Определение № 17313 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17313 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110153414 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от „.“ ООД срещу „.“ ЕАД. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил към исковата молба, а ответникът към отговора на исковата молба, писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането за задължаване на ответника да представи препис от приемо-предавателен протокол от 06.10.2025г, доколкото този документ вече е представен от ответника.

В исковата молба и в молба от 18.03.2026г ищецът е направил искане за допускане на 4 свидетели при режим на довеждане. Иска се допускане на разпит на свидетеля . за установяване на обстоятелства във връзка с изпълнението и прекратяването на процесния договор за наем, предаването на наетия обект след прекратяване на договора. Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено, доколкото се цели установяване на релевантни факти по делото. От ищеца е поискано и допускане до разпит на двама свидетели за установяване на преддоговорните отношения между страните и относно състоянието на наетите помещения и стелажната система при предаването на обекта на наемодателя на 06.10.2025г.

Съдът намира, че следва да бъде допуснат само един свидетел за установяване на тези обстоятелства, като по отношение на втория свидетел за установяване на същите обстоятелства следва да се приложи чл. 159, ал. 2 ГПК. Следва да бъде уважено и искането за допускане до разпит на един свидетел за изясняване на обстоятелствата във връзка с установеното на 29.07.2025г счупване на бариера.

1

Следва да бъдат допуснати до разпит и поисканите от ответника двама свидетели . и . за установяване на сочените в отговора на исковата молба обстоятелства, доколкото с тях се цели установяване на относими към правния спор обстоятелства, необходими за изясняването му.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи препис от приемо-предавателен протокол от 06.10.2025г.

ДОПУСКА по искане на ищеца до разпит свидетеля . при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата във връзка с изпълнението и прекратяването на процесния договор за наем, предаването на наетия обект след прекратяване на договора, като УКАЗВА, че допуснатия свидетел следва да бъде доведен в първото по делото открито заседание.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в молба от 18.03.2026г – един за установяване на преддоговорните отношения между страните и състоянието на наетите помещения и стелажната система при предаването на обекта на наемодателя на 06.10.2025г. и един във връзка с установеното на 29.07.2025г счупване на бариерата, а третият поискан с молбата от 18.03.2026г. свидетел може да бъде разпитан при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито заседание.

ДОПУСКА по искане на ответника до разпит двама свидетели - . и . при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, като УКАЗВА на ответника, че допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито заседание.

УКАЗВА на ищеца „.“ ООД, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 3.48 евро.

При неизпълнение на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.06.2026 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията, а на ответника и препис от молба с вх.№85894/18.03.2026г.

2

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е от „.“ ООД срещу „.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер 7 892,07 евро (14 848,79 лева), представляваща част от неправомерно задържан гаранционен депозит по договор за наем от 17.07.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -28.11.2025г до окончателното изплащане.

Ищецът „.“ ООД твърди, че между страните е бил сключен на 17.07.2025 г. договор за наем на складово помещение, находящо се в гр. София, с площ от 2 894 кв.м., оборудвано със стелажна система, при уговорена месечна наемна цена и предоставен от негова страна депозит. Поддържа, че при провеждане на преддоговорните преговори наемодателят е поел ангажимент да демонтира стелажната система, като това обстоятелство е било съществено условие за сключване на договора. Впоследствие страните са водили кореспонденция относно демонтажа, като първоначално е било постигнато съгласие, но впоследствие наемодателят е отказал да изпълни този ангажимент. Ищецът излага, че поради неизпълнение на този ангажимент е бил принуден сам да демонтира 83 броя греди от стелажната система, като твърди, че същите представляват подвижни елементи и премахването им не съставлява конструктивно изменение на наетия имот. Поддържа, че извършените действия са били необходими за нормалното използване на помещението по предназначение. Твърди още, че договорът за наем е бил прекратен по инициатива на наемодателя, считано от 06.10.2025 г., като при предаване на имота е съставен приемопредавателен протокол, в който не са били отразени нанесени щети или неизпълнени задължения, а единствено фактът на демонтираните греди. Излага, че впоследствие, с уведомително писмо от 04.11.2025 г., ответникът е заявил претенции за неустойка и обезщетения, като е удържал от депозита суми за неустойка, разходи за възстановяване на стелажната система, стойност на нови греди и ремонт на бариера.

Ищецът оспорва изцяло дължимостта на тези суми, като твърди, че не са налице вреди, че не е спазена договорената процедура по чл. 28 от договора за съвместно установяване на такива, както и че претендираната неустойка е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Оспорва и отговорността си за твърдяното увреждане на бариера, като сочи липса на доказателства за извършване на такова действие от негов служител или подизпълнител. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати неправомерно задържаната част от депозита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че между страните действително е бил сключен договор за наем, като твърди, че в същия не е била уговорена каквато и да е клауза за демонтиране на стелажната система, която е била част от отдаденото помещение. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на преддоговорен ангажимент за демонтаж, като сочи, че такъв не е поеман, а единствено е обсъждана евентуална възможност за това, без да се достигне до съгласие. Твърди, че ищецът е приел имота без 3 забележки, включително със стелажната система, и впоследствие едностранно и без съгласие на наемодателя е демонтирал 83 броя греди от нея, което според ответника представлява нарушение на договорното задължение по чл. 23 от договора за наем, забраняващ извършването на изменения и подобрения без съгласие. Поддържа, че извършеното действие представлява увреждане на наетия обект, което е наложило възстановяване на първоначалното му състояние. Излага твърдения, че на това основание законосъобразно е начислил неустойка в размер на 50 % от общия месечен наем, както и разходи за възстановяване на стелажната система, включително монтаж на демонтираните греди и подмяна на увредени такива. Поддържа, че е налице причинна връзка между действията на наемателя и настъпилите вреди, както и че същите са в претендирания размер. Сочи, че на територията на обекта е била увредена автоматична бариера, като поддържа, че това е станало от подизпълнител на наемателя, поради което последният носи отговорност и за тази вреда, включително за разходите по ремонта . Оспорва твърденията на ищеца относно липсата на вреди, като поддържа, че демонтажът на гредите е затруднил отдаването на помещението и е наложил извършване на възстановителни дейности. Оспорва и възражението за прекомерност на неустойката, като счита същата за уговорена между страните и дължима в пълния размер. С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

С молба от 18.03.2026г ищецът оспорва изложените от ответника в отговора на исковата молба обстоятелства. Изрично посочва, че ищецът не оспорва демонтажа на 83 греди, но поддържа, че това не представляват вреди. Подчертава, че ответникът неоснователно се позовава на чл.23 от договора,като се оспорва като неприложима и неустойка от 50 %. Твърди се, че неправилно е изчислена сочената неустойка.

В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото следните обстоятелства: че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение и че е предоставил на ответника гаранционен депозит в твърдения размер; че договорът е прекратен и имотът е върнат; че е изпълни изцяло договорните си задължения; твърденията си относно наличие на уговорка за демонтаж на стелажната система; възражението си за прекомерност на неустойката.

В тежест на ответника е да докаже: че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ищеца, включително наличие на соченото неизпълнение на задължение по договора за наем; че извършените от ищеца действия представляват нарушение на договорните клаузи (в частност чл. 23 от договора); че в резултат на това неизпълнение /т.е причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и причинените вреди/ са настъпили вреди от твърдения вида и в сочения размера; че са налице предпоставките за начисляване на договорната неустойка; че претендираната неустойка съответства на уговореното и не надхвърля допустимите граници; че са налице основания за ангажиране на отговорността на ищеца за увреждане на бариерата, включително че същото е причинено от него или от лице, за което той отговаря и размера на вредата.

4

На основание чл. 146, ал.2 ГПК указва на ответника, че не е представил доказателства, че е заплатил сумите по представените от него към отговора на исковата молба фактури.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорни между страните, следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот на 17.07.2025 г.; че ищецът е предоставил на ответника гаранционен депозит по договора в размер на 34 945,90 лева; че наетият имот е включвал стелажна система; че ищецът е демонтирал 83 броя греди от стелажната система; че договорът за наем е прекратен и имотът е върнат на наемодателя; че ответникът е задържал част от предоставения депозит, като е извършил прихващане с твърдени свои вземания за неустойка и обезщетения в общ размер на 16 888,79 лева.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.