Решение № 46 от 16.02.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Б., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810101846 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„Х. К.“ООД /с предишно наименование „И. С. К.“ООД/ с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Л. *, бл.*, ет.*, чрез пълномощник адв.Б. В. С. от АК-К., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника И. С. М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** за съществуване на вземането на „Х. К.“ООД, за което е издадена Заповед № 455 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2025г. по ч.гр.д.№ 611/2025г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 21.31 евро/двадесет и едно евро и 31 евроцента//41.67лева/, представляваща парично вземане по Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска /тридесет и втора/ за периода от 26.03.2024 г. до 26.03.2024г., ведно със законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 15.04.2025г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.111/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Б. В. С. от АК-К. е депозирала писмена молба с вх.№ 903 от 26.01.2026г., изпратена чрез ЕПЕП с дата от 26.01.2026г., с която моли да бъде уважен изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът-И. С. М. от Б., чрез пълномощник адв. В. В. от САК е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 12095 от 05.12.2025г., изпратен чрез ССЕВ на 04.12.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник адв. В. В. от САК оспорва иска като твърди, че исковата молба е неоснователна, недоказана и неясна. Твърди, че ответникът не е имала договорни взаимоотношения с ищеца „Х. К.“ООД и оспорва Договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. с твърдение, че не е сключен редовно и поради това не може да поради правните последици. Освен това прави възражение, че посочения по-горе договор за кредит е нищожен, тъй като изобилства от клаузи, които не съответстват с повелителните норми на закона, а именно: ЗЗД и ЗПК. Прави възражение, че исковата претенция е погасена по давност. Поддържа доводите, изложени във възражението, 1 което е депозирала в заповедното производство. Ответникът твърди, че не става ясно за коя точна вноска се твърди, че не е заплатена. Моли да се отхвърли исковата молба като недоказана по основание и размер и се присъдят направените от ответника разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.93/.

В с.з. ответникът И. С. М. от Б., чрез пълномощник адв. В. В. от САК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно направена служебна справка в Търговския регистър, се установява, че ответното дружество „И. С. К.“ООД с ЕИК:* от 01.08.2025г. е с наименование „Х. К.“ООД.

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 611/2025г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 15.04.2025г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 455 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2025г. по ч.гр.д.№ 611/2025г. по описа на РС-Б., както следва: з а суматаглавница от 41.67лева, равняваща се на 21.31 евро/двадесет и едно евро и 31 евроцента/, представляваща парично вземане по Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска /тридесет и втора/ за периода от 26.03.2024г. до 26.03.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.04.2025г.

/датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 23.06.2025г., след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№611/2025г. по описа на РС-Б. на 23.05.2025г., като във възражението е посочено, че ответникът не дължи на заявителя сумите, посочени в заповедта, както и че договорната лихва е изчислена погрешно. Завяват, че подаденото заявление е израз на груба злоупотреба с права, тъй като по въпросния договор за кредит, описан в заявлението, към момента в РСБ. са издадени над 20 заповеди за изпълнение за отделни месечни вноски, които заедно с таксите за образуване на изпълнително дело надхвърлят сумата от 1500лв. месечно.

Ищецът е бил уведомен на 05.08.2025г. за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №885 от 08.07.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1846/2025г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е постъпила на 29.08.2025г. в РС-Б., след като е изпратена по пощата с п.кл., което не се чете, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.

Ищецът твърди, че на 26.07.2021г. между И. С. М. /Кредитополучател/ и „И.

С. К.“ ООД, сега „Х. К.“ ООД е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2633. Договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ. По силата на сключения Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2633/26.07.2021г. между И. С. М. и „И. С. К.“ ООД е отпуснат кредит в размер на 1500лв. на кредитополучателя. С подписване на договора, кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на И. С. М., след което кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 36 месечни погасителни вноски. Ищецът твърди, че ответникът е трябвало да изплати претендираната падежирала вноска-32-ва или за периода от 26.03.2024г. до 26.03.2024г., включваща главница от 21.31 евро/двадесет и едно евро и 31 евроцента/, което се равнява на 41.67лв. на дата 26.03.2024г. - падежна дата, като 2 от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.04.2025г., сроковете по падежа на горепосочената вноска са изтекли, а тя продължава да не изпълнява задълженията си.

В тази насока са представени от ищеца копия от Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „И. С. К.“ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, преводно нареждане от 26.07.2021г. с посочено основание „потребителски кредит Дог. № SO №2633 от 26.07.2021г., Заявка за кредит № 12066 от 26.07.2021г. и скрийн шот на уеб банкиране.

Ответникът не отрича, че е получил от ищеца сумата от 1500лв. на 26.07.2021г., но заявява, че представеният по делото договор не е сключен „редовно“ и не дължи процесната сума на основание сключен договор за потребителски кредит, който от друга страна е нищожен поради противоречие на законите и има неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че ответникът не е заплатил на ищеца 32-та месечна погасителна вноска за периода от 26.03.2024г. до 26.03.2024г., включваща главница от 21.31 евро/ 41.67лв./ на дата 26.03.2024г. - падежна дата.

Спорното между страните е дали процесната сума произтича от валидно сключен действителен договор за потребителски кредит.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 21.31евро/41.67лв./, представляваща парично вземане по Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска /тридесет и втора/, за периода от 26.03.2024г. до 26.03.2024г. е основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на 26.07.2021г. договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на 32-та месечна вноска с падеж 26.03.2024г., който е кредитополучател или заемател по същия.

Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.

За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според 3 разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

С Решение №70 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 868/2012г. на ВКС, 4-то гр. отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на ищеца, служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал, 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕУУ. Договорът е подписан посредством цифров код, имащ силата на саморъчен подпис. Съгласно сключения между страните договор, ответникът като кредитополучател е декларирал, че е получил предварително, запознат и приема всички условия посочени в пред договорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на Стандартен европейски формуляр, както и тези посочени в Общите условия. Според съдебната практика (Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IVг.о.), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, която добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответника И. С. М., която лично я е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно същата с попълване на данните си в заявката за кредит, приложена в препис по делото, се установява, че е нейн автор и никое друго лице не би могло да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.З от ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.