Определение № 2449 от 13.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2449 гр. Варна , 12.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ТР. В. Ж. срещу Решение № 260343 от 08.02.2021г. по гр.д. № 7215/2019г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу СТ. СТ.

Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, м. „Под село“, представляващ поземлен имот с ид. *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-1817/06.03.2015г. на ИД на АГКК, целият с площ от 500 кв.м. и при граници: имоти с ид. 937, 993, 984 и 606.

Решението е постановено при участието на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г. с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответниците.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване при противоречиво възприемане на фактическата обстановка по делото.

Развитите доводи са, че съдът не е съобразил твърденията на ищеца относно индивидуализацията на имота, както и началният момент на течение на давността.

Очевидно грешен е изводът на ВРС, че при изготвяне на ПНИ през 2004г. реституционното решение № 640/13.09.1999г. на ОСЗ – Варна в полза на наследодателя на ищеца не е било факт, както неправилен е изводът, че имотът е индивидуализиран с влизане в сила на ПНИ/2004г. Установено е от заключението на СТЕ, че в първоначално одобрения ПНИ, ПИ 830 с площ от 1942.25 кв.м. е записан на наследодателя на ищеца Атанас Ж. Михалев. Към 1 този момент имота е бил лозе, като ищеца не е можел да знае, че някой упражнява фактическа власт с намерение да свои, доколкото ПНИ не е бил обжалван, а имота – записан на наследодателя му. В последващи изменения от 2006г. и 2007г. имота се разделя на два, а впоследствие на три. За тези изменения ищеца не е уведомен, като уведомяването следва да се зачете от обнародването в ДВ през 2015г. Едва от този момент до знанието на ищеца е доведено, че трети лица претендират права върху имота, когато е извършено и вписването на третите лица като собственици на същия. Надлежната индивидуализация на имота с оглед настъпилите последователни трансформации е настъпила едва с одобряването на КККР. Извършените преди това изменения на ПНИ са незаконосъобразни, за което съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол, доколкото се касае за административни актове като приеме, че имота е индивидуализиран едва през 2015г. Срещу този, който не може да води иск, давност не тече, поради което давността е започнала да тече едва от 2015г.

Изменението на ПНИ от 2007г., с което са попълнени със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на район „Аспарухово“ имоти ПИ 936 с площ от 500 кв.м. и процесния ПИ 937 с площ от 500 кв.м. е незаконосъобразна като противоречаща на чл. 28в от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция и при липса на основанията на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо първата план, с който процесният имот е получил надлежна индивидуализация е КККР от 2015г. До този момент имотът не е бил годен обект на владение. От този момент съответно е започнала да тече давността, която не е изтекла. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се отмени, а предявените искове с извод за основателност да се уважат.

В отговор Стоян и Веселина Й.и оспорват доводите в жалбата и развиват такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Моля в тази връзка то да бъде потвърдено. Поддържа, че изменението на ПНИ със Заповед № РД-167706-233/23.03.2006г. на ОУ на област Варна, когато по молба на предходния праводател на ответниците М. Д. И. е изменен ПНИ от 2004г. в частта за имот 505.830, който е заличен и в неговите граници са нанесени имот 900 с площ от 1000 кв.м., записан на М. И. и имот 899 с площ от 798 кв.м. – записан на наследниците на Атанас Ж.

Михалев, не е оспорено от ищеца. Ето защо ПНИ от 2006г. е влязъл в сила и с него възстановения имот на наследниците на Атанас Михалев имот е индивидуализиран, както за ищеца, така и за всички трети лица. С това реституцията е приключила, като ищецът/въззивник има права върху имот 899, но не и върху съседния ПИ 900, собственост на ответниците. Към този момент имотът се е владял от предходния праводател на ответниците, бил е ограден и в него имало постройки. От 2004г. ищецът е можел да узнае, че реституираният имот се владее от трети лица, както и да предприеме фактически и правни действия по отблъскване на владението им, каквито данни по делото липсват. Ето защо на оригинерно основание правото на собственост върху ПИ 936 като реално обособен имот, а преди обособяването му – като част от собствения на праводателите им ПИ 900, процесният имот е придобит от ответниците. Възражението за незаконосъобразност на 2 попълването на ПИ 936 и ПИ 937 със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на район „Аспарухово“ е преклудирано, като заявено за първи път пред въззивната инстанция.

Законосъобразността на това изменение на ПНИ от 2007г. не може да се преценява по реда на инцидентния съдебен контрол. Това изменение е по молба на заинтересованите собственици на ПИ 900, праводатели на ответниците, с него не се променя ПНИ от 2006г. относно имот 899 и не се засягат права на ищеца. Съответно липсва правен интерес за същия от отмяна на заповедта и релевираното в тази връзка възражение.

Наред с изложеното заявили, че по делото не е доказан прания интерес от провеждане на отрицателния установителен иск – не е доказана идентичността на процесния и реституирания имот. Собственият на ответниците имот е бил в територия по § 4, но не е доказано да е бил включван в ТКЗС или ДЗС и видно от НА от 1970 същият граничи с блок на ДЗС и пасище; имотът винаги е бил в строителните граници на селото, съгласно издадено разрешение за строеж от 1978г. и от Декларация от 1984г., а съгласно обясненията на експерта ТКЗС се е намирало източно от имотите на ищеца. Правото на собственост на ответниците е установено, оспорването верността на НА № 172/1970г. в частта касаеща представените пред нотариуса при съставянето му документи не е доказано, поради което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Третите лица помагачи не са изразили становище по жалбата.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по 3 между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4