Решение № 189 от 23.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Разград, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Д.а

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500285 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от „Досков“ООД, представляван от управителя Г.Д., подадена чрез пълномощник, против решение № 286/11.05.2024г., постановено по гр.д. № 1165/2023г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по чл.200 КТ е осъден да заплати на А. К. А. сумата 4058 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи за лечение и рехабилитация, и сумата 59 225,75 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в пряка и непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 13.09.2021 г. при падане от вишка, вследствие на което на ищеца са нанесени травматични увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на паричното задължение. Жалбоподателят навежда твърдения за необоснованост и неправилност на постановеното съдебно решение и моли съда да го отмени в обжалваните части, като отхвърли изцяло предявените искове.

Не са постъпили писмени отговори от въззиваемия А. К. А. и третото лице-помагач ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, установи следната фактическа обстановка: между А. А. и „Досков“ООД бил сключен трудов договор от 5.11.2018 г., по силата на който ищецът заемал длъжност работник строителство.

На 13.09.2021г. А. А. се явил на работа на обект „Административни сгради и 1 лаборатории" на територията на „Биовет" АД Разград. Установява се от книгите за инструктаж /част от приложените материали по ДП № 187ЗЗМ-610/2021г. по описа на ОД на МВР гр.Разград/, че на ищеца е проведен периодичен инструктаж на 27.08.2021г. В книгата за периодичен инструктаж не се съдържат правилата и нормативите, сведени на инструктираните работници, поради което и по делото остава неизяснена същността на периодичния инструктаж от 27.08.2021г.

Относно ежедневния инструктаж, проведен на 13.09.2021г., ищецът твърди, че такъв не му е проведен и не е положил подпис в книгата. Видно от приложената в книгата за инструктаж по БХТПО заповед /също съставляваща част от материалите по ДП/, на работниците е наредено да бъдат с обезопасителен колан, каска, работно облекло и работни обувки при работа на височина със самоходни платформи и скелета. Според заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза саморъчният подпис срещу името на А.А. на 13.09.2021 г. в книгата за инструктаж по БХТПО не е изпълнен от ищеца. От съществено значение са показанията на св.С. Д. – технически ръководител в „Досков“ООД, от които се установява, че работодателят е допускал работници да се подписват за други свои колеги за проведен ежедневен инструктаж. Конкретно за 13.09.2021г. свидетелят заявява, че не е бил на обекта в гр.Разград. В негово отсъствие за инструктажа отговарял бригадирът на звеното св.А.. Последният обаче заявява, че е бил в отпуск на процесната дата и в негово отсъствие би трябвало инструктажът да се проведе от техника, но не знае дали в този ден техникът е бил на работа. Св.Пл.Д. – колега на ищеца, заявява, че във фирмата не се е провеждал ежедневен инструктаж, а годишен и периодичен такъв. Свид. М. И. също твърди, че в деня на инцидента не им е правен инструктаж. Същото потвърждава и св. М., според който инструктаж имало рядко, а книгата била оставена само да полагат подпис и често друг се подписвал вместо посочения работник. Св. Е. заявява, че не им е провеждан инструктаж за работа с всички вишки. Като съобразява обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че в деня на инцидента работодателят не е провел инструктаж на ищеца за работа с вишки.

При започване на работа на 13.09.2021г. на А. и св.М. И. била поставена задача да изградят преградна стена. Впоследствие техник от възложителя „Биовет“ им възложил да извършат демонтаж на гипс-картонени плоскости от тавана на съседно помещение, за да бъде изграден въздуховод. Първоначално А.А. и М.И. работели на вишка, наета от „Досков“ООД. След възлагането на новата задача обаче двамата решили да ползват друга вишка, намираща се в съседното помещение, в което трябвало да демонтират плоскостите от тавана. Решението им било продиктувано от факта, че съществувала разлика в нивата на помещенията, а вишката на „Досков“ООД била по-ниска /показанията на св.И./. Според техническия ръководител св.Ст.Д., разликата била 10см. и работниците можели да ползват своята вишка, като подложат две дъсчици от 4см. и после още една, за да се ползва тя, а не тази, на която е станал инцидентът. Установява се от показанията на св.М. за уговорка с ръководителите на друга работеща на обекта фирма работниците да ползват находящите се в помещенията вишки, без значение на кого са те, стига да са свободни.

2

Двамата работници влезли на платформата през самозатваряща се метална вратичка, която не се затворила, защото била вързана с тел от използвалите я в предходен момент работници, които освен това били свалили предпазната рамка над вратичката, но А. и И. не забелязали тези обстоятелства /показанията на св.И., св.М./. Ищецът и свид. И. демонтирали плоскости гипс-картон, които след демонтажа оставяли в коша на вишката. Когато извършили поредния демонтаж на плоскост, решили да обядват. Ищецът останал в задната част на вишката, а свидетелят се обърнал да включи пулта за управление. Предвид обстоятелството, че вишката нямала предпазна рамка над отвора на вратичката и вратичката била отворена, ищецът, пристъпвайки назад, паднал на бетонния под. Според св.М. И. причината за злополуката е, че вратичката е ниска и е липсвало предпазно перило над отвора на вратичката. Установява се от свидетелските му показания, че ищецът не използвал предпазен колан и никой от работниците не използвал такъв. В тази насока са и показанията на техническия ръководител св. Ст.Д., според който работниците били инструктирани да не ползват колани, тъй като при падане от вишката с поставен обезопасителен колан можели да се удушат на него. Св.Д. заявява още, че не е запознат с инструкциите за ползване на вишките.

А. А. паднал на пода от височина 1,80 м. Нямал видими наранявания, но не можел да се движи. Ищецът се свързал със св. К.а – негова фактическа съжителка, на която казал, че е паднал от вишка и вероятно е със счупен таз, чака да дойде линейка. Свидетелката организирала изпращането на линейка на работното място. След това отишла при ищеца и го намерила на пода на работното помещение. Никой от работниците не носел лични предпазни средства, на място отсъствал технически ръководител.

След постъпване в болницата в гр.Разград се установило, че ищецът е в тежко състояние, необходима била операция. Вследствие на падането А. А. получил пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост и счупване на дясна лъчева кост.

Състоянието му не позволявало да пътува до друг град. На следващия ден му била направена операция, осигурени били необходимите импланти, назначени от лекуващите. Св.

С., приятел на ищеца, му дал в заем сумата от 2500 лева за закупуването им. В болницата ищецът останал една седмица, по-кратко от обикновено, с цел да се препятства евентуалното му заразяване с Ковид. По тази причина се наложил монтаж на специално легло в дома му с възможност за повдигане на долната и на горната част, за да се осигури движение на главата и крайника в положение, в което да му бъдат правени манипулациите от рехабилитатора, както и за по-лесното обслужване. Св.К.а сключила договор за наем на леглото за три месеца, а разходите за заплащане на наемната цена били поети от ответното дружество.

Работници на ответника и приятели на ищеца помогнали за монтирането му в дома на ищеца. До края на месец декември А. бил в това легло. Всички посещения лекарите осъществявали в дома му. Няколко пъти свидетелката се обаждала на Бърза помощ поради настъпили усложнения. През тези три месеца ищецът не можел да става от леглото. Тъй като се наложило на около 40 дни да се правят ренгенови снимки, свидетелката използвала частна линейка. Впоследствие се установило, че няма костно срастване и е необходима втора 3 операция, но такава не била извършена. След това ищецът започнал да ползва помощни средства – проходилка, а св.К.а се върнала на работа на пълен работен ден. Ищецът имал световъртеж, намалил теглото си. Имал силни болки, появило се схващане на сърдечните мускули, идвал лекар с апаратура в дома му, за да може да направи необходимите изследвания. След това в присъствието на рехабилитатор започнал да използва патерици.

Повече от година ищецът използвал помощни средства при придвижването си. Едва след това започнал да прави опити да върви самостоятелно. През цялото време бил под стрес, не бил комуникативен, изпитвал дискомфорт от силните болки. Единият от пироните бил премахнат, за да се ускори зарастването на костната маса, за което ищецът отново бил хоспитализиран в МБАЛ гр.Разград. Св.К.а твърди, че ищецът вече не може да работи предишната си работа, тъй като имплантите му създават затруднения. Според св. С. ищецът няма правилна походка и към момента, тъй като се наблюдава скъсяване на единия крайник.

При продължилото повече от година и половина болнично и извънболнично лечение ищецът заплатил дължими такси за медицински услуги, нужните медицинските изделия, а също така заплащал потребителски такси и разходи за медикаменти. Направени били разходи за медицински изделия: комплект проксимален фемурален пирон - 1900,00 лева, платени на МБАЛ"Св. Иван Рилски" – Разград на 15.09.2021 г.; киршнерова игла - 10,00 лева, платени на МБАЛ “Св. Иван Рилски"- Разград на 15.09.2021 г., патерица тип „канадка" и тоалетен стол "Витеа кеър"- 176,00 лева,платени на „Вита Мед асистънс" ЕООД на 31.12.2021 г. Направени са разходи за рехабилитация: - Балнеохотел Гергана" гр. Хисар пакет НОИ и туристически данък - 330,00 лева, платена на 01.08.2022 г., Специализирана болница за рехабилитация "Мари" - Несебър - 480,00 лева, платени на 05.04.2022 г.

Направените разноски за медицински услуги - избор на екип, направен на 15.09.2021 г. 500,00 лева, снимка тазобедрена става, направена на 20.12.2021 г. - 15,00 лева, графия на тазобедрена става, направена на 29.10.2021 г. 15,00 лева; ренгенография на 04.03.2022 г. 25,00 лева, ренгенография на 12.05.2022 г. - 30,00 лева - копие н а CD, направено на 09.06.2022 г.; 5,00 лева за проведена физиотерапия - У В М (пет посещения) -150,00 лева; заплатени потребителски такси на 13.09.2021 г.-20.09.2021 г.- 40,60 лева на МБАЛ “Св. Иван Рилски"- Разград, 05.06.2022 г. - 08.06.2022 г. - 17,40 лева на МБАЛ “Св. Иван Рилски"Разград; такси, платени на „Медицински център Велкови” за прегледи и издаване на болнични листове: 22.11.2021 г.- 6, 00 лева 21.12.2021 г.- 6,00 лева, 09.02.2021 г. - 6, 00 лева, на 20.01.2022 г.-6,00 лева, 05.07.2022 г. - 10,00 лева, 18.05.2022 г. - 10,00 лева, на 15.02.2022 г.

- 20,00 лева, на 07.12.2022 г. - 20, 00 лева, на 03.02.2022 г.- 20, 00 лева, 15.08.2022 г. - 20,00 лева, на 10.10.2022 г.- 20,00 лева, на 09.09.2022 г.-20,00 лева, на 15.09.2022 г.- 20,00 лева, на 10.06.2022 г. - 10,00 лева, на 21.02.2022 г. - 10,00 лева, на 10.03.2022 г. - 10.00 лева, на 16.03.2022 г. - 10,00 лева, на 13.04.2022 г. - 10 ,00 лева, на 05.05.2022 г. - 10,00 лева, на 19.01.2023 г. - 20,00 лева, на 06.01.2023 г. - 20,00 лева, на 27.02.2023 г. - 20,00 лева, на 07.02.2023 г. - 20,00 лева, на 13.07.2022 г. - 20,00 лева и на 29.07.2022 г. - 20,00 лева.

Разходите за лечението възлизат общо на 4 058 лева.

На 16.03.2023 г. ищецът е освидетелстван с ЕР № 90619/53 от 16.03.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски" - Разград, като му била определена трайна намалена 4 трудоспособност от 63% до 1.03.2026 г. с вписани противопоказни условия на труд – тежък физически труд, натоварване на долните крайници.