Решение № 2641 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2641 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110101300 по описа за 2023 година

Предявен e иск от П. К. П. срещу „Юникарго Транс“ ЕООД, ЕИК 204778164 с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в размер на 120 000 лв., /частичен иск от 200 000лв./, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука 16.12.2022 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 16.12.22г. около 15.30ч. в гр.Варна, Западна промишлена зона към варна Комерс АД, пред склад стопанисван от ответника „Юникарго Транс“ ЕООД, през работно време и при изпълнение на трудовите си задължения на шофьор-товарен автомобил е съдействал при натоварване на палети с болнични легла от складова база на товарен автомобил чрез мотокар. При придвижване на мотокара към каросерията на товарения камион, превозния палет се приплъзва и падайки на земята закача стоящия в близост ищец П. П., събаря го на земята и го притиска. автомобил чрез мотокар. Твърди се, че вследствие на претърпяната злополука ищецът претърпява „счупване на гръбначния мозък в поясната област", „счупване на сакрума в дясно" и "множествени счупвания на ребра", довели до неговата временна неработоспособност. Поради тежкото му здравословно състояние е хоспитализиран по спешност в „МБАЛ Света Анна - гр. Варна" АД, където са извършени множество изследвания, като са извършени три последователни операции на 16.12.22г., на 22.12.22г. и на 23.12.22г. Ищецът сочи, че към момента все още не се е възстановил и лечението му продължава.

Твърди се, че към датата на претърпяване на злополуката П. П. е бил в трудово правоотношение с „Юникарго Транс" ЕООД по сключен трудов договор № 10/05.05.2021 г., по силата на който е назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил". С Разпореждане №5104-03-4/05.01.23г. на НОИ-Варна злополуката е призната за трудова.

Ищецът излага, че вследствие злополуката е претърпял неимуществени вреди.

Инцидента променя живота му в отрицателна посока, претърпял е травматичен шок. Твърди се, че се е депресирал и е с понижено самочувствие поради получените травми, промяната във външния му вид, невъзможността да се грижи за семейството си, както и поради 1 социалната изолация, в която е изпаднал. Затворил се е в себе си, има нарушена социална адаптация и продуктивност. Не е в състояние да издържа семейството си, а е в тежест. Все още има физически затруднения, трудно уринира, предстой му трудоустрояване. Ищецът се позовава относно размера на предявената претенция на настъпилата инфлация в страната.

Претендира разноски.

Ответникът в едномесечния срок за отговор оспорва иска. Счита иска за неоснователен, поради което го оспорва по основание и по размер.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца. Счита, че в случая претендираното обезщетение от ищеца следва да бъде намалено със сумите получени от него от общественото осигуряване и от застрахователя.

Прави възражение за съпричиняване. Сочи, че работника е извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност не е бил на необходимото безопасно разстояние от мястото, където е извършвано товаренето на болничните легла с мотокар. Счита, че П. П. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като сам се е поставил в опасност, като е насочвал водача на мотокара при качването му на падащия борд на камиона в непосредствена близост до товара. Предвид изложеното смята, че степента на съпричиняването от страна на ищеца следва да се определи на 90%.

Ответникът, предвид възрастта на ищеца, твърди, че получените от него телесни увреждания не се дължат изцяло на травматизъм, но и на хронични прогресивни дегенеративни заболявания, в частност остеопороза.

Оспорва претендираното обезщетение по размер, като прекомерно и не държащо сметка за действително претърпените от ищеца болки и страдания.

Ответникът сочи, че липсват данни през възстановителния период ищецът да е посещавал курсове по физиотерапия и лечебен масаж, тъй като възстановяване на двигателната способност след фрактура на сакрума се извършва чрез физиотерапия и масаж, като ищецът не е предприел необходимата грижа за по-бързото си и безболезнено възстановяване. Претендира разноски.

Изразено е писмено становище от третето лице помагач „Групама Застраховане“ ЕАД, че до настоящия момент от страна на ищеца не са отправени претенции към „Групама Застраховане“ ЕАД по Групова застраховка „Злополука №7203220000038.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Съдът е приел за безспорно между страните наличие на трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество по трудово правоотношение по трудов договор № 10/05.05.2021 г., по силата на който П. П. е назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил“, и случилата се на 16.12.2022г. злополука с Разпореждане №5104-03-4/05.01.23г. на НОИ-Варна е призната за трудова.

Представена е от ищеца мед. документация във връзка със здравословното му състояние Епикриза от МБАЛ Св. Анна – Варна АД;

Болничен лист №

Е20220021440/30.12.2022г. и Амбулаторен лист № 114/20.01.2023г.

По делото ответникът е представил документация във връзка със здравословните и безопасни условия на труд в предприятието.

От назначената по делото СМЕ приета от съда и не оспорена от страните, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено и безпристрастно се установява, че на 16.12.2022год. П. К. П. е получил съчетана травма - гърди, гръбначен стълб и таз, изразяваща се в счупване на 2-9-то леви ребра, счупване на 4 и 5-то десни ребра, с навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво, счупване на лявата 2 лопатка, счупване на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени, счупване на нивото на хълбочно-кръстцовата става, дисхиза в областта на симфизата /раздалечаване на срамните кости/.Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят добре да бъдат получени при двустранен силен натиск в областта на гореописаните анатомични области. След получаване на такива травматични увреждания е налице болка, невъзможност за предвижване, нарушено дишане и други.Счупването на множество ребра двустранно обуславя трайно затруднение в движението на снагата за период непо-малък от 6-7 месеца. Навлизането на кръв и въздух в плевралната кухина обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.Счупването на лявата лопатка е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период надхвърлящ 1 месец.Счупването на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период надхвърлящ 1 месец.Такова затруднение обуславят сами по себе си и счупването на нивото на хълбочно-кръстцовата става и раздалечаването на срамните кости.Травматичните увреждания в областта на гръдния кош, довели до излив на кръв и навлизане на въздух, са наложили извършване на оперативно лечение -поставяне на дрен; счупването в областта на таза е наложило провеждане на оперативно лечение имобилизация с външен фиксатор.Тези оперативни лечения са със среден обем и сложност, извършват се в последователност - първоначално за дрениране на плевралната кухина и разгъване на белия дроб с цел възстановяване на нормалното дишане, впоследствие е извършено оперативното лечение за възстановяване на разкъсването в областта на срамните кости.Извършени са три броя оперативни лечения - първоначалното под венозна анестезия, а следващите под обща анестезия.При условие, че пострадалият не е алергичен към приложението упойващи средства, не съществува опасност за здравето му от същите, опасността идва от тежките травматични увреждания, които е получил.Всички болки, страдания и дискомфорт при пострадалия са във връзка с травмите, а не във връзка с престоя в болницата. В приложената медицинска документация няма данни за прилагането на Морфин. Проведено е лечение с вливания, обезболяващи, антибиотици и лекарство съхраняващо лигавицата на стомаха.Към момента на проведените клинични прегледи лечението е приключило.От приложената по делото медицинска документация се установява, че П. К. П. страда от деформираща коксартроза на дясната тазобедрена става, с некроза на главата на бедрената кост и коксартроза на лявата тазобедрена става. Тези болести се изразяват в дегенеративни изменения на костните структури изграждащи ставата, не са в причинно следствена връзка с травматичните увреждания и нямат отношение към възстановяването от тях. При приемането в болницата е установяван умерено балониран, слабо болезнен корем, което е дало основание на дежурния хирург да предложи извършване на лапароскопия /скопия на корем/, която е отказана от пациента и не е извършена.

Несъмнено извършването на рехабилитация помага по-бързото възстановяване на травмите в областта на таза.

От назначената по делото СМПЕ приета от съда и не оспорена от страните, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено и безпристрастно се установява, че Инцидентът повлиял в изключително негативна посока психическото състояние на осв. П. П.. Установено е, че освен силните физически болки, ищецът е претърпял и психически страдания - първоначален шок от травмата, унижение от безпомощното си състояние, ограничаване на социалните контакти, зависимост от близките си хора. Трудовата злополука се е отразила зле на психическото здраве на ищеца.

Непосредствено след нея, ищеца е изпитал силен стрес. Трудовата злополука като свръхнатоварващо събитие с внезапен характер, се е отразило на пострадалия интензивно негативно в емоционален и социален план. Естеството на описваните смущения и фазата на развитието им от психологична страна не предполагат активно медикаментозно лечение, освен че са били възможни някои препарати за улесняване на съня. Осв. не е потърсил 3 психиатрична и/или психологична помощ за преодоляване на своите психически страдания.

Вследствие на инцидента, бил почти обездвижен за период от 3 месеца. Получавал грижи от хората, които го заобикаляли, което му създавало изключително неудобство и притеснение.

Наложило се да прекъсне трудовата си дейност поради ползване на отпуск по болест, който все още продължава. Дните му станали сиви и скучни. Загубил сънят си. Ограничил излизанията и контактите си. Започнал да става по-критичен и отговорен към здравето си.

Към момента на осв., П. П. е в добро общо състояние. Осв. води относително нормален начин на живот, не работи, предстои явяване пред ТЕЛК във връзка с дълго ползвания болничен, но се среща с хора, активен е. Няма данни за настъпили психически разстройства у ищеца. Към момента, осв. се чувства добре. Не споделя тревожни мисли, изолация, депресивни състояния. От психологична гледна точка възстановителният процес протича нормално.

От назначената по делото ССЕ приета от съда и не оспорена от страните, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено и безпристрастно се установява, че По данни от ТД на НОИ в гр. Варна има изплатени суми от общественото осигуряване на ищеца П. К. П., като обезщетение във връзка с трудова злополука от 16.12.2022 г. почл.55,ал.1. Изплатените суми са в общ размер на 7319,19 лева. Към датата на проверката 28.06.2023г. в ТД на НОИ няма постъпил нов болничен лист.В системата за болнични листове също не е наличен издаден болничен лист към 28.06.2023г.Следователно към 28.06.2023г. няма данни за предстоящи плащания от общественото осигуряване във връзка с трудовата злополука от 16.12.2022 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел по искане на ищеца К. П.ов П., син на ищцата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречи на останалия доказателствен материал се установява, че видял баща си след инцидента в интензивното, бил много зле. Синът ходил да дава кръв. После го изместили в шоковата зала,със счупени ребра, тазове, много тежко било положението. Разследващия полицай, казал, че са го очаквали да „замине“, обаждали се сутрин и вечер дали ще оцелее.