Решение № 4944 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4944 гр. С, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГ. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110101748 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „ЗК Лев Инс“ АД, за осъждане на ответника на основание чл.411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 1438,33 евро (2813,12 лева) – главница, представляваща невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“, във връзка с щета №*********, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че 16.11.2023г., около 10:15 в гр. С на бул. „Л.“, водачът Р. В. на товарен автомобил „И.“, с рег. №********, управлявайки МПСто, нарушава правилата за движение по пътищата поради неспазване на необходимата дистанци и недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС и се удря в спрелия да даде път на МПС, движещо се при специален режим – линейка, а именно - лек автомобил БМВ, с рег. №********, управляван от Ж. В., собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД. В следствие на което са нанеси щети на л.а. БМВ състоящи се в: увреждане на бленда врата багажник, ляв стоп и др. За реализираното ПТП е съставен друстранен протокол от 16.11.2023г. Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ АД твърди, че е застраховател по полица № ****** по имуществена застраховка „Автокаско“ на БМВ, с рег. №******** със срок на валидност 25.08.2023 г. – 24.08.2024 г.

Посочва още, че е заплатил обезщетение на сервиза, извършил ремонт в 1 размер на 2798,12 и 15 лева – ликвидационни разходи. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови изплатената от застрахователя сума. С писмо в вх. № ****/18.06.2024г. ответното дружество отказало да заплати претендираните суми, поради което ищецът предявява настоящия иск. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че представеният двустранен констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания, тъй като не е попълнен от водача Б. Оспорва изцяло механизма на ПТП. Оспорва и размера на заплатеното обезщетение, като същото не отговаря на действително претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че е налице валиден договор за имуществена застраховка „Автокаско Пълно Каско“ със застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП от 16.11.2021г., сключен между ищеца и собственика на увреденото „БМВ“ с рег. №********, във връзка с което е извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 2798,12 лева за отремонтиране на увреденото МПС, както и 15 лева 2 ликвидационни разноски; сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на марка „И.“ с рег. № ******** с покритие към 16.11.2021 г.;

Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.

В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез разпита на единия водач, участник в реализираното ПТП.

Свидетелят Ж. В. в показанията си сочи, че помни за процесното ПТП през есента на 2023г. след надлез „Н.“, като той управлявал л.а. „БМВ“.

Посочва, че е завил надясно, а срещу него в насрещното имало линейка с включени светлини. Той спрял да даде път на линейката и отзад го удря друг автомобил. Свидетелства, че щетата по автомобила била задната врата и като понеже нямало резервни части за този автомобил, трябвало да се смени цялата. Сочи, че попълнили двустранен констативен протокол, като момчето си признало за виновно, че не е видяло линейката. Свидетелства, че той не е попълнил протокола, тъй като нямал в себе си, момчето имало бланка и я попълнил. По отношение на представеното по делото описание на застрахователното събитие свидетелят посочва, че той го е попълнил при застрахователя.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, като от него се установява, че на 16.11.2023г. около 10:15 часа, товарен автомобил „И.“, с рег.

№ ******** се движи по бул. „Л.“, където водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и изчакващ преминаването на линейка, л.а. „БМВ“ с рег. № ********. Установява още, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 16.11.2023 ПТП, като стойността, необходима за възстановявана не щетите, изчислена на пазарни цени в официален сервиз е в размер на 2798,12 лева. Вещото лице посочва, че към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 2 години и 4 месеца, считано от датата на първоначалната му регистрация – 16.07.2021г. Според вещото лице 3 от техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за настъпване на ПТП е водача на товарния автомобил, който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а. Според заключението за увредения автомобил не се предлагат алтернативни части, поради което стойността за ремонтиране на база средни пазарни цени е 3765,47 лева.

Представеният с исковата молба двустранен констативен протокол действително не съдържа необходимите реквизити съгласно приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между МВР, КФН и ГФ. В него не са посочени никакви данни за водача на превозно средство марка "БМВ“. При пълната липса на вписани индивидуализиращи данни на единия от участващите в ПТП водачи, така представеният документ не представлява двустранен констативен протокол по смисъла на чл. 123, ал.1,т.3, б. „б“ от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із41/12.01.2009 г. Въпреки това протоколът е попълнен от сочения в исковата молба за виновен водач, като е посочил „аз съм виновен“. Отбелязано е и в т.12, че е настъпил удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента, какъвто именно механизъм се твърди и в исковата молба. Поради това съдът приема, че този документ има характер на частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Същият не може сам по себе си да установи по безспорен начин механизма на настъпване на процесното произшествие. Независимо от това съдът намира, че съдържащото се в документа изявление на водача на автомобила, застрахован при ответника, с което същият признава вината си за настъпване на произшествието и е посочил в т.12 начина на удара, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което следва да бъде преценено съвкупно с останалите доказателства по делото.

В тази връзка механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от останалия доказателствен материал. От показанията на разпитания по делото свидетел – водач на увредения автомобил, се установява, че произшествието е настъпило по начина, описан в исковата молба. Съдът кредитира тези показания като логични, последователни и 4 вътрешно непротиворечиви. Обстоятелството, че свидетелят е участник в произшествието, не обуславя недопустимост или автоматична недостоверност на неговите показания, а единствено налага същите да бъдат ценени с оглед всички останали доказателства по делото.

Показанията на свидетеля се подкрепят от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е приело, че установените увреждания по процесното моторно превозно средство са съвместими с механизма на произшествието, описан от ищеца, като същият е технически възможен и съответства на характера и разположението на констатираните щети. Заключението е компетентно изготвено, обосновано и не е опровергано от други доказателства по делото, поради което съдът го възприема изцяло.

Предвид гореизложеното, а именно от свидетелските показания, заключението по съдебно- автотехническа експертиза, описание на застрахователно събитие, съдът приема, че е доказан механизмът на ПТП, описан в исковата молба, като вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на „И.“, с рег. № ********, Р. В.. Така установеното поведение на посочения водач несъмнено представлява нарушение на разпоредбата на чл.

23, ал. 1 от Закон за движението по пътищата, съгласно която водачът е длъжен да се движи на такова разстояние от предното превозно средство, че да може да избегне удар при намаляване на скоростта или спиране. Наред с това е налице и нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон, тъй като водачът не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство и не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка, което му е попречило да предотврати удара. Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите. Не са представени доказателства за различна фактическа обстановка, нито е проведено успешно насрещно доказване, което да постави под съмнение достоверността на събраните по делото доказателства.

Предвид горното, искът е доказан по основание.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – 5 следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.

Видно от представените писмени документи увреденият автомобил е с година на производство – 2021г. Предвид горното, искът следва да бъде уважен в пълен размер. От заключението е видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във фирмен сервиз за марката, която възлиза на 2798,12 лева, а с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, вземането възлиза общо 2813,12 лева.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение – 297,22 евро, платен депозит за изготвяне на експертиза 127,82 евро и депозит за свидетел 25,56, държавна такса в размер на 57,54 евро или в размер на общо 508,14 евро.