Решение № 1366 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100505821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9718/30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 27137/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. И. К. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3672,80 лева - стойност на доставена топлинна енергия до имот в гр.

София, ул. „*******, абонатен номер *******, през периода 01.12.2017 г. – 31.12.2019 г.

(погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 616,47 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.01.2021 г.; 34,63 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 31.01.2018 г. – 31.12.2019 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5764/2021 г. по описа на СРС, 150 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. И. К. исковете за стойност на доставена топлинна енергия над уважения размер от 3672,80 лева до пълния предявен размер от 5071,28 лева и за периодите 01.05.2017 г. – 1

30.11.2017 г. и 01.01.2020 г. – 30.04.2020 г., за цена на извършена услуга дялово разпределение над уважения размер от 34,63 лева до пълния предявен размер от 41,82 лева за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020 г. (погрешно посочен в диспозитива на решението на първоинстанционния съд само за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. поради допусната очевидна фактическа грешка), както и искът за 7,10 лева - мораторна лихва върху цената на извършената услуга за дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. – 19.01.2021 г. С оглед изхода на спора И. И. К. е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 124,16 лева - разноски в заповедното производство, и сумата в размер на 264,62 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу посочено решение в частите, с които са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата И. И. К., чрез адв. М. Л., съдържаща доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на районния съд, че жалбоподателката е потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – че е налице облигационно правоотношение между страните. С оглед на обстоятелството, че топлоснабденият имот съставлява гараж, се поддържа, че ответницата е „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ между нея и топлофикационното дружество следвало да се сключи писмен договор при общи условия за доставка на топлинна енергия. Поддържа се, че предвидената в закона форма е за действителност, като липсата на писмен договор между страните в настоящия случай води и до липса на валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, по силата на което да бъде ангажирана отговорността на ответницата. Сочи се още, че ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка, реалното доставяне на топлинна енергия и нейната стойност за процесния период – факти, установяването на които било в тежест именно на „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорва се и изводът за основателност на иска за мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, доколкото в случая съдът приема частична основателност на иска за главница, поради което частично основателна следвало да се приеме и претенцията за мораторна лихва, предвид акцесорния й характер. Поддържа се още, че ищецът не е доказал, че е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 149-150 ЗЕ, чл. 70 от Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и чл. 13 от общите условия на топлофикационното дружество, за да начислява суми по служебен отчет поради неосигурен достъп. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ф.И., с който се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваните му части.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по жалбата.

С определение № 29996/08.11.2022 г., постановено по гр. д. № 27137/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, е оставено без уважение искането на адв. К.Б. и адв.

Н.И. – процесуални представители на ответницата, за допълване на решение № 9718/30.08.2022 г. в частта за разноските, като им бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С това определение районният съд 2 приема, че не са налице предпоставки за присъждане на разноски за безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б. и адв. И., тъй като въз основа на доказателствата по делото и на данните от служебно извършена справка в имотния регистър съдът приема, че ответницата не е материално затруднено лице.

Срещу това определение е депозирана частна жалба на адв. К.Б. и адв. Н.И., които поддържат, че районният съд неправилно е правил служебни справки относно имущественото състояние на ответницата, тъй като съдът не разполага с правомощие да преценява дали са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв., като за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ЗАдв. е достатъчно да бъде представен договор за правна защита, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. Дори да се приеме, че материално затрудненото положение следва да бъде доказано, се сочи, че ищецът е направил бланкетно оспорване, в подкрепа на което не са представени никакви доказателства.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба и частната жалба са редовни и процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваните му части - същото е допустимо.

Въпреки че настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение са допуснати очевидни фактически грешки по отношение на периодите, за които исковете за цена на доставена топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение са уважени, респективно отхвърлени, тези недостатъци могат да бъдат отстранени във въззивното производство. В тази връзка в практиката на ВКС се приема, че ако в производството по обжалване на основното решение въззивният съд констатира служебно наличие на очевидна фактическа грешка, но приеме, че това обстоятелство не влияе на допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира производство по чл. 247 ГПК (в този смисъл решение № 91/05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, І г. о.).

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот - гараж № 3, находящ се в гр. София, ул.

„*******, абонатен номер *******, като носител на правото на собственост по отношение на посочения имот.

3

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че И. И. К. е собственик на процесния недвижим имот: гараж № 3, находящ се в гр. София, ул. „*******. Това обстоятелство не е било оспорено от ответницата, а и се установява и от представените по делото доказателства - нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № 35/17.11.1997 г., том XIX, дело № 3509/1997 г., на I V нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, с който И.Д.Г. и И. И. К. са признати са собственици на апартамент № 8 и гараж № 3, находящи се гр. София, ул. „*******, местност „Красно село – *******, при квоти 3/8 ид. ч. за И.Д.Г. и 5/8 ид.ч. за И. И. К.; договор за покупко-продажба на общинска земя при отстъпено право на строеж от 06.02.1998 г., с който Столична община, район „Красно село“, е продала на собствениците на имоти в жилищна сграда, находяща се на ул.

„*******, построена от ЖСК „Иван Нивянин“ въз основа на договор за отстъпено правно на строеж № жск-388/18.08.1983 г., идеални части от правото на собственост върху общинска земя, съответстващи на притежаваните от всеки купувач идеални части от правото на строеж върху парцел I-жс, кв. 15-А, м. „Красно село-Стрелбище“, находящ се на ул.

„*******, в който договор като собственици на апартамент № 8 и гараж № 3 фигурират И.Д.Г. и И. И. К. при права – съответно 3/8 ид.ч. и 5/8 ид.ч.; удостоверение за наследници № 001257/26.10.2004 г., според което И.Д.Г., починал на 08.10.2004 г., е оставил като единствен наследник дъщеря си И. И. К..

Неоснователни са доводите правоотношение между страните. на въззивниците за липса на облигационно

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Съгласно задължителните постановки ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.