Решение № 14344 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14344 гр. С., 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110173766 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на искова молба от Е. С. Й. с ЕГН ********** и Й. Д.

Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес ., и двамата със съдебен адрес . (ищци), действуващи чрез надлежно упълномощените процесуални представители адв. К. .Г. и адв. М. Т.. Ищците са твърдят, че са собственици на поземлен имот, който е съседен на поземления имот на ответника. През 1966 г. двата им имота съставлявали един съсобствен на праводателите им имот, към който били придобити по регулация реални части от съседни поземлени имоти. След това двата имота били разделени с протокол за делба от 1966 г. После през 1970 г. бил отреден регулационен план, в чиято кадастрална основа двата поземлени имота били заснети като цял имот.

Регулационната линия била изместена да не съвпада с опредЕ.та със съдебната делба граница. Около 1970 г. била построена и ограда между двата имота, която съвпадала с границата между имотите. През 70-те и 80-те години на имотната граница между имотите били изградени второстепенни постройки („барбекю“ с площ 16 кв. м. и сграда с площ 37 кв. м.), които били самостоятелни обекти на правото на собственост.

През 2001 г. бил одобрен регулационен план, чиято регулационна линия съвпадала с тази от 1970 г. и който образувал два поземлени имота (УПИ V-161 и УПИ V-162).

След 2015 г. с влязло в сила съдебно решение ищците били от ответника на основание чл. 109 ЗС да премахнат второстепенните постройки и оградата, защото те попадали частично в поземления имот на ответника. Намират, че площта на поземления имот на ответника съгласно делбата не отговаря на площта на имота му, отразена в кадастъра.

Поддържат, че към момента на предявяването на иска е налице грешка и непълнота в кадастралния план, вследствие на която границата, съответно площите на двата поземлени имота, не съответстват на площите, отразени в актовете за собственост.

Твърдят, че оградата и второстепенните постройки попадат изцяло в техния поземлен 1 имот, поради което са тяхна собственост. Евентуално, ако попадат в поземления имот на ответника, правят възражение за изтекла придобивна давност чрез обикновено владение, като твърдят, че са владели оградата и второстепенните постройки от 18. 12.

2003 г., както и че присъединяват владението на праводателите си от 1970 г. Искат от съда да установи площта на двата поземлени имота съобразно имотната им граница, както и правото им на собственост върху второстепенните сгради и постройката.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Д. И. Г. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ответник), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. С. К.-В., с който оспорва исковете като недопустими. От една страна, положителният установителен иск за собствеността върху оградата, сградата на два етажа и „барбекюто“ намира за недопустим поради влязлото в сила съдебно решение по чл. 109 ЗС. От друга страна, искът за установяването на площта на двата имота намира за недопустим поради ненадлежно формулиране на искането („петитума“), което не сочело на спор за материално право. По същество оспорва твърденията на ищците във връзка с изграждането на оградата и второстепенните постройки, че те попадат в техния поземлен имот и че са били владени от праводателите им още от 1970 г. Твърди, че всъщност ищците са построили сградата на два етажа през 2008 г. на без строителни книжа на мястото на паянтова постройка – обор, попадащ от двете страни на имотната граница. Освен това те построили и „барбекюто“ на мястото на стара наземна пещ и то също попадало от двете страни на имотната граница. А след построяването на сградата и барбекюто ищците построили и оградата, с която навлезли в имота на ответника. Намира, че сградите и оградата могат да бъдат придобити по давност макар и да са незаконни строежи, но само ако не подлежат на премахване. В случая те подлежат на премахване въз основа на влязло в сила съдебно решение. Евентуално, ако могат да бъдат придобити по давност, твърди, че придобивната давност не е изтекла и че е била прекъсната с предприемане на изпълнителни действия по премахването им. Заявява, че площта на неговия поземлен имот по кадастрални данни всъщност е по-малка от тази по документите му за собственост. Във връзка с това твърди, че с регулационните планове от 1970 г. и 2001 г. е било предвидено придаване на части от неговия поземлен имот на този на ищците, но понеже сметките по регулация и по двата плана така и не били уредени, то с изтичането на сроковете по пар. 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, дворищнорегулационните планове са останали неприложени и отчуждителното им действие е отпаднало автоматично по силата на закона. Иска от съда да отхвърли исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Ако ли съдът приеме, че е сезиран с иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и че този иск е допустим и основателен, то моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощени процесуални представители срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна. По въпроса за допустимостта на предявените искове съдът намира следното.

След неколкократни уточнения на исковата молба в крайна сметка предмет на делото е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на реална част от 2 поземления имот на ищците с идентификатор . по границата със съседния имот на ответника с идентификатор . и обусловени от него положителни установителни искове за право на собственост върху граничните между двата поземлени имота „барбекю“ с площ 16 кв. м. и идентификатор ..3 и сграда с площ 37 кв. м. и идентификатор ..4.

Съдебната практика приема, че искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за пространствените предели на правото на собственост, установени с влизането в сила и прилагането на регулационния план, с който се установяват имотните граници. „Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта“ – из мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 2016 г. по тълк. дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

След изменението на пар. 1, т. 16 ЗКИР следва да се приеме, че границите се установяват към момента на предявяването на иска, а не към минал момент. В разглеждания случай ответникът оспорва така предявените три положителни установителни иска за право на собственост като процесуално недопустимо поради влязло в сила съдебно решение между същите страни и за същите два съседни имота по иск с правно основание чл. 109 ЗС (exceptio rei iudicatae). Действително, от представения заверен препис от решение № 208, постановено на 01. 02. 2016 г. от Софийския апелативен съд, 8-и състав, по гр. дело № 2768 по описа за 2015 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, се установява, че между същите страни и за същите съседни имоти е влязло в сила съдебно решение, според което Е. С. Й. и Й. Д.

Й. като ответници са осъдени от Д. И. Г. като ищец да премахнат двуетажната жилищна сграда в южната част и барбекю, намиращи се в урегулирания поземлен имот IV – 161, както и оградата, изградена между този имот и урегулирания поземлен и м о т V – 162. Негаторният иск действително съставлява един от способите за петиторна защита на правото на собственост. Произнасянето по него е обусловено от преценка дали правото на собственост върху вещта действително принадлежи на ищеца. По този въпрос обаче не се формира сила на пресъдено нещо. „Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо“ – из мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 2017 г. по тълк. дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. При това положение настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че макар и Софийският апелативен съд вече да е изследвал принадлежността на правото на собственост върху реалната част, заключена между регулационната граница на двата поземлени имота и фактически изградената ограда, преценявайки за неин собственик Д. И. Г., ответник по настоящото дело, по този правен въпрос всъщност не е била формирана сила на пресъдено нещо. Затова предявеният от ищците по настоящото дело положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и обусловените от него положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими.

В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР: 1) придобиването на правото на собственост върху поземления имот с идентификатор . и площ 1 145 кв. м., както и 3 границата му със съседния недвижим имот с идентификатор . и площ 980 кв. м. до последното изменяване на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) грешка при нанасянето на имотната граница между поземления имот с идентификатор . и площ 1 145 кв. м. и съседния недвижим имот с идентификатор . и площ 980 кв. м. при последното изменяване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Освен това в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване по положителните установителни искове за право на собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че сградата на два етажа и „барбекюто“ са самостоятелни обекти на правото на собственост, че са били изградени в границите на поземления имот с идентификатор . и площ 1 145 кв. м., че техни праводатели са упражнявали фактическа власт върху оградата, сградата на два етажа и „барбекюто“ още от момента на построяването им през 70-те или 80-те години на XX век, че ищците са получили фактическата власт върху тях на 18. 12. 2003 г. и че са продължили да я осъществяват поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно до 23. 12. 2021 г.

Предвид евентуалното основание за изтекла придобивна давност, въведено от ищците, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за прекъсване на течението на придобивната давност (предприемане на изпълнителни действия по премахването на оградата, сградата на два етажа и „барбекюто“).

От съвкупната преценка на събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Към 1947 г. братята С. и Д. Ц.Я. били съсобственици на наследствен недвижим имот с площ около 2 469 кв. м. и застроен („състоящ се от селище с къща и други сгради“), находящ се в град С. – Д., образуващ парцел VIII в квартал 37 по приложения пръв регулационен план за района от 1910 г. С. и Д. Я. били земеделци и отглеждали в селскостопанска сграда в дъното (южната част) на поземления имот овце и кокошки, а на втория етаж от селскотопанската сграда държали сено, което мелели с ярмомелка и давали храна за животните и на другите жители на Д.. Освен това в поземления имот имало изградена фурна, която ползували за печенето на хляб. Имотът бил фактически разделен между двамата братя.