Решение № 4410 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100513609 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. К. А., срещу решение № 14483/29.08.2023 г. на СРС, 117 състав, по гр. дело № 64994/2022 г., в частта му, в която се позволява на майката, без изричното съгласие на бащата, да снабдява общото им дете Е.Г. А. с паспорт, както и да я извежда от страната 3 пъти годишно за периоди от 15 дни, извън режима на контакти с бащата, лично или чрез пълномощник, до държави, членки на ЕС, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Ватикан, Лихтенщайн, Исландия, Ирландия, Монако, Сан Марино, САЩ и Канада. Счита, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с интересите на детето.

Въззиваемата страна Д. Т. А., счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли да бъде потвърдено 1 първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

В обжалваната му част, с решение № 14483/29.08.2023 г., СРС, 117 състав, по гр. дело № 64994/2022 г., е разрешил на Д. Т. А. без изричното съгласие на бащата Г. К. А. да снабди детето Е.Г. А. с паспорт и други документи, както и да я извежда от страната /лично или чрез пълномощник до държави, членки на ЕС и Великобритания, Швейцария, Норвегия, Ватикан, Лихтенщайн, Исландия, Ирландия, Монако, Сан Марино, САЩ и Канада, до пълнолетието й, до три пъти годишно, за периоди до 15 дни, извън режима за контакти с бащата.

В жалбата се сочи, че решението в тази му част е незаконосъобразно и постановено в противоречие с интересите на детето, тъй като при извеждането на детето на страните следва да се търси действителната воля на детето и да се вземат предвид съображенията на бащата.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на решението в обжалваните му части. Жалбата е бланкетна – в нея не са посочени допуснати нарушения от първостепенния съд. При постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните части не са нарушени императивни материалноправни норми.

Настоящата инстанция счита, че преценено в конкретния случай съобразно установените по делото обстоятелства, в интерес на детето е даване на заместващо съгласие на бащата за издаване на необходимите документи за пътувания на детето в чужбина и за пътувания на детето извън пределите на Р.

България до посочените в решението държави. При тези пътувания детето ще има възможност да се запознае с други страни и култури, което неминуемо ще разшири неговия мироглед. Посочените дестинации не са места на размирици, 2 места, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или места, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване.

Съдебното решение изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на Р. България- касае се за държави, с които България има сключени договори за правна помощ, които са членки на ЕС или са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца. Фигуриращите в съдебното решение държави прилагат светско законодателство, поради което българската държава може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница.

Заместеното съгласие не влиза и в колизия с постановения на бащата режим на лични контакти с детето и не води до нарушаване на този режимсъгласието на бащата е заместено за пътувания на детето в чужбина по време и периоди, които не съвпадат с определения му режим на лични отношения с детето.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася относно такива.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14483/29.08.2023 г. на СРС, 117 състав, по гр. дело № 64994/2022 г., в обжалваните му части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3