Решение № 72 от 28.10.2024, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 420/2024
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 16.11.2024
- Състав
- Георги Янчев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 17а, ал. 2 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 17б, ал. 1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 30, ал. 3 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 32, ал.11 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 33, т. 9 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Царево, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д.а като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно наказателно дело № 20242180200420 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Н. М. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Я., против Наказателно постановление № 4635а-20/21.08.2024 г., издадено от Началника на РУ - Приморско, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. К., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Моли НП да бъде отменено.
За административнонаказващия орган представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
На 28.07.2024 г. актосъставителя Д. Я. С. заедно със свидетеля Н. Г. Д. били на работа дневна смяна. При обход на района забелязали автомобил, 1 който бил паркиран според тях на плаж „Младост-ММЦ“. По телефона установили, че автомобила е паркиран на морски плаж „Младост-ММЦ“. Тъй като водачът не бил в или близост до паркираното МПС, го установили чрез дежурния полицай в РУ-Приморско и го потърсили по телефона. Пред тях се явил жалбоподателят Н. М. Н., който бил собственик на установения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с рег. № **********.
Непосредствено след явяването на жалбоподателя му е съставен акт, който му бил предявен и връчен лично на място. Против съставения акт жалбоподателят не възразил, което било вписано и в сами АУАН.
АНО е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК наложил глоба в размер на 1000 лева.
Тези обстоятелства съдът установи въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, както и на събраните гласни доказателства.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 33, т. 9 ЗУЧК съгласно Заповед УРИ: 251з1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас, въпреки това настоящият състав счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
Наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган следва да бъде отменено, тъй като липсва годен акт, с който да е започнало валидно административнонаказателно производство. Настоящата инстанция приема, че по отношение на жалбоподателя Н. не се е развило валидно административнонаказателно производство, въз основа на което да е възможно нарушителят да бъде санкциониран за извършеното от него нарушение. Съгласно чл. 32, ал.11 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Актосъставителят е старши полицай в РУ-Приморско, но по делото липсват данни на същия да е възложено да съставя актове за извършени нарушения по ЗУЧК. Дори със самата заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас Началника на РУ – Приморско не овластен да съставя АУАН по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. В този смисъл съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗАНН.
Неспазването на тези правила представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Само за пълнота на решението следва да се отбележи, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна и на друго основание.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК "Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след 2 границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв."
Жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал върху територия на морски плаж. От доказателствата и от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, жалбоподателят да е паркирал върху територия, която очевидно и несъмнено изглежда като морски плаж. Около автомобила се намирала много ниска тревиста растителност, както и средно и високо стеблена такава. Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобилът на Н. са се движили и други МПС. От разпита на актосъставителя и свидетеля се установява, че на мястото където бил паркиран автомобила на жалбоподателя, липсвали табели указващи статута на мястото. Такива табели имало навътре в плажа и обозначавали наличието на „пясъчни дюни“. На мястото имало поставен само пътен знак В28 „Забранено паркирането“. Наличието на богата растителност, както и наличието на други паркирани автомобили и пътен знак В28 „Забранено паркирането“ по никакъв начин не доказва, че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морския плаж. Освен това по делото липсва и схема, от която да е видно, че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морски плаж „Младост-ММЦ“.
На следващо място при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав счита, че жалбоподателя е осъществил друг състав на нарушението, тъй като е паркирал върху дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж "Младост-ММЦ". Наличието на богата растителност, доказва, че територията, върху която е паркирал, е по-скоро територия на сиви или облесени дюни, отколкото на плаж. В този случай обаче жалбоподателят би следвало да бъде санкциониран за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, а не на чл. 17б, ал. 1 от същия закон. Обстоятелството, че в санкционната норма на чл.
30, ал. 3 от ЗУЧК са изброени множество хипотези, измежду които е и паркиране върху дюни (различните видове), не променя този извод, тъй като законодателят е регламентирал в тази разпоредба няколко изпълнителни деяния. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за изпълнително деяние, което е обхванато от повелителната норма на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и касае паркиране върху територията на морски плащ.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. По делото е приложен договор за права защита и съдействие, в който е записано, че е за заплатен адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г.), но без да е посочен конкретен размер. В проведеното открито съдебно заседание не е поискано присъждането на разноски в полза на жалбоподателя, затова и настоящия състав счита, че такива не следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, Царевският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4635а-20/21.08.2024 г., издадено от Началника на РУ - Приморско, с което на Н. М. Н., с ЕГН:
********** на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4