Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 597 от 29.04.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 588/2022
Вид
Решение № 597
Подписан
29.04.2022
В сила
26.05.2022
Състав
ЯНКА ЖЕЛЕВА ГАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • §1, т.12 · Закон за пощенските услуги
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2022г. град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА при секретар Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.дело № 588 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „К.ГБГ – Заложна къща“ ООД, с

ЕИК ***, със седалище гр. В, ул. „Д.“ № 2, представлявано от В.Х, чрез адв. А. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-ФК от 09.02.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД „Финансов контрол“ в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ET "К.ГБГ – Заложна къща“ ООД, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, находящ се в гр. В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Описаната фактическа обстановка в заповедта е невярна, неправилен е извода на административния орган, че е извършена продажба, за която няма издаден фискален бон. При издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Поддържа, че в случая продажба не е извършена.

Орган по приходите не е заплатил стоката и я е върнал, т.е. няма продажба.

Издаването на касов бон следва при всяко едно пращане, извършено във връзка с продажба на стока. Макар и стоката да е изпратена от дружеството, за същото не е възникнало задължение да издаде фискален касов бон за извършеното плащане, тъй като стоката не е била закупена и продажбата не е извършена. Дори и да се приеме, че дружеството разполага с онлайн магазин, то не попада в обхвата на задължените лица по чл. 3. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на ел. магазини, който НАП поддържа и е достъпен, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба № Н-18/2006 г. Поддържа, че съгласно

Разяснение изх. № 201553/20.02.2019 г. на НАП, съгласно §1 т.12 от ЗПУ, „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, като куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определят при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискален бон. В случая ответника твърди, че стоката е поръчана чрез електронен магазин, което изисква от него да извърши допълнителна проверка относно правоотношенията между доставчика на стоката, посредникът, куриера, който доставя стоката и нейното заплащане от получателя.

Същата е необходима, за да се установи задълженото по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице. Като не е сторил това авторът на заповедта е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, довело до неправилно приложение на материалния закон и отменително основания по чл. 146 т.3 и т.4 от АПК. Липсват доказателства, че на 4.02.2022 г. доставчикът на стоката е получил заплащане на сумата от 80 лв., което изключва връзката между него, като подател/доставчик на стоката и задължението му по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Като е приел обратното административния орган е допуснал неправилно приложение на закона.

Отделно от това сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в заповедта не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочено е, че на 31.01.2022 г. е направена поръчката, на 4.02.2022 г. пратката е получена в офис на Еконт, а на 8.02.2022 г. е извършена проверка в търговския обект.

Посочването на дата на извършване на нарушението е свързано с правото на защита на нарушителя. В случая е налице разминаване между описанието на нарушението и дадената му квалификация. Самата правна квалификация на нарушението е формулирана, като такава по чл. 186 ал.1 от ЗДДС, без да е конкретизирана хипотезата. Изложените от органа мотиви са общи съждения относно държавния интерес липсват конкретни и относими фактически основания за определяне продължителността на ПАМ, което представлява нарушение на изискването за мотивираност на акта и е самостоятелно основание за отмяна. Наложената ПАМ не изпълнява и целта на закона, тъй като с нея не би могло да се преустанови евентуално административно нарушение, нито да се предотвратят вредните му последици, тъй като то вече е довършено, единствено с ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея. Мярката не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник отдел

"Оперативни дейности" – Варна в ГД „Финансов контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в депозирани писмени бележки поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорения акт правилен и законосъобразен.

Административния орган действа в условия на обвързваща компетентност, същия при наличие на констатирано нарушение, което е безспорно установено, е длъжен да наложи ПАМ. При извършена проверка е установено, че няма издаден фискален касов бон или пощенски паричен превод за направената поръчка, поради което е налице нарушение, което не попада в изключението посочено в чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. В закона не е посочено кои държавни и обществени интереси са особено важни, с оглед определяне на срока за налагане на ПАМ, това налага извода, че същия следва да се определи от административния орган, който разглежда всеки конкретен случай, с оглед събраните доказателства. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 8.02.2022 г. е извършена проверка на търговски обект - заложна къща, находяща се в гр.

В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана от „К.ГБГ заложна къща“ ООД при която е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-28/13.12.2006 т. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.

На 8.02.2022 г. е извършена проверка в търговския обект, във връзка с онлайн поръчка през онлайн платформа http:/оlx.bg от потребител gooddeal 2022. Поръчката е за 1 бр. механичен часовник "Сейко 5" на стойност от 80 лв. Поръчката е направена от М.Г.до офис на Еконт в гр. Аксаково. Поръчката е направена на 31.01.2022 г. и е обективирана в протокол № 1323456/31.01.2022 г. На 4.02.2022 г. е съставен протокол № 1323457/4.02.2022 г. за получаване на поръчката в офис на Еконт. При получаване на пратката към нея няма издаден фискален касов бон или пощенки паричен превод.

Има само товарителница, на която за подател е посочен „К.ГБГ заложна къща“ ООД, име на подателя О.М - комисионер при ДЗЛ. Стоката е върната, като е заплатена единствено такса за куриерска услуга за получаване и връщане на стоката, изведен е бон на стойност 12.35 лв. от служител на Еконт, което не подлежи на сторниране. В хода на проверката е установено, че не е издаден фискален бон или пощенки паричен превод за поръчката. В хода на проверката от ФУ е бил изведен КЛЕН за периода от 31.01.2022 г. до 4.02.2022 г.

Преценено е, че е налице нарушение на чл. 25 ал.1 вр. чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС.

При тези установановявания е издадена оспорената заповед, с която на дружество е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, находящ се в гр. В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

По делото е представен протокол № 1323456/31.01.2022 г., протокол № 1323457/4.02.2022 г. , товарителница, касов бон - издаден от Еконт, протокол № 0058364/8.02.2022 г., опис на парични средства, дневни отчети за периода от 31.01.2022 г. до 8.02.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок, заповедта е връчена на 16.02.2022 г., а жалбата е депозирана на 2.03.2022 г. и е ДОПУСТИМА.

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението, са документирани по надлежния ред – с протокол № 1323456/31.01.2022 г., протокол № 1323457/4.02.2022 г. и протокол №

0058364/8.02.2022 г., последният съставен в присъствието на Марков, представляващ дружеството, в протоколите са посочени извършените действия, проверените документи и събраните при проверката доказателства.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. – неиздаване на фискална касова бележка във връзка с поръчка и доставка на стока, през онлайн платформа http:/оlx.bg, както и че пратката, доставена чрез куриерска фирма Еконт не е била придружена от фискален касов бон. Спорът между страните е формиран по въпроса дали дружеството е било длъжно да издаде касова бележка за процесната контролна покупка?

За разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8 – наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3; идентификационен номер по чл.84 от ДОПК; наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за плащане и начин/и на плащане;