Решение № 1447 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502464 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.И. против Решение №3132/11.07.2024г. постановено по гр.д.№15021/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХХ гр.с. в частта с която се отхвърля предявения иск от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, за признаване за установено, че ответникът Н. И. А., ЕГН **********, му дължи сумата над уважения размер от 2927,80 лв. до пълния предявен размер от 4733,39 лева– главница, дължима по договор за потребителски кредит № 720031103162 от 01.09.2021г., ; 108,59 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2022г. – 27.10.2022г.

Решението на първата инстанция в посочената част се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това уважи изцяло предявените искове като основателни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемата страна Н. И. А., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Е. И. оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

1

Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за разликата над над уважения размер от 2927,80 лв. до пълния предявен размер от 4733,39 лева– главница, дължима по договор за потребителски кредит № 720031103162 от 01.09.2021г., ; 108,59 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2022г. – 27.10.2022г., като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят връща само чистата стойност на кредита в размер от 5230 лева, без да дължи лихви и други разходи по кредита. Доколкото длъжникът е заплатил по договора сумата от 2302,20 лева, съобразно което неизплатен от него остава остатъка от 2927,80 лв., в който размер е уважен иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ .

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база на събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно и прецизно изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

В тази връзка спор пред въззивната инстанция не се повдига , като и от представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал на Н. И. А. потребителски кредит в размер на 5320 лв. със срок за погасяване 05.09.2025 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 322,45 лв., последната в размер на 322,42 лв., с лихвен процент по кредита – 41,12%, ГПР- 49,53% и общ размер на задължението 15477,57 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, общият размер на кредита включва сумата от 5230 лв.- размер на кредита, 2312,11 лв.- застрахователна премия за застраховка защита на кредита, която е включена в главницата в общ размер 7542,11 лв.

По делото е прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като 2 безпристрастно и компетентно изготвено, съгласно което ГПР включва само главницата и лихвата, като главницата се е формирала както от дадената в заем сума от 5230 лева, така още и от застрахователната премия в размер от 2312,11 лева, на чиято база се начислявала и възнаградителната лихва. При включване в ГПР на застрахователната премия при главница в размер от 5230 лева , размерът му би бил 95,44 %, а не такъв какъвто е посочен в договора от 49,53% т.е. налице е оскъпяване на кредита.

С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит и заключението на ССЕ, съдът приема, че не се установява на ответникът реално да е отпуснат кредит в размер на 7542,11 лв. Напротив, предоставената сума е в размер 5230 лв., а разликата над тази сума се състои от начислена застрахователна премия. Тази сума обаче- за застрахователна премия не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,53%, но в този размер не е включена сумата дължима за застрахователна премия. Ако при изчисляване на ГПР бъде включена, то размерът му би бил 95,44% и ще надвиши 50%. Това обстоятелство обосновава извода за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

В конкретният случай се установява, че общо изплатената по кредита сума възлиза на 2302,20 лв., която сума следва да се отнесе за погасяване на задължението на ответника по договора и съобразно с това неизплатен от него остава остатъка от 2927,80 лв., по отношение на която главница е уважен иска.

Гореизложеното обосновава извода, че не се дължи сумата над 2927,80 лева до 4733,39 лева – главница, дължима по договор за потребителски 3 кредит № 720031103162 от 01.09.2021г., както и сумата от 108,59 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2022г. – 27.10.2022г., поради което претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, в обжалваната част, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и на основание и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското дружество-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ЕАД Е. И. , оказало безплатна правна помощ на Н. И. А. пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.Така определеният размер на възнаграждението съдът съобрази със задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Предвид горното и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, обема и сложността на правна помощ на ЕАД Е. И. съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемата страна възлиза в посочения размер на 400 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3132/11.07.2024г. постановено по гр.д.

№15021/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХХ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, за признаване за установено, че ответникът Н. И. А., ЕГН **********, му дължи сумата над уважения размер от 2927,80 лв. до пълния предявен размер от 4733,39 лева– главница, дължима по договор за потребителски кредит № 720031103162 от 01.09.2021г., ; 108,59 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2022г. – 27.10.2022г.

В останалата част , като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, сумата от 400 лева , представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Н. И. А., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5