Определение № 3700 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3700 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503202 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 ГПК

Производството е образувано по частна жалба от „Агритол“ ЕООД против Определение № 14994/20.11.2025, пост. по гр.д.№ 16130/2025, ПРС с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ПОС.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи че изводът на съда че е предявен един иск на стойност 45797,64лв., главница и 13805,32лв. обезщетение за забава е неправилен. Сита, че е предявил множество обективно съединени искове – за изпълнение на задължения за заплащане по посочените в исковата молба фактури, всяка от които е на стойност под 25000лв. Счита, че правоотношенията с ответника са отделни договори за покупкопродажба, поради което и исковете са толкова на брой, колкото са е представените фактури. Поради това счита, че липсват основания да се приеме, че подсъдността на предявените искове е на окръжен съд, т.к. всеки от обективно съединените искове е на цена под 25000лв. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от районен съд.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Внесена и ДТ.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред районен съд е образувано по искова молба на „Агритоп“ 1

ЕООД против Т. Г. В.. В обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения за сключени девет сделки на различни дати, като ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената по тях. Посочено е и , че между страните е сключено споразумение, в което ответникът е признал задълженията си, че същите са изискуеми и ликвидни, че не е платил нищо по тях, като са договорили и разсрочване на плащанията на дванадесет вноски. Ищецът е твърдял, че са извършени само две плащания, с които са погасени задълженията по две фактури изцяло и една – частично.

Ищецът е заявил и че счита всички задължения за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение на задълженията за плащане по споразумението. В петитума е поискал осъждане на ответника да заплати конкретно посочени суми по отделните фактури, ведно с обезщетение за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е една , на обща стойност над 25000лв., т.к. страните са сключили споразумение и се претендира заплащане именно по това споразумение. Поради това е приел, че искът е подсъден по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд и е прекрати производството и е изпратил делото на ПОС.

Настоящата инстанция намира определението за преждевременно, доколкото съдът е извършил преценка на родовата подсъдност при нередовна искова молба.

Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

От една страна са налице твърдения за изменение на договорните отношения по отделните продажби в едно правоотношение – по сключеното между страните споразумение, с което са изменени съществени елементи от договора - падежна на задължението и начина на плащането. В същото време в петитума на исковата молба се претендира заплащане на суми по отделните фактури. Така остава неясно какво всъщност е твърдението на ищеца – счита ли, че правоотношенията му с ответника се уреждат от посоченото споразумение или не и ако отрича действието на споразумението защо счита, че то е преустановило това действие. Исковата молба е следвало да бъде оставена без движение до отстраняване на противоречията между обстоятелствената част и петитума и едва при наличие на редовна искова молба да се извърши преценка за родовата подсъдност на предявения иск/ове с оглед нормата на чл.103 и чл.104 от ГПК.

Постановеното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за осъществяване на правомощията му по чл.129 във вр. с чл.127 от ГПК.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 14994/20.11.2025, пост. по гр.д.№ 16130/2025, ПРС и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по отстраняване на нередовности на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3