Решение № 875 от 12.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20211100901873 по описа за 2021 година

Предявени са искове по 79 ЗЗД за реално изпълнение на парични задължения и искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане, както следва: за сумата от 15488 лв., представляваща останалата непогасена част от вземане в общ размер на 70 500 лв. за продажна цена по договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2020 г., с който са прехвърлени на ответника В.М. ЕАД вземанията на Д.И. ЕООД срещу Д. БГ ООД по договори за заем от 09.10.2018 г., 17.12.2018 г., 28.02.2019 г., 30.07.2019г. и 20.12.2019г., за обезщетение за забавеното й плащане в размер на 916,45 лв. за период на забава от 01.02.2021 г. до 17.09.2021 г., за сумата от 13445,11 лв., представляваща останалата непогасена част от задължения на В.М. ЕАД в общ размер на 61200 лв. за заплащане на възнаграждение за охрана за месеците април 2020 г. и май 2020 г. на обект Мол В., които вземания са прехвърлени на Д.И. ЕООД от ВТА С.С. ЕООД с договор от 01.10.2020 г., обезщетение за забавеното й плащане в размер на 795,57 лв. за период на забава от 01.02.2021 г. до 17.09.2021 г., за сумата от 35691,51 лв., представляваща останалата непогасена част от вземане на стойност 162462 лв. за продажна цена на вземания за наемна цена, прехвърлени от ищеца на ответника с договор за цесия от 23.12.2020 г., обезщетение за забавеното й плащане в размер на 2111,91 лв. за период на забава от 01.02.2021 г. до 17.09.2021 г., за сумата от 94384,05 лв., представляващо останалата непогасена част от предоставени и неотчетени депозити по договори за наем съгласно споразумение от 01.12.2020 г. и договор за наем от 22.05.2017 г., обезщетение за забавеното му плащане в размер на 5584,84 лв. за период на забава от 01.02.2021 г. до 17.09.2021 г.

1

Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за цесия от 30.12.2020 г., с който му прехвърлил свои вземания срещу Д. Бг ООД, произтичащи от договори за заем от 09.10.2018 г., 17.12.2018 г., 28.02.2019 г., 30.07.2019г. и 20.12.2019г. и срещу уговорена цена от 70 500 лв. Твърди да е придобил с договор за цесия от 01.10.2020 г. и вземания на ВТА С.С. ЕООД към ответника на обща стойност 61200 лв., които произтичат от сключени договори за охрана на Мол В.. Твърди да е прехвърлил на ответника с договор за цесия от 23.12.2020 г. свои вземания за наемна цена, произтичащи от наемни договори за индивидуални обекти в Мол В. срещу цена от 162462 лв., както и по силата на споразумение от 01.12.2020 г. и във връзка с договор за наем помежду им на Мол В. ответникът да се е задължил да му прехвърли получени от наемателите на отделни обекти в Мол В. при сключване на договори за наем депозити в общ размер на 429621 лв. Твърди да е изпълнил задълженията си на цедент да уведоми длъжниците по вземанията, които е прехвърлил на ответника, като ответникът признал задълженията си и с протокол за прихващане от 31.12.2020 г. , подписан между страните, частично погасил задълженията си. Претендират се остатъка от непогасените вземания и обезщетение за забавеното им плащане.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. По отношение твърденията за сключени договори за цесия от 30.12.2020 г. и 01.10.2020 г. не заявява никакви твърдения и възражения. Твърди обаче, че споразумението от 01.12.2020 г. за прехвърляне на получени депозити е във връзка с договор за наем от 22.05.2017 г. на Мол В., като ответникът е прекратил едностранно този договор за наем с нотариална покана връчена на ищеца на 18.08.2021 г. и с прекратяване на договора е отпаднало и основанието да се прехвърлят и държат от Д.И. ООД събраните депозити от отделните наематели на обекти в Мол-а. По отношение на договора за цесия 23.12.2020 г. счита да е нищожен поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, тъй като няма основание ответникът, който отдал на ищеца целия Мол, да купува от собствения си наемател вземанията срещу наемателите на отделни обекти, а се касае за счетоводни операции или увреждане на ответника. Счита договорите за цесия от 23.12.2020 г. и споразумението за прихващане, обективирано в протокол за прихващане от 31.12.2020 г. за нищожни на основание чл.40 ЗЗД, тъй като сделките са сключени с намерението на ищеца и законния представител на ответника във вреда на последния – от името на ответника законния му представител е поел голямо по размер задължение, което с извършеното прихващане е погасено.

Твърди ищецът да му дължи наемна цена за периода 01.01.2021 г. до прекратяване на договора за наем на 17.08.2021 г. в размер на 220 874,83 лв. с ДДС, с която сума заявява възражение за съдебно прихващане.

Ищецът не оспорва да е получил изявление на ответника за прекратяване на наемния договор помежду им, но оспорва това изявление да е породило прекратяване, тъй като договорът за наем не предвижда такава възможност, а дори и да е прекратен договора, това не влияе върху 2 изпълнението на споразумението от 01.12.2020г. Оспорва възраженията на ответника за нищожност, като сочи, че основанието на договора не е идентично с мотивите за сключването му, като в случая прехвърлянето на вземания цели именно вземанията да преминат към друг кредитор, а мотивите за сключване на сделките са уреждане на отношения между страните и с трети лица – отделни наематели.Счита, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага за органни представители, респективно не може да обоснове недействителност на сделки между страните.Оспорва сделките да са увреждащи и да са сключени с такова намерение. Твърди да е платил частично наемна цена за периода 01.01.2021 - 17.08.2021 г. в размер на 41073,24 лв., а остатъка – чрез извънсъдебно прихващане с изявление от 05.01.2022 г.

Ответникът в допълнителния отговор развива правни доводи относно действителността на оспорените сделки, като оспорва да са настъпили последиците на извънсъдебно прихващане по изявлението на ищеца от 05.01.2022 г., което не оспорва да е получил, но твърди да е оспорил ликвидността на вземанията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договор за цесия от 30.11.2020 г. с ответника и изпълнение на задълженията си да уведоми длъжника за извършените прехвърляния; сключването на договор за цесия от 01.10.2020 г., с който е придобил вземания за възнаграждение за охрана от ВТА С.С. ЕООД, респективно фактите, от които са възникнали придобитите вземания; сключването на договор за цесия от 23.12.2020 г., с който е прехвърлил на ответника вземания за наемна цена от конкретни наематели, фактите, от които са възникнали тези вземания, както и че е уведомил наемателите за извършеното прехвърляне; твърденията си за постигната уговорка за прехвърляне на вече заплатените депозити от наемателите на отделни обекти в МОЛ В. по силата на споразумение от 01.12.2020 г., както и твърденията си за погасяване на задълженията си за наемна цена през 2021 г. чрез плащане и чрез извънсъдебно прихващане с ликвидни и изискуеми насрещни вземания.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си да е упражнил валидно право да прекрати наемния договор с изявление, получено от ищеца.

Страните не спорят относно сключването на посочените в исковата молба договори, както и относно договор за наем от 22.05.2017 г., относно отправянето на изявление за прекратяването му от ответника, получено от ищеца на 18.08.2021 г., относно получаването от ответника на изявлението за прихващане на ищеца от 05.01.2021 г., относно извършеното от ищеца плащане на сумата от 41073,24 лв.

От твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства се установява, че помежду им съществуват множество 3 облигационни отношения, като представените доказателства, които очевидно не ги изчерпват, сочат, че най-ранно възникналото такова е наемно правоотношение, основано на договор за наем от 22.05.2017 г., сключен между Д.И. ЕООД и Мол В. ЕАД / дружество различно от ответника по делото В.М. ЕАД/, с който договор за наем на Д.И. ЕООД са предоставени за временно възмездно ползване за срок от 10 години, считано от 01.07.2017 г., поземлен имот с идентификатор *** и построената в него търговска сграда с идентификатор ***, находящи се в гр. В., бул. ******* Договорът е изменян със споразумения от 26.06.2019г., 16.12.2019 г-, 08.09.2020 г. и 30.11.2020 г., от които споразумения се установява, че първоначалният наемодател Мол В. ЕАД е заместен в наемното правоотношение от ответника по делото В.М. ЕАД, с предходно наименование П.И. ЕАД, който е придобил собствеността върху недвижимите имоти, които са предмет на наемния договор от 22.05.2017 г. и е встъпил в наемното правоотношение, за което е сключено между страните по делото и първоначалния наемодател и собственик на имотите споразумението от 16.12.2019 г. С това споразумение ответникът, в качеството си на наемодател, поема задължение да предаде фактическата власт върху наетите имоти на наемателя Д.И. ЕООД в срок до 01.01.2020 г. , въз основа на която уговорка, съдът приема, че това задължение не е било изпълнено от първоначалния наемодател. Със споразумението от 16.12.2019 г. ответникът по делото, в качеството си на наемодател, прехвърля на ищеца, в качеството му на наемател, „правата и задълженията си в качеството му на наемодател на сключените към момента договори за наем на отделни обекти“ от наетите имоти, считано от 01.01.2020 г. /т.2.4.6 от споразумението от 16.12.2019г./ и следователно споразумението от 16.12.2019 г. в тази част има характер на договор за цесия, с който се прехвърлят права по наемните договори с отделните наематели в търговската сграда и договор за встъпване в дълг от страна на ищеца, в задълженията на ответника като наемодател по договорите за наем на отделните обекти в търговската сграда, тъй като за заместването на ответника като наемодател в наемните правоотношения с отделните наематели е необходимо тяхното съгласие, за каквото няма представени доказателства.

Не са представени и доказателства, че ответникът да е уведомил отделните наематели за извършеното със споразумението от 16.12.2019 г. прехвърляне на правата си по наемните договори с тях на Д.И. ЕООД.

Останалите облигационни отношения между страните следват по време възникването на наемно правоотношение помежду им.

Със сключения договор за цесия от 30.11.2020 г., на който се основава част от исковите претенции, ищецът Д.И. ЕООД е прехвърлил на ответника вземанията си по 5 бр. договори за заем, сключени с Д. БГ ООД срещу цена от 70500 лв., платима в срок до 31.12.2020 г., като по делото са представени доказателства за изпълнение на задължението на ищеца да уведоми първоначалния кредитор. Ответникът не оспорва сключването на договора, в 4 който възникването на задължението му да заплати цената на прехвърлените вземания не е поставено в зависимост от никакви условия, не твърди, нито доказва факти, които изключват или погасяват това задължение, поради което и съдът приема, че извън признатата за погасена от ищеца част от това задължение чрез прихващане, извършено с подписания от страните протокол от 31.12.2020 г., ответникът е останал задължен за останалата част от цената по договора за цесия от 23.12.2020 г., която претендира по делото в размер на 15488 лв.

Съответно ответникът е изпаднал в забава на плащането по отношение на същата цена, считано от 31.12.2020 г. и дължи и обезщетение за забавено плащане, което се претендира от 01.02.2021 г. и което до датата на исковата молба е в размер на 985,29 лв., която сума е по-малка от претендираните от ищеца 916,45 лв..

Представени са писмени доказателства – договор за предоставяне на охранителни услуги от 01.08.2014 г., допълнително споразумение към него от 03.08.2018 г., тристранно споразумение от 30.12.2019 г., както и договор за цесия от 01.10.2020 г., от които се установява, че за охраната на недвижимите имоти, които са предмет на договора за наем от 22.05.2017 г. в гр. В., бул.