Определение № 3337 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3337 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503068 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Д. Г. Б. от АК Пловдив, гр.*** срещу определение № 11881/30.09.2024г. постановено по гр. дело № 14475/2023г. по описа на ПРС, 4- ти граждански състав, в частта в която е оставена без уважение молба вх. № 91046/04.09.2024г., депозирана от адвокат Д. Г. Б., за изменение на решение № 3443/01.08.2024г., постановено по г. д. № 14475/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото от присъденото адвокатско възнаграждение се плащат множество данъци, осигуровки, както и разноски за дейността. Като се иска определяне на адвокатско възнаграждение определено по размер от 400 лева.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, с което се иска потвърждаване на обжалваното определение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.Д. Б., че в казуса следва да се увеличи адвокатското възнаграждение от 300 лева на 400 лева за оказана от адвоката безплатна защита на материално затруднени лица по чл.38 ал.2 от ЗА. С оглед материалния интерес по делото от 389 лева и стандартния характер на делото и липсата на правна и фактическа сложност на същото определения размер на адвокатския хонорар не следва да се завишава. В казуса следва да се има предвид, че става дума за поета принципно безплатна правна помощ на клиента, като за същата няма гаранция, че ще бъде някога платена, защото зависи от изхода на делото и от платежоспособността на насрещната страна, която дори и осъдена от съда, не е сигурно дали ще има средства да плати определения адвокатски хонорар. Ето защо правната помощ извършена от адвокат в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА не може да се приема, като обосноваваща финансовата издръжка на адвоката, напротив тя е изключение от типичната правна помощ на адвокат с договор за правна помощ, при която адвоката предварително и сам определя цената за правната помощ и съдействие, при която той е готов да работи за клиента си. В казусите като този за защита при 1 хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА съдът е този, които съобразно своето усмотрение и опит определя размера на хонорара, който трябва да плати насрещната страна в процеса. В казуса тази преценка на съда е правилна и не следва да се коригира от въззивния съд.Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11881/30.09.2024г. постановено по гр. дело № 14475/2023г. по описа на ПРС, 4- ти граждански състав, в частта в която е оставена без уважение молба вх. № 91046/04.09.2024г., депозирана от адвокат Д. Г. Б., за изменение на решение № 3443/01.08.2024г., постановено по г. д. № 14475/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2