., която не е заплатена, както и че вземането по фактура № 75779640 отразява задължението за отоплителен сезон 01.10.2015г. – 31.03.2016г. и което е на стойност , а фактурата е издадена на 31.07.2016г.

Единственият спорен въпрос, както в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящото въззивно е дали за периода 01.10.2015г. – 31.03.2016г. вземанията на ищеца са погасени по давност, за което има изрично направено възражение от ответника в отговора на исковата молба.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в"