Определение № 29 от 19.04.2022, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 19.04.2022 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. Стойко Др. Спасов подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20226000600020 по описа за 2022 година образувано по частен протест от полк. Станимир Павлов Чернев – военен прокурор при ВОП - Сливен, срещу протоколно определение № 5 от 23.02.2022 г. по нохд № 145/2021 г. по описа на Военен съд - Сливен.

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

За да се произнесе, настоящият въззивен съдебен състав съобрази следното:

На 25.11.2021 г. във Военен съд – Сливен е образувано НОХД № 145/2021 г. по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура Сливен обвинителен акт срещу о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я., о.з. капитан ИВ. Й. Й. – бивш военнослужещ от в.ф. .... – Я. и гражданското лице Т. Р. Р. от гр. Я..

Обвиняемият о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я. е предаден на съд за това, че:

1. През периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., действайки в съучастие с о.з. капитан ИВ. Й. Й., подбудил гр.л. Т. Р. Р., управител на фирма „К. – Р.и“ ЕООД гр. Я., да достави по-малко дела от договореното във в.ф. .... – Я. и го подпомогнал чрез отстраняване на спънки изготвяйки приемо-предавателния протокол и складовата разписка чрез съставяне на документи с невярно съдържание: фактура № 153/11.10.2016 г., приемо – предавателен протокол рег. № 33490/12.10.2016 г., складова разписка за приемане/предаване на материални запаси № 012485/11.10.2016 г. и използване на превозен билет № 391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал възможност на фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 1 от НК.

2. По същото време и същото място – от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в град Я., о.з. майор ИВ. Г. ЯН. с цел да набави имотна облага за фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. в размер на 3 579,84 лева и да причини вреда на С.в., злоупотребил с властта си в разрез със задълженията си по длъжностна характеристика в т. VI Функционални задължения за мирно време и чл. 160, т.14 и т. 24 от УВСВСРБ и от това произлезли вредни последици – престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

3. През периода от 10.09.2016 г. до 16.11.2016 г. във в.ф. .... – Я., не изпълнил задължение по служба визирани в длъжностната му характеристика в т. VI Функционални задължения за мирно време и чл.

160, т.13, т.14, т.15 и т. 19 от УВСВСРБ и злоупотребил с властта си и от това произлезли вредни последици – престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Обвиняемият о.з. капитан ИВ. Й. Й. - бивш военнослужещ от в.ф. .... – Я. е предаден на съд за това, че:

1. През периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., в съучастие с гр.л. Т. Р. Р. и о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я., действал като помагач – умишлено не контролирал доставката на договореното количество дърва за огрев, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактура№ 153/11.10.2016 г., приемо – предавателен протокол рег. № 3-3490/12.10.2016 г., складова разписка за приемане/предаване на материални запаси № 012485/11.10.2016 г. и използване на превозен билет № 391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал възможност на фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в., с намерение да го присвои – престъпление по чл.

212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

2. През периода от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г., в гр. Я., не изпълнил задълженията си по служба, визирани в т. 1 и т. 2 от заповед № ЗРД – 1108/04.10.2016 г. на командира на в.ф. .... – Я., с цел да набави имотна облага за фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в. и от това произлезли вредни последици – престъпление по чл. 387, ал.3, вр. ал.1от НК

Обвиняемият гражданското лице Т. Р. Р. от гр. Я. е предаден на съд за това, че през периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., в съучастие с о.з. майор ИВ. Г. ЯН. и о.з. капитан ИВ. Й. Й. и двамата от военно формирование .... – Я., действайки като извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактура№ 153/11.10.2016 г., приемо – предавателен протокол рег. № 3-3490/12.10.2016 г., и превозен билет № 391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал възможност на юридическото лице фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

2

С атакуваното определение в разпоредително заседание от 23.02.2022 г., състав на Военен съд - Сливен е прекратил съдебното производство по НОХД № 145/2021 г. по описа на ВС – Сливен и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на определението.

Съдът е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимите Я. и Й. по смисъла на чл.

249, ал.4, т.1 от НПК да научат за какво престъпление са привлечени в това качество, тъй като от една страна прокурорът е приел, че по отношение на деянието по чл. 212, ал.2 от НК във вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

Подсъдимият Я. е действал в съучастие с Й. в качеството на подбудител и самостоятелно като помагач, а подсъдимият Й. по отношение на това деяние е действал в съучастие с Я. като подбудител без да се посочи по какъв начин двамата са подбудили Т. да извърши инкриминираното деяние.

Същевременно е посочената правна квалификация за подсъдимия Й. по чл.

212, ал.2 от НК във вр. чл. 20, ал.4 от НК като помагач. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е описана деятелност на подсъдимите Я. и Й., която сочи и на друга форма на съучастие.

По отношение на подсъдимия Я., за извършено престъпление по чл.

387, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част и доспозитива на обвинителния акт, което е довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като подсъдимия Я. не би могъл да разбере в какво точно се обвинява. Също така е приел, че е налице неяснота и противоречие в така формулираното обвинение, тъй като от една страна в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е приел, че подсъдимият е злоупотребил с властта си по т. 14 от Устава и е злоупотребил със служебно положение по т. 24 на чл. 160 от Устава, а в диспозитива е приел, че подсъдимият единствено е злоупотребил с властта си. Също така, съдът е приел, че вредните последици по чл. 387, ал.1 НК не могат да бъдат хипотетични, предполагаеми или възможни в неопределено време, като посочва, че законът изисква те да бъдат конкретни и реално причинени.

Съдът е изложил мотиви, като се е позовал на Постановление № 8/78 г., изм. и доп. с Постановление № 7/89 г., на Пленума на ВС, т.2а, според което по чл. 212, ал.2 от НК отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание съзнателно даде възможност на другиго да получи, без правно основание обществено имущество. Тук деецът лично участва в съставянето на документа и то с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на обществено имущество без правно основание.

Съставителят лично не получава обществено имущество.

В частният протест против атакуваното протоколно определение № 5/23.02.2022 г. по НОХД № 145/2021 г. по описа на ВС – Сливен, се твърди, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че обвинителният акт е формулиран по начин, който е определил предмета на доказване от 3 гледна точка на извършените престъпления и участието на обвиняемите в тях и е определил основните рамки на доказване в процеса и осъществяване на правото на защита. В него са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянията по чл. 212 НК и чл. 387 НК, както и формите на съучастие за всеки един от подсъдимите поотделно. Прокурорът не възразява срещу изводите на първоинстанционният съд, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и доспозитива на обвинителния акт досежно едната от формите на обвинителния акт по отношение на Я. досежно обвинението по чл. 387, ал., вр. ал.1 от НК – злоупотреба със служебно положение.

Иска се отмяна на определението на Военен съд – Сливен, с което е прекратено съдебното производство и върнато делото на ВОП – Сливен, за отстраняване на процесуални нарушения, като делото да бъде изпратено на ВС - Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като обсъди изложените в нея доводи, съдържанието на обвинителния акт, мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, въззивният състав намира частния протест за неоснователен.

Отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство са дефинирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК, при чието приемане законодателят се е ръководил от постановките на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС. Независимо, че то е прието при действието на отменения НПК /обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г./, към настоящия момент съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение поради идентичността в съдържанието на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от сега действащия НПК, което изрично е посочено и в ТР № 6/19.02.2018 г.

ОСНК ВКС.

С т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС е прието, че чрез обвинителния акт обвинението следва да се формулира така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Винаги, когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се установи дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава редакцията на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.

В чл. 246, ал. 2 НПК законодателят е указал какво следва да е съдържанието на обстоятелствената на обвинителния акт – извършеното от обвиняемия престъпление, времето, начина и мястото на извършването му, пострадалото лице, размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е 4 допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице противоречие и неяснота в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, относно формата на съучастие в инкриминираното деяние на подсъдимите Я. и Й.. Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите на съда, че подбудителството и помагачеството са форми на съучастие, при които съучастникът само допринася за осъществяване на престъплението, без да участва в неговото изпълнение. В обвинителният акт е описано, че подсъдимият Я. е осъществил деянието в съучастие с Й. като подбудител, а от друга, че подсъдимият Я. е действал като помагач, като е изложил съображения само в тази насока, относно извършеното от подсъдимия в качеството му на помагач, но не и на подбудител. Също така правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице непълнота, тъй като не е посочено по какъв начин подсъдимият Я. в съучастие с подсъдимият Й. е подбудил и умишлено склонил подсъдимият гр.л. Р. - управител на фирма „К.

– Р.и“ ЕООД Я., да извърши деянието. Действително, съставите на документната измама се характеризират с това, че имат за престъпен резултат не само имущественото засягане на пострадалия, но и обективното облагодетелстване на свое или чуждо имущество, когато деецът получи сам предметът на престъплението или даде на другиго възможност да стори това.