Решение № 179 от 15.07.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Тетевен, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100028 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск за заплащане на главница, възнаградителна и мораторна лихви,на основание договор за потребителски паричен кредит.

Ищецът излага, че въз основа на договор за потребителски паричен кредит к с от 20.10.2023 година ищецът,в качеството и на кредитор,е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 5 387.82 лева.

В договора са предвидени условията за усвояване,ползване,обслужване,олихвяване и издължаване на заемната сума,обезпеченията в полза на банката,хипотезата на предсрочна изискуемост на задълженията,на неизпълнение и правните последици от него.Последната вноска по кредита спряво погасителния план следва да бъде направена на 15.10.2025 година.

Считано от 15.11.2023г кредито получателят изпада в забава за заплащане на месечните вноски по договора ,като към датата на изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост-27.06.2024г общия размер на посрочената сума е 525.47 лева.

Ищецът обявил всички задължения по договора за предсрочно изискуеми преди крайния срок на погасяване.Уведомлението е връчено на бащата на ответника на 18.07.2024 година.Предвид това предсрочната изискуемост на всички вземания по договора настъпила на 18.07.2024 година.„ Ищецът поискал издаване на заповед по чл.417 от ГПК за вземане за главница в размер на 5 387.82 лева,начислена от 15.11.2023г до 19.08.2024г,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда,за възнаградителна лихва в размер на 646.50 лева за периода от 15.11.2023г до 18.07.2024г.,,за мораторна лихва в размер на 502.87 лева за периода от 18.07.2024г до 19.08.2024 година,както и за сторените разноски по заповедното производство-ч.гр.д. №зг по описа на РС-Тетевен.

С разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в цялост.

Моли да бъде постановено съдебно решение,с което бъде осъден ответника да му заплати следните вземания,дължими по договор за 1 потребителски паричен кредит кс от 20.10.2023 година,а именно:

-Главница в размер на 5 387.82 лева,начислена за периода от 15.11.0223г до 19.08.2024г.,ведно със законната лихва в от датата но подаване на заявлението в съда до окончателното и плащане,

-Възнаградителна лихва в размер на 646.50 лева,начислена за периода от 15.11.2023г до 18.07.2024 година,

-моротарна лихва в размер на 502.87 лева, начислена за периода от

18.07.2024г до 19.08.2024г.

Моли да му бъдат присъдени разноските по настоящето производство и по заповедното производство по ч.гр.д. №862/2024г по описа на РС-Тетевен.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба,ответницата не се явява и на проведените открити съдебни заседания по делото.

С разпореждане от 15.05.2025г и на основание чл.226,ал.2,във в-ка с чл.118 от ГПК,съдът е допуснал встъпване на трето лице-помагач на ищеца,яа именно „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София,който излага,че поддържа исковата молба по съображенията,изложените в исковата молба.Моли да бъдат уважение предявените с исковата молба искове.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено и защитено от вещото лице Р.

Х.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за потребителски кредит к с от 20.10.2023 година,сключен между страните по делото,съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в общ размер на 5387.82 лева,брой на погасителните вноски-24,обща стойност на плащанията 6034.32 лева.Лихвеният процент по договора е уговорен на 11,28%,а годишния процент на разподите-11,88%.

Приложено е уведомление за предсрочна изискуемост до ответника,в който същият е уведомен че е прекратил плащанията по 3 посочени договора за потребителски кредит,между които и процесния.Също така,че поради непогасяване на формираните просрочия по процесния договор/заедно с останалите 2 посочени договора/задължението е общо в размер на 6 373.25 лева,от които главница в размер на 5 387.82 лева и лихви в общ размер на 985.43 лева.

Посочени са задълженията на ответника и по останалите два договора.

От разписката за обявлението,връчено чрез ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ,е видно,че същото е връчено на дата 18.07.2024г на бащата на ответника.Посочено е в разписката,че се връчват обявленията и по трите договора ,посочени в уведомлението за предсрочната изискуемост.

Представено е извлечение от счетоводните книги на заявителя,в което са посочени задълженията на ответника,съвпадащи със сумите,посочени в исковата молба.

С разпореждане по ч.гр.д. №862/2024г по описа на РС-Тетевен е отхвърлено изцяло заявлението на ищеца за издаване на заповед по чл.417 от ГПК.

С разпореждане на заповедния съд от 04.12.2024г е указано на заявителя,че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.Разпореждането е връчено на заявите4ля на дата 17.12.2024 година,а исковата молба по настоящето производство е депозирана в деловодството на РС-Тетевен на дата 10.01.2025 година,т.е. в посочения от съда преклузивен срок.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява следното:

Кредитът по процесния договор е усвоен с плащане на стоки от кредиторът към посочена търговска верига и е в размер на 4ф 519.98 лева,на дата 23.10.2023 година.Претендираното от ищеца парично вземане е в общ размер на 6 537.19 лева и включва главница в размер на 5 387.82 лева,възнаградителна лихва в размер на 646.50 лева и мораторна лихва в размер на 502.87 лева за периода от 18.07.2024г до 19.08.2025 година.

Няма информация за плащания от ответника по договора,считано от датата на сключването му,респ. от дата 15.11.2023г съобразно погасателния 2 план.Размерът на непогасената главница е в размер на 5 387.82 лева,на непогасената възнаградителна лихва е в размер на 646.50 лева,на мораторната лихва е в размер на 75,39 лева за периода от 18.07.2024г до 19.08.2025 година.

В съдебно заседание вещото лице обяснява,че различието в сумите,посочени в експертизата и тези по исковата молба е само досежно размера на мораторната лихва.

Представен е по делото от конституираното трето лице-помагач/с молбата му за допускане като страна поделото/ договор за продажба и прехвърляния на вземания,сключен на 15.02.2022г в град София между БНП Париба пърсънъл Файненс С.А. клон България,приемник на който е ищеца и „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София-Рамков договор,допълнително споразумение към договора,сключено между ищеца и третото лице-помагач,както и препис-извлечение №1/30.01.2025г към рамковия договор/стр.67-ма то делото/ от който се установява,че вземането по договора CREX-20251831/20.10.2023 година е цедирано/прехвърлено/ на дата 30.01.2025 година,т.е. след образуване на настоящето исково производство на дата 10.01.2025 година,поради което и съгласно чл.226,ал.1-3 от ГПК-„ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл.

222.

Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е квалифициран по чл.79,ал.1 от ЗЗД.

От представените писмени доказателства се установява твърдения факт на валидно възникнало облигационно правоотношение между Юробанк България АД-София и ответника К. П. Д. от село Златна Панега,Лов.обл.,с източник приложения договор за потребителски кредит CREX-20251831 от дата 20.10.2023 година.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява размера на непогасените задължения на кредитополучателя/ответника/,както следва: непогасена главница в размер на 5 387.82 лева,възнаградителна лихва в размер на 646.50 лева и мораторна лихва в размер на 75.39 лева за периода от 18.07.2024г до 19.08.2025г.

Вещото лице е отразила,че по договора за потребителски кредит няма извършени плащания от кредитополучателя.

По отношение на вземане при позоваване на кредитора на предсрочна изискуемост,съдът съобразява следното:

Съобразно разясненията, обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2017 г., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател.

Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът 3 ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.

Положението на кредитора обаче не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката, да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции – главница и възнаградителни лихви, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери.

Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.